Премиера на CLASS в Театър 199

27 септември, 2017 11:57 | Афиш, Култура | Няма коментари

Премиера на CLASS в Театър 199

На 28-ми септември (четвъртък) от 20,00 часа

Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера

CLASS

от

ЧАРЛС ЕВЕРЕД

превод

ХАРАЛАМПИ АНИЧКИН

постановка

ВЛАДИМИР ПЕНЕВ

 

сценография

МИРА КАЛАНОВА

 

музикално оформление

ПЕТЯ ДИМАНОВА

 

 

с участието на:

ЮЛИАН ВЕРГОВ

и

МИЛА ЛЮЦКАНОВА

 

ЧАРЛС ЕВЕРЕД е роден на 12 ноември 1964 г. в Ръдерфорд, Ню Джърси, САЩ. Израства в голямо семейство с четири по-големи братя и сестри. Днес той дели времето си между Принстън, Ню Джърси и Лос Анджелис, Калифорния. Висшето си образование получава в „Ръдгърс“ в родния си щат, след което специализира при именития режисьор Джордж Хил в университета „Йейл“ в Кънетикът. Авторът е носител на редица награди за драматургия и киносценарии, сред които призовете на „Кроуфорд“, „Слоун“ и „Манхатън тиътър клъб“, както и на стипендията „Едуард Олби/Уилям Фланагън“.

Женен е за актрисата Уенди Ролф, с която имат две деца.

Сред по-известните му пиеси са „Били и Диего“ (1989), „Размерът на света“ (1990), „Следи“ (1990), „Дивите огледала“ (2003), „Хълмът на облаците“ (2004), „Бостън“ (2011). Заглавието „Class” (2013) е игра на думи, подсказваща за актьорска школа, от една страна, а от друга страна за високо ниво и стил в определена сфера или социален статут.

Чарлс Еверед работи за някои от най-престижните киностудии в Америка, като „Юнивърсъл“, „Дриймуъркс“ и „Парамаунт“. Той е сценарист и режисьор на филма „Да осиновиш моряк“ (2008). Участвал е в над двадесет международни фестивала. Автор е и на няколко епизода на известния телевизионен сериал „Монк“.

 

 

Това е една история за театъра и хората, които го създават и за които той е съдба. Главните герои са актьори: той е най-добрият учител по актьорско майсторство в Ню Йорк, а тя е млада, много популярна филмова звезда. И двамата стават участници в житейски спектакъл, чийто край се оказва непредсказуем. Class е емоционално пътешествие, понякога хумористично, но много трогателно…

Владимир Пенев

 

Преди години имах шанса да уча театрознание в университета на Олбъни, Ню Йорк в САЩ. Академичната ми програма беше много богата и още на втория ден попаднах на първа лекция на новоприети студенти по актьорско майсторство, мечтаещи някога да станат наследници на Мерил Стрийп или пък на Ал Пачино. Преподавател бе известен режисьор – Брус Бушард, директор на театъра „Кап Реп“ в града. Харизматичен, интелектуален и изключително опитен човек, от когото, лично за себе си мога да кажа, че съм научил едни от най-ценните уроци свързани с магичното изкуство на сцената. Въпросната първа лекция той завърши така: „Искам всеки един от вас, седнал в тази зала днес да си зададе следния въпрос. Бих ли могъл да си изкарвам хляба и да се реализирам в живота с каквато и да била друга работа, с каквато и да била друга дейност? Ако да – избягайте оттук с колкото сили имате в краката си. Защото на деветдесет и пет процента от вас, които останете, ви предстои живот изпълнен с много разочарования и още повече лишения. Такава е съдбата на болшинството актьори в нашата страна. Чергарски бит и голяма несигурност. Финансови проблеми и трудности в личните взаимоотношения. Но ако чувствате, че създаването на театър е ваше призвание, че е единственото нещо, което бихте могли да правите в своя живот – останете. И бъдете докрай самоотвержени и дръзки. Защото е възможно, чрез тази професия да се докоснете до вълшебство несравнимо с която и да била друга магия позната на нашата планета.“ Интересното е, че през следващите няколко седмици четирима студенти от класа, наброяващ двадесет души, напуснаха.

В „Class“, пиеса от висока класа на американския драматург и сценарист Чарлс Еверед, става дума за вдъхновяващ преподавател по актьорско майсторство, който работи с млада актриса. Тя мечтае да влезе в петте процента изпълнители, които биха могли да оставят своята следа на театралната сцена. А той е изживял горчивината на провала. Но след техните първоначални срещи се разкриват дълбоки тайни и мотиви, които представлението ще разгърне с хумор, нежност, меланхолия и надежда.

Режисьорът Владимир Пенев разчита деликатната тъкан на изтънчената драматургия с дълбоко разбиране и съчувствие към героите. Зарежда ги с енергия, жизненост и многопластовост. Мила Люцканова е нежна, красива, нахакана и крехка в ролята на Сара, а Юлиан Вергов е строгият, раздразнителен, но и раним Елиът.

И за да се върна към началото на тези редове, искам да кажа, че българският театър е по-богат днес от това, че творци като Владо, Мила и Юлиан са намерили своя път в него и го преследват с пълната си отдаденост и талант, създавайки истински вълшебна театрална магия.

Андрей Филипов

 

 

Константин Сергеевич Станиславски:

 

Какво е талант? – Душа.

Научете се да слушате, разбирате и обичате жестоката истина за себе си.

Когато играеш злия – търси къде той е добър.

Да живееш – означава да действаш.

Волята е безсилна, докато тя не е вдъхновена от желанието.

Обичайте изкуството в себе си, а не себе си в изкуството.

Сцената трябва да се направи, а после да се изиграе.

Единственият цар и владика на сцената – талантливият артист.

Ние ненавиждаме театралността в театъра, но обичаме сценичността на сцената. Това е огромна разлика.

Всеки ден, в който вие не сте попълнили своето образование с малки, но нови за вас късове знания… считайте за безплоден и безвъзвратно загубен за себе си.

 

Лий Страсбърг:

 

Изкуството е избор, изборът е онова, което определя нивото на изкуството.

Героят става жив, ако вярваш в това, което правиш.

Използвай метода на релаксация, за да се освободиш от напрежението, което спъва експресията.

Въображаемите реалности, които създаваш, трябва да довеждат до реализацията на действието.

Мисълта трябва да предхожда репликата, а не репликата да предхожда мисълта.

Думите са спасително въже, в което актьорът се вкопчва, а не бива – той трябва да плува или пък да потъне.

Не бързай, бъди точен и обръщай особено внимание на детайла.

Ако един актьор е оставен в неведение от режисьора той сам трябва да запълни този вакуум.

Изкуството е по-дълготрайно от живота.

 

Снимка: Павел Червенков

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата