Нашите изследвания са стряскащи. Те показват, че между 25% и 27% от децата са подложени на кибертормоз. Още повече проблемът се задълбочава, когато в училище или в семейството няма модел за справяне с това настъпващо явление. Обикновено, когато децата искат да останат анонимни и да тормозят връстниците си, те започват този тормоз в глобалната мрежа. Още повече, че една трета от тормоза между децата след 7-и клас се извършва вече по този начин. Да не говорим, че младото поколение е много по-добре запознато с новите технологии и за тях е много просто да овладеят както общуването по интернет, да си комуникират в чат мрежите, да бъдат във „Фейсбук” или други социални мрежи, нещо, което за възрастните представлява сериозна бариера. Огромен процент от учителите у нас са пред пенсия и те реално не познават технологиите и не желаят да се усъвършенстват в тази посока. Оттук и фактът, че децата много по-малко споделят за кибертормоза пред възрастните, отколкото за обикновения тормоз. Това показва, че светът на юношите и младите хора е твърде различен от този на възрастните.
Другият голям проблем е, че за разлика от класическия тормоз, който се случва главно в училище и главно през учебната година, кибертормозът няма ваканция. Той се случва навсякъде и по всяко време. Той няма и граници, защото може да те застигне навсякъде. Затова е важно родителите да не подхождат към това със забрани и ограничения, защото това още повече отчуждава децата от тях. Ако разбереш, че детето ти е тормозено по интернет, първата реакция е да му отрежеш кабела, без да разбираш, че по този начин отнемаш голяма част от комуникацията, която е присъща за младия човек на тази възраст. Тук се изисква много повече отношение от родителите, умението да общуват, защото проблемът наистина е много сериозен. Затова и Дружеството на психолозите започна този проект, финансиран от УНИЦЕФ, и има за цел не просто да направи проучване, а да популяризира моделите за справяне с кибертормоза. Това включва ръководство за учителите, както и за родителите, така също и специални часове, за да разберат децата какво могат и какво не бива да правят.
Да не забравяме, че и интернет доставчиците, и провайдърите имат отговорност да се ограничи кибертормозът. Например тези хора, които поддържат мрежата в училище, би трябвало веднага, когато някой им се обади и се оплаче, че е свидетел на кибертормоз, веднага да изтриват тези файлове. Но повечето от родителите и учителите не знаят как това се прави. Освен това провайдърите могат по т.нар. „електронна следа” да разберат откъде идва кибертормозът. Защото, ако те се заемат сериозно с това, няма човек, който да не бъде разкрит по електронната следа откъде тормози в мрежата другия.
Иван Игов, психолог
В. „Монитор”, 12.08.2010 г.

12 август, 2010 09:01 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+

