Международно послание от Беруз Гарибпур

Бях на десет години, когато гледах първото си традиционно куклено представление. Бях на десет години, когато се влюбих в „Мубарак“, една любов, която продължава повече от половин век и все още владее цялото ми същество и съзнание. Бях на двадесет години, когато воден от тази любов, претърсих всяка улица и алея на Техеран, за да намеря старите, уморени и изхабени артисти и да ги върна към живот и обратно в артистичните кръгове и университетските курсове с надеждата, че и други ще се влюбят в моите идоли.

Тогава си въобразявах, че съм единственият влюбен от този вид на света, но скоро разбрах, че не съм и пропътувах до всяко кътче на света, за да открия глобалната възхита от кукленото изкуство. Срещнах се с почитатели на кукления театър от Италия, Великобритания, Индия, Китай, Русия, САЩ, Франция, Германия и много други държави. Бях очарован от това, че не само не съм сам, но съм един от милионите, обичащи кукленото изкуство. Но също и че „Мубарак“ е единствен сред десетки куклени трупи, които в продължения на векове са използвали комедия и сарказъм, за да вдъхват надежда и усмивки по лицата на мъже, жени и деца, които толкова често са били в схватката на страха и болката в свят, населен от войни, бедност, насилие и лишения. И все пак не ми отне много време да осъзная, че колегите ми театрали гледаха на кукленото изкуство с презрение и смятаха себе си и статута си за твърде високи за него. В този момент реших да защитя това, което обичах, както воин защитава съкровище, и да посветя живота си на него и на неизвестното.

В този период постепенно оценявах все повече и повече кукленото изкуство като език, толкова огромен и дълбоко вкоренен, колкото е древната ни способност да се радваме и да тъжим, за изпитваме меланхолия и щастие. Осъзнах, че всяка кукла е символично изражение на света около нас и отражение на всеки човек, живял преди нас. Именно тогава истински оцених защо Омар Хаям, великият персийски философ, математик и поет в изключителния си стих определя света на хората като куклено представление:

Ние сме кукли, а съдбата е нашият кукловод
Това не е метафора, а самата истина
На тази сцена съдбата ни движи
Към не-битието и изчезваме един по един.
Зад призрачна завеса сме аз и ти
И когато тя се спусне, ще избледнеем.

При моите пътувания, четене и разговори с други любители на кукления театър ми ставаше все по-ясно, че смисълът на кукленото изкуство се проявява чрез разнообразието на форми и аромати в съзнанието на различните изпълнители по всички краища на света, от Чикамацу Монзаемон, през храмовите артисти, сицилианските артисти до въображението и езика на Даланг в Индонезия и от позицията на различни режисьори и актьори от всички континенти.

Така се убедих, че можем да използваме този вековен език на куклите, за да погледнем критично на света около нас и да привлечем повече зрители да посещават и да се влюбят в тази древна форма на изкуство. Твърдо вярвам, че откриването на кукленото изкуство има не по-малък преобразуващ ефект от откриването на колелото и поне толкова ефективно за намаляването на разстоянията и комуникационните разриви помежду ни.

Вероятно това е така, защото дори дълбоко философските куклени пиеси имат способността да събудят нещо от детството в съзнанието на публиката, с което тя се еманципира от илюзиите на възрастта и времето и открива фантастичен свят, където предмети, направени от дърво и други неживи материали оживяват.

Вероятно най-голямата отговорност на всеки куклен артист, независимо от неговия език, гражданство или образование, е да събуди „детето“ в сърцата на милиони събратя, които са замърсили света ни с кръв и насилие.

Кукленото изкуство и ние, почитателите на тази скъпоценна реликва от нашите предци, сме отговорни за намаляването на злото и враждебността в нашето човешко семейство и за това да напомним на хората за тяхното детство, неговите радости и неговите великолепни мечти….

Днес е ден за онези, които събуждат детето у нас, за всички онези, които обичат от сърце кукления театър.

Честит световен ден.

Беруз Гарибпур е роден в Санандадж (център на ирански Кюрдистан) на 19 септември 1950 г. Започва театралната си дейност на 14 години и продължава до днес. Учил е в Иран: Техерански университет, Факултет по изкуство, Департамент Театър (1970-1974 г.) и в Италия: Академия дел арте драматика Силвио д‘Аико (1977-1979 г.).

Беруз Гарибпур има изяви в множество различни области, но всички те са били и са в една посока: разширяване на културното пространство в Иран, като дизайнер и мениджър. Създател на постоянния Детски театър (Център за театър и куклен театър за деца и младежи) 1980 г. Преобразува кланицата в Техеран на Културен център Бахман, 1991 г. Преобразува бившата главна квартира на армията в Ирански артистичен форум, 2000 г. Преобразува бивша работилница в постоянна Опера на марионетките: Зала Фердоуси, 2002 г. Преобразува бившата къща на известния актьор Ентезами в Музей на театъра, 2014 г. След повече от четири десетилетия артистичен живот и заемани различни национални и международни позиции и получени международни награди, както и режисиране на множество мащабни театрални представления като „Клетниците“ на Виктор Юго, „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу и т.н., той отново се съсредоточава много сериозно върху кукленото изкуство и създава най-известната трупа Куклен театър Аран и едновременно с това Националната опера, работеща с иранска музика. Беруз Гарибпур е поставял пиесите „Ростам и Сохраб“, „Макбет“, „Ашура“, „Руми“, „Хафез“, „Лайли ва Мажнун“ . Той е почетен доктор на Университета за театър и кино на Грузия – Тбиси 2013 г. и Кавалер на Италия през 2015 г.

УНИМА благодари на Мани Хамиди за превода от фарси, на Идоя Отеги за испанския превод и на Фабрис Гийо за френския превод.