Врачки сменят синоптиците

Врачки вместо синоптици ще правят прогнозите за времето. Причината е, че Българската академия на науките няма пари за ранното предупреждение за градушки и наводнения. Блокират и прогнозите за времето за гражданската и военна авиация. „И това са само част от последиците от драстично орязания бюджет на БАН“, коментира шефът на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) доц. Георги Корчев.

Прогнозите за времето, които се правят за граждански цели, пък ще бъдат с много по-лошо качество, което ще рече – по-неточни. Същото важи и за предсказването на земетресения, съобщи шефът на геофизичния институт проф. Николай Милошев.

Ще станат по-неточни и експертизите за ядрена безопасност. Шефовете на водещи институти в академията алармираха, че поредното свиване на парите ще доведе до драматични рискове за основни дейности на държавата. Причината е, че на 17 юли за пореден път субсидията на БАН бе намалена с 16 млн. лева и в момента е 59 млн. Това означава, че парите ни са паднали с 46 на сто спрямо поисканото от нас и с 30 на сто от това, което държавата ни е обещала в края на миналата година при гласуването на бюджета, казаха учените. Те се оплакаха, че правителството не е изпълнило нито едно от обещанията, дадени на БАН през май, когато академиците бяха излезли на протест. Тогава им бе обещано да станат първостепенен разпоредител на бюджетни средства, за да могат сами да боравят с парите си, и в БАН да бъде назначен специалист от финансовото министерство, който да следи за изразходването на сумите. „Нито едно от двете неща не е изпълнено.

Пращаме по няколко писма седмично, звъним и по телефона, но все още не сме успели да си договорим среща с премиера Бойко Борисов, за да получим отговор на въпросите си“, казаха академиците. „Вместо за нереализуеми проекти БАН може да пренасочи парите за прогнози“, коментираха обаче финансистите. Според тях средствата в академията се харчат неправилно и реформата не бе напра-вена, както кабинетът поиска. От БАН обаче веднага контрираха, че план има и той се изпълнява по график. Освен това при сегашния размер на парите институтът по метеорология ще остане без средства въобще за прогнози през месец декември. В момента специалистите, които се занимават със събирането на данните за изработването на прогноза, са минали от 8-часов на 6-часов работен ден. Това означава, че информационният поток силно ще намалее, поясни доц. Корчев. Специалистите ще боравят с по-малко данни при изготвянето на всяка прогноза, а освен това съществуват рискове от внезапно блокиране на информацията, подавана към авиацията, по чисто технологични причини.

Заради намаления работен ден хидрометеорологичните ни станции из страната пък ще останат без охрана, което значи, че могат безпрепятствено да бъдат ограбени от местни вандали. В допълнение към това синоптиците вече си вземат всеки месец по 5 дни неплатен отпуск, тъй като БАН не е в състояние да им плаща пълните заплати.

Орязването на парите ще се отрази и на международните ни ангажименти – страната ни вече няма да има възможност да се възползва от данните на световни синоптични организации, тъй като не са преведени пари за членски внос.

Няма да сме в състояние да подаваме информация за времето и към съседните страни като Македония, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина.

Стела Стоянова

БАН остава без пари, бюджетът є орязан с още 16 милионаВрачки сменят синоптицитеПрогнозите стават неточни, спират да казват кога ще има бури

Синоптиците вече все по-трудно ще предсказват кога ще има проливни дъждовефото Антон ЧалъковВрачки вместо синоптици ще правят прогнозите за времето. Причината е, че Българската академия на науките няма пари за ранното предупреждение за градушки и наводнения. Блокират и прогнозите за времето за гражданската и военна авиация. „И това са само част от последиците от драстично орязания бюджет на БАН“, коментира шефът на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) доц. Георги Корчев.Прогнозите за времето, които се правят за граждански цели, пък ще бъдат с много по-лошо качество, което ще рече – по-неточни. Същото важи и за предсказването на земетресения, съобщи шефът на геофизичния институт проф. Николай Милошев. Ще станат по-неточни и експертизите за ядрена безопасност. Шефовете на водещи институти в академията алармираха, че поредното свиване на парите ще доведе до драматични рискове за основни дейности на държавата. Причината е, че на 17 юли за пореден път субсидията на БАН бе намалена с 16 млн. лева и в момента е 59 млн. Това означава, че парите ни са паднали с 46 на сто спрямо поисканото от нас и с 30 на сто от това, което държавата ни е обещала в края на миналата година при гласуването на бюджета, казаха учените. Те се оплакаха, че правителството не е изпълнило нито едно от обещанията, дадени на БАН през май, когато академиците бяха излезли на протест. Тогава им бе обещано да станат първостепенен разпоредител на бюджетни средства, за да могат сами да боравят с парите си, и в БАН да бъде назначен специалист от финансовото министерство, който да следи за изразходването на сумите. „Нито едно от двете неща не е изпълнено. Пращаме по няколко писма седмично, звъним и по телефона, но все още не сме успели да си договорим среща с премиера Бойко Борисов, за да получим отговор на въпросите си“, казаха академиците. „Вместо за нереализуеми проекти БАН може да пренасочи парите за прогнози“, коментираха обаче финансистите. Според тях средствата в академията се харчат неправилно и реформата не бе напра-вена, както кабинетът поиска. От БАН обаче веднага контрираха, че план има и той се изпълнява по график. Освен това при сегашния размер на парите институтът по метеорология ще остане без средства въобще за прогнози през месец декември. В момента специалистите, които се занимават със събирането на данните за изработването на прогноза, са минали от 8-часов на 6-часов работен ден. Това означава, че информационният поток силно ще намалее, поясни доц. Корчев. Специалистите ще боравят с по-малко данни при изготвянето на всяка прогноза, а освен това съществуват рискове от внезапно блокиране на информацията, подавана към авиацията, по чисто технологични причини. Заради намаления работен ден хидрометеорологичните ни станции из страната пък ще останат без охрана, което значи, че могат безпрепятствено да бъдат ограбени от местни вандали. В допълнение към това синоптиците вече си вземат всеки месец по 5 дни неплатен отпуск, тъй като БАН не е в състояние да им плаща пълните заплати. Орязването на парите ще се отрази и на международните ни ангажименти – страната ни вече няма да има възможност да се възползва от данните на световни синоптични организации, тъй като не са преведени пари за членски внос. Няма да сме в състояние да подаваме информация за времето и към съседните страни като Македония, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина.

Стела Стоянова, в. „Стандарт“, 06.08.2010 г.