Ако все пак трябва да има Швейцария на Балканите, то без никакво колебание бих посочил Черна гора. Най-малката бивша югорепублика в състава на внушаващата респект някогашна съюзна държава, вече е независима. На нейна територия официална валута отдавна е еврото. Сръбските динари може да си ги приберете в най-дълбокия джоб – просто няма да Ви свършат никаква работа. Със своите 13 812 кв.км и около 650 000 жители, Черна гора е една от най-малките държави в Европа. Разстоянието по права линия между двете и най-отдалечени точки е само 190 км…

Бурна е историята на черногорци. Минала е през много превратности, но завоевателски крак тук почти не се е задържал. Горди хора живеят на тази земя, в пълно съответствие с нейната величествена и уникална природа. Истинско богатство са невероятните и планини /откъдето идва и името и/, фантастичното адриатическо крайбрежие и културно-историческите забележителности. Всичко това прави от Черна гора туристически рай. Тук е най-дълбокият пролом в Европа – този на река Тара, надхвърлящ 1000 метра. Тук е най-южният фиорд в света – Которският залив. Тук е най-чистата средиземноморска вода и най-привлекателните плажове на Адриатиката.

Наистина Адриатическото крайбрежие е перлата в короната на Черна гора, както с естествените си дадености, така и с всичко сътворено от човешката ръка през вековете до наши дни. Дължината му възлиза на 293,5 км от Ада Бояна /на границата с Албания/ до Нивице /на границата с Хърватска/. 73 км от тази дължина са заети от 117 чудесни плажа, край които са разположени множество старинни селища, превърнали се през миналия век в световноизвестни туристически центрове. Споменатата по-горе Ада Бояна привлича нудисти от цял свят. Тишината, спокойствието и нежността на околния пейзаж предразполагат към сливане с природата. Улцини е стар град с над 1000-годишна история и 13-километров “златен” плаж. Бар е най-голямото съвременно пристанище на страната. Има старинна и съвременна част, в пълна хармония помежду си. Петровац – с най-много слънчеви дни през годината. Град на младите и на любовта. Особено място заема Будва – метрополията на черногорския туризъм. С над 2000-годишната си история, със  своята старинна архитектура, с културните празници, които ежегодно организира, с неповторимата си атмосфера и интимност, този древен адриатически град привлича като с магнит стотици хиляди от цял свят всяка година. Малките му площадчета, тип “носна кърпа”, всяко лято стават сцена на исторически постановки по време на международния театрален фестивал. В близост до града са разположени едни от най-забележителните плажове по цялото адриатическо крайбрежие – дългият “Словенски”, обширният “Яз” и изключително луксозният и скъп “Морган”. Около Которския залив, това истинско природно чудо, са се разположили през вековете, а и в по-ново време, много селца, градчета и градове, кое от кое по-хубави, уютни и привлекателни. На първо място, естествено, е историческият град Котор. От 1979г той е в листата на ЮНЕСКО за културно-исторически паметници от световно значение. Край Тиват се намира единственото международно летище, обслужващо Черногорската “Ривиера”. Старият повече от 6 века Херцег Нови се слави като град на цветята и изкуството, а близкият Игало е един от най-известните Средиземноморски здравни центрове. Едва ли има друго място по света, освен Которския залив, където намирането на една икона сред вълните да стане повод там да се съгради остров и то при положение, че буквално на метри от мястото, природата вече е създала островче. Така, в най-южния фиорд на света, два мини острова извисяват редом камбанарии, защото размерът им, според местното население, е равен на една църква… От 15-ти до 17-ти век, точно срещу град Пераст, с методично трупане на камъни е създаден изкуствен остров. На него е съграден храма “Богородица от морската скала” в който оставят дарове хора от цял свят, претърпели корабокрушение или спасили се от удавяне. Не се чуди драги пътешественико като видиш множеството малки маслинови горички наоколо. Всеки черногорец може да се ожени само ако е посадил поне 50 маслинови дръвчета…

Свети Стефан – това малко парченце земя /земята почти не се вижда/, нямащо и 1 кв.км, се е превърнало в символ, във визитка на Черногорската “Ривиера”. Световноизвестният остров- хотел е едно от най-престижните, най-скъпите и разбира се, едно от най-очарователните местенца на Балканите! Ако трябва да го оприлича на нещо, то това е нашият Несебър. Само дето е по-миниатюрен, по-запазен, много по-луксозен и с много по-топла и чиста вода около него. Селището, възникнало през средните векове и наричано и до днес град, в момента представлява един огромен хотел. Сградите са в типичен средиземноморски архитектурен стил. Масивни белокаменни здания изникват от скалистия пейзаж и внушават усещането за хармония между създаденото от двамата велики творци – Бога и Човека. Стилистиката неумолимо напомня за Италия и това води началото си от средните векове, когато местните градове-републики, вкл. и Свети Стефан, са били подвластни на Венеция. Във вътрешноста се намира бившата лятна кралска резиденция Милочер, а известният “Плаж на кралицата” минава за един от най-красивите по Средиземноморието. Архитектурният резерват-остров-град-хотел “Свети Стефан” фигурира в най-престижните оферти на големите туроператори и агенти в света. Тук могат да си позволят да пренощуват само хора с много над средните възможности. В прочутата вила № 118 са отсядали не едно и две светила на човечеството – държавни глави, политици, бизнесмени, кинозвезди, представители на шоу-бизнеса, на модния бизнес, известни спортисти и т.н. Ето само една незначителна част от имената: Карло Понти, София Лорен, Силвестър Сталоун, Клаудия Шифър, Анатолий Карпов и много, много още знайни и незнайни…

Озовал се на това невероятно място /поне като транзитен турист/, българинът се чувства наистина като откривател. Колко близко е всичко това до България и колко далечно ни се струва. Сякаш не сме живели векове наред заедно на Балканите. Сякаш нямаме обща балканска история, обща религия /източноправославната/, почти един и същ език, близка култура и манталитет и толкова много още общи или близки неща. Ако досега политиката ни е разделяла, то крайно време е да обърнем поглед към тази близка, във всяко отношение, нам страна и да се запознаем и насладим на всичко прекрасно, което тя притежава и предлага с открито сърце.

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Добави в Svejo