Мери Алис Монро

21 ноември, 2014 14:40 | | Няма коментари

Мери Алис Монро е автор на петнайсет книги – романи, нехудожествена литература и детски книги. В България е известна с бестселъра си „Дъщерята на пеперудите”. Романът „Втората звезда надясно… чак до сутринта”, който излиза у нас на 21 ноември, е дар от сърцето на Мери Алис Монро. Нежна, страстна и сърдечна история за способността да открием радостта в живота си, дори в най-мрачните моменти. Преди години Мери Алис Монро пише първата версия на книгата, като се подписва с фамилното име на съпруга си – Круези. След почти петнайсет години тя се връща отново към нея, пренаписва я почти изцяло, като запазва само основната сюжетна линия. „Това е една от най-съкровените ми истории, писана по времето, когато се грижех за болната си майка. В нея съм вложила цялата си любов и надежда за възможността в живота ни да има щастлив край”, казва авторката. „Идеята за „Втората звезда надясно… чак до сутринта” ми хрумна на сън, споделя Мери Алис. Всъщност не само идеята, сънувах цялата история. Когато я писах, думите излитаха от съзнанието ми, сякаш пишех под диктовка! Тази книга бе дар за мен в пълния смисъл на думата. За всяка своя книга използвам сцени, които са идвали при мен в сънищата ми, но тук целият роман бе като изумителен плод на съзнанието и подсъзнанието ми. „Думите са мощно средство. Изговорени или записани, думите притежават силата да създават разбирателство между хората, да носят радост или тъга, да влияят в полза на мира или на войната. Думите могат реално да променят хората и света. Надявам се, че думите във „Втората звезда надясно… чак до сутринта” ще донесат радост в сърцата на читателите и ще им върнат онази детска вяра, че всичко е възможно. Защото имаме Границите между реалността и фантазията умело преливат в романа на Мери Алис Монро. „Втората звезда надясно… чак до сутринта” е възхвала на въображението и на вярата във вълшебствата, в приказните истории, които са ни чели и които сега ние четем на децата си. Вяра, която забравяме, когато пораснем. Книгата възпламенява отново тази искра, това желание да се завърнем в страната на чудесата, да почувстваме отново магията на чудото. Всеки герой в тази история, колкото и наранен да е от живота, се променя и възражда благодарение на една възрастна жена на име Уенди, която никога не е престанала да вярва в приказния свят на Питър Пан. Две малки деца, тяхната майка, самотният учен и една пораснала дъщеря, дъщерята на Уенди, ще открият отново, че във викторианската къща на номер 14 се случват чудеса.Почитателите на „Питър Пан” познават историята – как Питър отлита една нощ за Невърленд, а години по-късно се връща отново у дома и открива, че прозорецът на детската му стая е с решетки и майка му има ново дете. Някои фенове дори спят винаги с отворени прозорци, надявайки се, че някоя нощ ще намерят Питър в стаята си, гонещ своята сянка, и той ще ги отведе със себе си в страната, в която има само игри, лудории и феи. Много деца – и възрастни – са обсебени от историята за непорастващите момчета, решили да избягат от света на големите. Но това е и друга история – за вярата, за любовта, за доверието в силата на мечтите, които могат да станат реалност и в нашия