Ново професионално издание за танц

13 ноември, 2020 08:40 | Книги | Няма коментари

Ново професионално издание за танц

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Проф.д.изк. Анелия Янева1

Познаваме Маша Илиева като примабалерина на Софийската опера – със завидна техника и лек скок, който й позволява да изпълнява въздушни партии в „Силфида”, „Лебедово езеро”, „Жизел”. С ярък темперамент, обагрил успешните й роли в балетите„Кармен”, „ДонКихот”, „Пахита”. С изграден с годините актьорски натюрел, който я прави интересна интерпретаторка на драматични партии катоМаргарита Готие, Мадам Ортанс и др. Щастливо стечение н аобстоятелствата е, че Маша Илиева може да предаде натрупания изпълнителски опит и на следващите поколения – като преподавател в НМА „Панчо Владигеров”, педагог в Националното училище по танцово изкуство и в създадената от нея балетна школа „Мария Илиева”, като репетитор в Софийската опера.

 

 

Masha_portretПлод на преподавателската й дейност е четвъртата й книга „Исторически танци”, публикувана от издателство „Атеа“. До сега в България няма издадена книга за исторически танци. Според Маша Илиева целта на представяното издание е да обедини знанията за историческите танци, като добави и своя опит на преподавател по исторически танци в НУТИ и в НМА. Базирайки се на наученото в Русия и на основополагащи трудове – на Ивановски от преди повече от 60 години, на Василева-Рождественская от преди 30 години ина Мелузин Ууд, книгата на Маша Илиева надминава първоначално заявените намерения.

Текстът е разположен в три раздела. Първият раздел („Произход на танца”) е въвеждащ.Анализиратсе съставляващите на танца – движение, жест, мимика и особено послединте две, чието правилно изпълнение нерядко е знак за епохата и подтекста, който прозира във взаимоотношенията между кавалера и дамата.

Във втория раздел („Приложение на танците през вековете”) се прави историческа справка за развитието на танца – първоначално от гледна точка на връзката му с ритуала, а впоследствие като средство за забавление –анализират народните танци(бранли) и модификациите им вбасданси(ниски танци), когато навлизат в дворците на Западна Европа. Изясняват се и значенията на променящите се термини –наричаните днес „исторически танци” първоначално са се именували басданси, впоследствие – бални танци, доколкото се използвали по време на баловете в двореца; по-късно ги определят катосалонни танци (тъй катовече се проявяват не само в дворците, но и в салоните на по-богатите персони). За определен период те са именувани историко-битови танци, за да се акцентира върху техния развлекателен характер, свързан с бита на народа и забавленията, валидни не само за дворците и салоните. А последното им наименование, прието и в България, е исторически танци -защото дават представа за определена историческа епоха и така се разграничават от школуваните класически, характерни и модерни танци, които изграждат цялостни музикално-сценични произведения.

Историческите танци запазват функцията си на танци за забавления. Проследявайки тяхното развитие през вековете, Маша Илиева се спира на доминиращи през съответната епоха танци и основни техни елементи, като не пропуска да коментира и два определящи фактора:мястото, където се развива танца (на площада, в двореца, в салона) и костюма, доколкото в голяма степен промените в облеклото предопределят и възможните изменения в танците, особено при дамите, чиито дълги и натруфени рокли ги лишават от множество ефектни движения. През призмата на този процес е обсъдено развитието на историческите танцив Западна Европа (12-20 век).

Третият раздел се спира на моделите на обучение по исторически танци при студентите от специалност „Балетна педагогика” в НМА, но той е валиден и за професионалните училища, а би могъл да се използва и в любителски танцови школи. Материалът е групиран в три години на обучение, според степените на тяхната трудност. Първоначално се изучават танците от края на 19 и началото на 20-ти век; следват танците през 18-ти век, а в последната година на обучение се усвояват танците от 16-ти и 17-ти век, които се оказват най-трудни и поради своята отдалеченост във времето и заради множеството нюанси, забравени през вековете.

От първия период са описани, снабдени с множество рисунки и детайлно коментирани основни движения от историческите танци като Pas glisse, Pas chasse, Polka, Pas de basque, както и танците френски кадрил (първите три фигури) и полонез. През втората година на обучение се изучаватвалс, шакони кадрил (четвърта и пета фигура). През последната година се усвояват танците Бранли, Буре, Волта, Павана, Менует, Гавот от епохите Ренесанс, Барок и Рококо.

Книгата е илюстрирана с цветни фотоси на танцови костюми през вековете – много красиви и подбрани така, че да се проследи олекотяването и облекчаването на костюма от затрудняващи танцаукраси.Освен това книгата е изпъстренаи с чудесни авторски рисунки – дело на Жаклин Драганова, които дават представа за танците през различните епохи, за отделни движения, наклон на корпуса, на главата, характерни жестове и поведение.

Със своето изящно изпълнение, елегантност, и занимателно представяне на многовековната танцова история, изданието на Атеа „Исторически танци” с автор Маша Илиева е чудесен подарък за всички, които се интересуват от танца, но и полезно четиво за специалистите, за които описанието и анализите на танци от различни периоди ще са приложими и в професията им – за балетни, оперни, театрални и кино-изпълнители;за преподаватели по танц и пластика.

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата