Преселението от 1829

5 декември, 2014 15:56 | | Няма коментари

„Преселението от 1829 г.“ след Одринския мир на триста хиляди българи от югоизточна България в новозавоюваните руски губернии, обезлюдени от емиграция и заселвани с българи, е едно от най- драматичните и, същевременно, твърде непознати събития в нашата, иначе нелишена от драматизъм, история. Новоосъзнаващата се българска етническа общност, като че ли възкръснала се от собствената си пепел като птица феникс, през тези години е изправена пред изключителни катаклизми, които са в състояние отново да я превърнат в прах. Всичко е като за първи път за нашите предци: и за родовата им общност, и за осмислящите своята собствена индивидуална идентичност, отделни нейни членове. Преселението към териториите на днешна Украйна, Молдова, Влашко, е масово и всенародно, керваните нямат край. Времена, събуждащи страсти, отчаяния и прозрения, достойни за епическите и трагикомическите платна на големите Шекспирови пиеси.

Жанрът на представлението ни по тези мемоарни, дълго време останали в ръкопис, наивнистични текстове с изключителна образност и компресия на емоциите, може да бъде определен най-точно със заглавието на разказ от Уилям Сароян: „Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света“. Не сте и чували за някой си Балчо Нейков, нали? Ето сега той ще ви накара да го запомните! Подгответе се за тази необичайна среща с духовете на забравените си прадеди. Чуйте, без помощта на медиуми, автентичните гласове на вашите собствени пра-пра-прабаби и пра-пра- прадядовци.