238 смъртни случая са регистрирани в домовете за деца с увреждания

Българският хелзинкски комитет /БХК/ изнесе резултатите от направени проверки във всички домове за деца с увреждания в страната. На пресконференция в БТА стана ясно, че проверките са направени съвместно с прокуратурата. Установени са 238 смъртни случая в периода от 2000 до 2010 година. Голяма част от тях не са били разследвани. Според БХК поне три четвърти от случаите е можело да бъдат предотвратени.

Причината за смъртността в 31 от тях е системното недохранване. 84 деца са починали от изнемощяване на организма, 13 – от зарази, 6 – от злополуки, 36 – от пневмония и 2 – от насилие. Не са установени факторите за смътността при 15 деца. В над 90 от случаите дори няма направена аутопсия.

Изследването е неповторимо по своя мащаб. „Факторите, до които достигнахме, по-силно от всякога потвърждават, че твърденията как тези деца умират от уврежданията си, са абсолютна лъжа. Те умират от занемаряване”, категорична бе Яна Бюрер Тавание, директор „Кампании” на БХК.

Маргарита Илиева, заместник-председател на БХК, заяви, че 149 от смъртните случаи са настъпили в домовете, а не в болница. Това означава, че децата не са били хоспитализирани, въпреки тежкото си състояние, а са оставяни да починат или са изписани от болничното заведение непосредствено преди смъртта си. 11 деца са хоспитализирани твърде късно.

Проверките показват, че в домовете за деца с увреждания в България продължава да има недохранване, насилие и връзване. 103 домуващи страдат от недохранване и има реален риск да починат. 662 са случаите на тежки заразни болести и опаразитяване. В домове като тези в Медвен, Горотарци и Сладък кладенец хигиената се наблюдава драстично лоша хигиена и ежегодно се повтарят множество епидемии.

За 10 години са регистрирани 7 случая на сексуално насилие и поне 8 случая на физическо такова, в това число черепно-мозъчна травма, довела до смърт. От БХК подчертаха, че във всички случаи отделите за закрила на детето са наясно със случилото се, а Държавната агенция за закрила на детето – поне в половината случаи. Не е известно тези агенции да са предприели мерки.

Установено е още, че в 8 дома се практикува незаконна физическа имобилизация на деца, т.е. връзване на крайниците или фиксиране към легла и инвалидни колички; поставяне на усмирителни ризи. Тези мерки са били прилагани, за да бъдат контролирани домуващите. На 90 деца е прилагана „химическа имобилизация” с тежки и увреждащи тялото и психиката невролептични медикаменти.

От БХК заявиха, че отговорност трябва да се търси не само от медицинския и обслужващ персонал в домовете, но и от кметовете, които управляват институциите; от министъра на труда и социалната политика (отделите за закрила на детето и дирекциите за социално подпомагане по места); от Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и на Държавната агенция за закрила на детето.

Бе отбелязано, че през месец март 2010 година главният прокурор на Република България се е обърнал към БХК с цел да работят съвместно по проверките. Самият Борис Велчев заяви, че ще бъдат заведени общо 166 досъдебни производства, някои, от които вече са в ход. Той подчерта, че прокуратурата не представлява държавата и няма амбицията да решава възникналите проблеми в домовете, а да даде възмездие по случаите и да предотврати възникването на нови такива. Велчев допълни, че в около 80% от случаите никой не си е направил труд да уведоми полицията. Той отбеляза, че откритата документация е непълна, объркана и е възможно да е манипулативна. Главният прокурор заяви, че съвместната работа на прокуратурата и БХК няма да бъде инцидентна.

Надя Шабани от Агенцията за закрила на детето подчерта, че отдавна е поискано голяма част от домовете да бъдат закрити. Тя допълни, че прокуратурата е била уведомявана, когато е било необходимо да се намеси. Шабани съобщи, че в 25 от домовете за деца с увреждания са постъпили 12 милиона лева и призова БХК да разшира обсега на проверките си.

Повече информация за проверките и за кампанията можете да получите тук.

Десислава Пътева
Снимка: Авторът