Мот Ботев

Моят Ботев – това ли е личността изявявала се като поет, сатирик, журналист, революционер и издател, или това е човекът, извършил подвиг, чрез който ще присъства винаги в националната памет и културно самосъзнание? Всъщност, моят Ботев притежава всички тези качества, отличаващи го в българската история и литература и превръщащи го в бележит българин.
Роден на 6 януари 1848 година в Калофер, Христо Ботев се ражда в период на робство и деспотизъм, наложен на българската нация от Османската империя. Израснал в семейството на учител, книжовник и обществен деец, революционерът учи в Карлово, Калофер, а по-късно е изпратен от баща си в Русия. Христо Ботев прекарва дълго време в различни библиотеки, четейки главно руски автори, той бива силно повлиян от Александър Пушкин и Николай Чернешевски.
В края на XIX век, когато твори Христо Ботев се осъществяват промени, оказващи силно влияние върху развитието на духовния и политическия живот на българския народ. Правят се опити за опознаване на българската принадлежност като нравствен дълг и да се отстоява българската идентичност. Неслучайно бележитият българин е определян от литературната критика като „гения“ на българската литература. Христо Ботев успява да съвмести в живота си революционното дело, публицистиката и поезията, слива в едно цяло словото и делото. Основна тема в поезията на Ботев е свободата и пътят към нея, минаващ през съпротивата към робството и готовността за саможертва. Подвигът ще бъде вечен, защото извършването му означава пренебрегване на личните интереси в името на нациналната кауза. В поезията на Ботев свободата е основна ценност, която организира и осмисля всички страни на живота.
Преди Освобождението в българския обществен и културен живот се наблюдава съществен подем. Идеята за национална свобода се разпространява. В този изключително тежък период българите се нуждаят от водач, който, използвайки своето слово и патриотизъм, да ги поведе към свободата, която трябва да бъде нравствено пожелана и изстрадана. В част от творбите си: „Към брата си“, „Елегия“ и „Гергьовден“ авторът изразява разочарованието, мъката и болката си от факта, че българският народ смирено и покорно понася случващото се без да се бори за своето освобождение. Липсата на съмишленици готови да жертват живота си за родината, допринасят за безнадеждността, илюстрирана в някои от произведенията на Ботев. Поетът отправя укор към своите сънародници: А бедният роб търпи и ние без срам…чакаме и ний ред за свобода! Именно в това се осъществява ролята на гения. Той е духовният водач на нацията и посредством словото и делото си ще формира нов тип нравствено мислене в поробения народ. Съществуващата ценностна система трябва да бъде обновена в духа на борбата за бленуваната цел. Пътят, който трябва да извърви водачът на нацията е изпълнен с трудности, предназначени за силната личност, която ще устои на препятствията и несгодите. Точно по този път поема и Ботев- труден, но славен, окървавен, но героичен. Извършеният подвиг е показател за храбростта, жертвоготовността, безстрашието и силният характер, които притежава историческата личност, предизвикваща почит и чувство на гордост.
Христо Ботев има ключова роля в обществения живот, защото чрез своята публицистика той се опитва да „събуди“ „заспалия“ българси народ. Революционерът изпитва желание да пробуди националния патриотизъм и борба за сбобода. Борецът за свобода трябва да бъде отдаден изцяло на своето дело, какъвто е и Христо Ботев. Целият си живот той посвещава на мисията за постигане на независимост на българския народ. През 1867 година започва емигрантският му живот в Румъния – най-вече в Букурещ, Браила и Галац. Занимава се с литературна и театрална дейност. Публицистиката на Христо Ботев е важна и неотменна част от творческото му дело. Заемайки, различни длъжности, той сътрудничи за издаването на: “ Дума на българските емигранти“, „Дунавска зора“, „Свобода“, „Независимост““, „Будилник“, „Знаме“, „Нова България“ и други. „Националният герой се записва в четата на Желю войвода, на която е определен за писар, като тогава пише стихотворението “ На прощаване“. През 1874 година Христо Ботев се включва активно в дейността на Българския революционен централен комитет. След напускането на комитета поетът поддържа контакти с революционни дейци. При вестта за избухването на Априлското въстание, през май 1876 година, организира чета, с която минава река Дунав и навлиза в България. Четата е разбита, а нейният войвода Христо Ботев е убит във Врачанския Балкан.
Славният, труден път, който е извървял Христо Ботев, е показател за патриотизма и непоколебимостта, които са присъщи на националния герой. Всичко, извършено от революционера е повод за гордост. Гордост от това, че сме наследници на Велики българи, борили се за свободата, на която се наслаждаваме и притежаваме днес. Както по време на турското робство, така и днес, обществото ни има нужда от идеал. Идеалът, който трябва да бъде следван и да бъде пример за подражание, е именно този на пръв поглед обикновен човек, а всъщност личност, събрала в себе си качества достойни за преклонение. Това е идеалът на миналото, настоящето и бъдещето! Това е Моят Ботев, поводът за гордост, носителят на българското и желанието за различие. Националният герой, оставил следа, която не би могла да бъде заличена.

Ели Молова