„Граматика на фантазията” на Родари се завръща след 30 години

12 октомври, 2015 16:08 | PR сфера, Денят, Книги, Любопитно | Няма коментари

„Граматика на фантазията” на Джани Родари се завръща на българския книжен пазар след 30 години! Научете децата си да мечтаят и да си измислят приказки. „Въображението е по-важно от знанието”, казва Алберт Айнщайн. Но кого от нас са учили как да фантазира, докато е бил на училищния чин? А дали днешните деца знаят как да напишат приказка, вдъхновени само от една дума? Умеят ли да измислят собствени гатанки? Или да пренаписват сюжетите на класическите приказки в нови, интересни посоки? Вероятно отговорите на всички тези въпроси са отрицателни. Но нещата могат да се променят с Джани Родари, най-добрия учител по фантазия, и с неговиятнаръчник по измислици, който „Сиела” преиздава след десетилетия липса по българските книжарници.

Визионер на своето време, Родари съчетава педагогическите си умения и философските си възгледи в „Граматика на фантазията”. Всяка част от книгата е ръководство за учителя или родителя как да развива творческото мислене у децата. Това е наръчник за преподавателите, които искат да стимулират малките да четат, разбират и пишат по свой начин, превръщайки се в независими личности.
Авторът на „Приключенията на Лукчо“ и „Приказки по телефон” пише своята „Граматика” дълги години, почти през цялата си преподавателска работа. Всичко започва с едно скромно тефтерче, върху което стои надпис: „Тетрадка по фантастика“. Там Родари си води бележки не за приказките, които разказва пред децата, а за начините, по които те възникват, за триковете, които изнамира, за да задвижа чрез тях думи и образи.

„Надявам се, че този малък труд би могъл да се окаже полезен и за всеки, който вярва в необходимостта въображението да заеме своето място във възпитанието; на този, който има доверие в творческите способности на детето; на този, който знае каква освободителна сила притежава словото”, казва писателят и допълва: „Всички начини за употреба на словото нека бъдат на разположение на всички! – това ми изглежда най-подходящото мото за тази книга. При това девизът има хубаво, демократично звучене. Не за да станат всички художници на словото, а за да не бъде никой роб.”