Шамандури в Алма матер

Да станеш студент в България в момента е по-лесно, отколкото да завършиш средно образование. Битката на университетите за всяка бройка стигна дотам, че вече започнаха да съобразяват приема си с поправителните сесии на държавните зрелостни изпити. За някои вузове дори и те са формалност – те вече са въвели ново извратено понятие за псевдостудент – т. нар. курсисти. Това са хора, които могат да се запишат при тях дори и с двойки на матурата и да посещават лекции, а със студентска книжка се сдобиват в мига, в който някой се смили да им пише тройка на държавния зрелостен изпит. Повечето от тези висши училища обаче са частни и в този смисъл обществото гледа по-либерално на странните правила, с които събират дори хора от улицата, за да ги вкарат в аудиториите.

Вчера обаче в тази печална битка се включи и Алма матер. Най-престижният български университет обяви, че ще поизчака с последното си класиране до края на септември, за да може да обхване и онези кандидати, които се явяват на поправки на матурите.

Имало, значи, хора, които са успели да си вземат с добри оценки предварителните изпити в Софийския университет, но по някаква причина са се провалили на държавните изпити. Нещо, меко казано, странно, като се има предвид колко занижени са критериите на матурите. И колко яростно точно професорите от Алма матер се противопоставят на това университетът да приема с оценките от тях. Откак са въведени зрелостни изпити, преподавателите в хор твърдят, че нивото на младежите, които идват с отлични бележки от матурата, пада драстично. Че студенти стават хора с минимална грамотност, които трудно формулират малко по-сложно изречение и с мъка съставят цялостен текст. Въпреки високите си иначе оценки, изкарани на държавния изпит, доста от тях се проваляли още първата година на по-сложните изпити, твърдят от академичните ръководства на вузовете. На този фон е още по-любопитно защо тогава се налага да бъде забавена цяла кампания по приема, за да успеем да оберем дори и дъното на кацата с матурите. Да се молим двойкаджиите да вържат по някоя тройка, за да ги направим свои студенти, а когато ни донесат така бленуваната субсидия, да ги крепим над водата още четири години, защото това са няколко лева повече. Въпреки очевидния факт, че някои от тях така и няма да се научат да плуват и ще тегнат като шамандури на университета, докато го завършат. Само че, за съжаление, добре платени шамандури.

Очевидно е, че въпреки ниското ниво на средното образование вече повечето университети са готови да късат и най-лошите му плодове, само и само да не се изпразни кацата, от която гребат субсидии. Следващият етап вероятно ще бъде въобще да не чакаме поправителните сесии, а да записваме за студент всеки, който успешно е смогнал да завърши първи клас. По логиката, че щом е стигнал дотук, той все някак ще избута и останалите. Да издигнем лозунга „Всеки първолак – студент!“ и да следваме почина, поне докато университетите в България не стигнат бройката на детските градини.

И трагичното положение няма да се промени, докато не се смени моделът на финансиране на вузовете и те престанат да зависят толкова директно от всяка приета двукрака бройка. Само тогава ще имат смелост да подбират и на входа, и на изхода, и да късат студенти по средата на следването, без да се притесняват, че няма да могат да си платят заплатите.

Стела Стоянова, в. „Монитор”, 12.08.2010 г.