Българска академия на науките /БАН/ ще потърси правата си, като сезира Европейската комисия и Европейския съд за правата на човека. Това стана ясно по време на пресконференция на тема „Рискове за държавата и обществото от редуциране на общонационалните дейности на БАН в резултат от орязания бюджет”.

БАН е на ръба на оцеляването след корекцията на бюджета през юли, съобщават представители на 3 от основните институти. Постъпленията от правителството са намалели с 38% и са достигнали 59 млн. лева.  Това налага намаляване на заплатите на научните работници с 50% и ежемесечен неплатен отпуск от около 5 дни до края на 2010 година.

След протестните действия от месец май, министър-председателят Бойко Борисов каза, че БАН ще стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства със заместник-началник по финансите. Министър Сергей Игнатов подчерта: „Имаме намерение да оптимизираме и усъвършенстваме финансите в БАН”. Към този момент обещаното не е било реализирано, категорични са от БАН. Отговор на опитите за уреждане на среща с ресорните министри няма.

Доц. Георги Корчев от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН /НИМХ-БАН/ обясни, че намаляването на бюджета ще доведе до драстично влошаване на качеството на всички видове хидрометеорологични прогнози. Поради финансовото си състояние, от НИМХ-БАН са принудени да преминат от 8 часов на 6 часов режим на наблюдение в оперативните звена. Може да се стигне до спиране на системите за ранно предупреждение за опасни и особено опасни явления от хидрометеорологичен произход.

Очаква се служителите на НИМХ-БАН да останат без заплати през месец декември т.г. За изплащане на трудови възнаграждения и осигуровки не достигат 1 448 423 лв., а за поддръжка на системите – 294 752 лв. Намаляването на бюджета ще доведе до неизпълнение на поети национални и международни ангажименти като нарушаване на режима на работа на Регионален телекомуникационен център София, както и спиране на информационния поток, свързан със състоянието на реките. Очакват се и непредвидени прекъсвания в оперативната система за анализ и прогноза за наводненията.

„Хроничното подценяване на необходимостта от инвестиции в научната сфера през последните 20 години и особено драстичното съкращаване на средствата през тази година неминуемо ще доведе до рискове и трайни щети и за държавата, и за обществото”, заяви ст.н.с. дфн Николай Милошев – директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Според него ще се влоши качеството на ежедневно предоставяната научно-оперативна информация главно поради финансовата невъзможност за спешни и аварийни ремонтни дейности. Няма да има възможност за оптималното използване на наличната техника, поради липса на консумативи. Трайната липса на инвестиции ще доведе до изоставане в технологично отношение. Качеството на научния продукт ще падне много под европейските и световните стандарти.

От Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН /ИЯИЯЕ-БАН/ заявиха, че за пръв път се сблъскват с факта, че при тях няма постъпили средства. Бяха подчертани основните приоритети на ИЯИЯЕ с общонационално значение. Сред тях са научно осигуряване на ядрена енергетика, изследвания и експертиза за ядрена безопасност на АЕЦ. Наред с това ИЯИЯЕ се занимава с контрол на далечните преноси на радиоактивни и химични замърсители, както и с мониторинг на околната среда. Извършват се анализи на радиоактивни материали от нелегален произход.

Някои от основните задачи, които си поставя института, са развитието на методи и приложение на ново поколение софтуер за безопасни анализи на енергийни изследователски реактори. Има желание за включване в европейската инициатива за създаване на IV-то поколение реактори и развитие на учебно-квалификационна база по неутронна и реакторна физика, ядрени реактори и радиохимия. Без необходимото финансиране, никоя от тези цели няма да бъде осъществена.

Справка на БАН показва, че недостигащите средства над утвърдената бюджетна субсидия са общо 20 900 000 лв. От тях 11 100 000 са необходими за поддръжка на системите за наблюдения, прогнози и изследвания, а 9 800 000 – за работни заплати и осигурителни вноски за второто полугодие.

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Добави в Svejo