„Чуй тишината” на Татяна Явашева – поезия на философското прозрение

7 март, 2018 08:06 | Култура | Няма коментари

„Чуй тишината” на Татяна Явашева – поезия на философското прозрение

Мариана Кирова
Доктор по българска литература

 

Със стихосбирката си  „Чуй тишината” Татяна Явашева се заявява като поетеса на философското прозрение. Книгата й е структурирана като изящен букет от философски фрагменти. Емоционално прецизният текст ни пренася извън делничното –  в света на вечните стойности, където можем да погледнем себе си „отгоре“ и да си дадем сметка, че този дар – животът, ни е отреден, за да направим своята свободна оценка за стойностите в живота.
Деликатно и с много финес поетесата ни кара да се замислим върху „неизречените думи“, върху „словото, в което „диша“ тишината, за да се слеем с нея и да открием същността си. Всеки стих е оригинална метафора, с която проговаря „молитвата на думите“. Затова Татяна Явашева се пита дали Бог е създал най-напред поета, дали той е „водачът“  или „сам е глутницата сред стадо голи думи“. Поетесата ни дава и своето философско прозрение – „Поетът е осъден/ да сглобява смисъл/ в ада на думите.“ Тя знае и друго – че словото може да извиси този, който се докосва до него, може да го издигне „чак до небесата“, но може и да го повали, защото това е най-опасното пътуване. И Явашева предупреждава: „Внимавай да не паднеш отвисоко.“
Точно защото владее силата на думите, авторката ни кара „да чуем“ тишината, защото в нейния храм – с точно изречените думи, можем да проникнем в тайните под повърхността на видимото. И да станем свидетели на картини, в които „Монасите свеждат поглед“, когато „молитвата на случаен човек/ раздира небето./ Тези прозрения й помагат през призмата на мъдростта да види сладостта на живота и да заключи: „Живей преди после“. Защото именно тук са онези прелести на битието, които не забелязваме, и затова поетесата се пита: “Дали е моя тази памет/ или принадлежи на друг?“
Стиховете в книгата „Чуй тишината“ сякаш не са писани от наш съвременник, а от философ, събрал мъдростта на познанието, който ни оставя своето завещание  от прозрени истини в иначе забързания ни и прагматичен свят.  Татяна Явашева ни кара да се обърнем към себе си, да видим кое е важното за нас не в момента, а в едно дългосрочно измерение, където са закодирани „азбучните истини“ за живота – добротата, съзиданието и любовта. Защото всеки един от нас оставя следа във времето, колкото и това да не ни се вярва.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата