Дан Браун върна интереса към науката

Вратите ни са отворени за писатели и режисьори, казва Ролф Хойер, генерален директор на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН)

– Какви компании за съвместна дейност търсите у нас, проф. Хойер?

– Много е лесно да се отговори на такъв въпрос – добри компании. Компании, които са напреднали технологично и които могат да ни помогнат да си набавим необходимите материали за нашата наука. А тя е напредничава, което означава, че имаме нужда от напредничави технологии и от отворени, иновативни компании. Те могат да са не само от областта на електрониката, имаме широк спектър на интереси. Може също така да бъдат от областта на механиката, криогенетиката, информационните технологии, вакуумни технологии. Особено важно е да намерим компании, които са достатъчно гъвкави, че да разработват продуктите с нас. Така могат да достигнат до нови пазари и особено важно – могат да използват ЦЕРН като референция за дейността си. България постига 50% възвръщаемост на парите от членския си внос – под формата на поръчки за работа, давани на вашите фирми. Това е един от най-добрите резултати, особено като се има предвид, че сте относително малка държава.

– Срещнахте се с представители на българското правителство. Какви ангажименти очаквате те да поемат към членството на България в ЦЕРН?

– Очаквам те да продължат да бъдат добри партньори, каквито са били и досега. Още повече, че българските преподаватели и студенти се обучават и се възползват от ЦЕРН, а в условията на икономическа криза образованието, обучението и иновациите са изходът.

– Това, от което всички се интересуват обаче, е големият адронен колайдер. Какво се случва около този експеримент?

– Колайдерът беше включен отново на 30 март, постигна рекордна енергия за това време, най-високата, позната на човечеството. Това означава, че колайдерът е едва на 6 месеца, значи експериментът ни още е бебе. Но бебето вече е доста пораснало. Явленията, които сме наблюдавали при ниска енергия, вече ги наблюдаваме при висока. Сега сме отворени към новата физика, по този начин се готвим за откриването на нови явления и се надяваме природата да е достатъчно добра към нас, за да ни позволи да ги направим. Но новата физика е като да търсиш игла не в купа сено, а в няколко купи сено, така че трябва малко да почакаме. Въпреки това вече сме открили интересни нови ефекти. Ускоряваме протони, които при сблъсъка си се разпадат на по-малки частици. Правим снимка на тези частици, които са се родили. Това, което ние наблюдаваме, е някаква корелация между тези частици. Те сякаш помнят как са се родили. Това до момента е наблюдавано при сблъсъка на тежки йони, което се разглежда като характеристика за създаване на ново състояние на материята. В случая ние наблюдаваме подобни взаимодействия в протон-протонни реакции, които са абсолютно неочаквани и изглежда, че при толкова високи енергии се създават същите условия, като при тежките йони.

– Като че ли целият свят обърна очи към ЦЕРН след големия пазарен успех на романа на Дан Браун „Шестото клеймо“. Как ви се отрази тази популярност? Какво е отношението ви към романа и последвалата истерия?

– С една дума – позитивно! Крайно време е науката да се завърне във всекидневния живот, да си отворим очите. В началото на XX век квантовата физика, Теорията за относителността са били толкова популярни теми, че за тях се е говорило по кафенетата. Разбира се, романът на Дан Браун не е наука, а научна фантастика. Въпреки това ние в ЦЕРН имаме програма, с която насърчаваме писатели, режисьори и композитори да ни посещават и да се запознават с дейността ни. Те могат много по-лесно да направят науката достояние на цялото общество. А науката е нещо много просто. Единствено, че трябва да учиш няколко години.

– Съобщихте, че сте поканили водачите на различни вероизповедания, дори папата, на посещение в ЦЕРН. Ще могат ли наистина науката и религията да водят диалог след толкова време?

– Предмет на физиката е всичко, случило се след сътворението и съответно – след Големия взрив. Аз обаче винаги питам – а какво е имало преди това? А преди това „преди това“ какво е имало? Ясно е, че става дума за въпроси, които са по-широки от чистата физика. Именно затова смятам, че трябва да седнем на кръглата маса – философи, теолози, физици – и поне да изработим общ език, на който да говорим.

в. „Стандарт“