По най-известните и посещавани трекинг-маршрути проблеми с нощувките и прехраната не съществуват. Множеството лоджи /малки и по-големи семейни хотел-ресторанти/ в селища или пръснати поединично не допускат някой да остане навън или да почувства глад… Задължително условие е носенето на спален чувал, тъй като завивки не се предлагат. Храната винаги се сервира топла и много от нашите най-реномирани ресторанти биха завидели на разнообразното и богато меню, даже и над 5000 м н. в. По отношение на водата, при над 2000 м н. в. може да се пие природната, но до вода рядко се стига, тъй като множеството от топли и студени напитки, които се предлагат на всяка крачка, не ви навежда на тази мисъл.

Ако раницата на гърба ви се вижда тежичка, то спокойно може да се наеме местен носач както за целия маршрут, така и само за един ден.

Два са сезоните, през които се прави трекинг в Непал – предмусонен /април и май/ и следмусонен /октомври и ноември/. Разбира се, може да се открадне някой и друг ден от съседните месеци, но не бива да се разчита на това. Предмусонът е с по-високи температури, но с малко по-нестабилно време между 4000 и 6000 м н. в. И през двата сезона почти всеки ден превалява в границите на горския пояс /до 3000-3500 м н. в./. По-голям е напливът на трекери през Следмусонния период, но по-красив е Предмусонният с разбуждащата се за по-активен живот пищна природа и особено с разцъфналите и ухаещи рододендронови гори.

Ща разкажа за един от най-интересните и посещавани трекинг-маршрути в Непалските Хималаи – обиколката на Анапурна Химал. Преди да ви запозная конкретно с маршрута, ще отделя малко внимание на столицата на Непал – Катманду. Над 90% от туристическия поток в страната минава оттук. И то не само защото това е основната входно-изходна врата на Непал, а преди всичко защото Катманду е безценен бисер в световната културна съкровищница. Долината на Катманду, в която влизат още градовете Патан /с Катманду ги дели само река Багмати/ и Бактапур /все стари столици на страната/, както и множество още градчета и по-малки селища е единствената долина в света, обявена за културно-исторически паметник със световно значение от ЮНЕСКО. Това са стотици храмове, пагоди, ступи, дворци с оригинална архитектура, с ажурна дърворезба, с безброй статуи от всякакъв материал. Даже и обикновени къщи предизвикват възхищение. Най-старите от тези паметници надхвърлят 1000 години. Бидейки доскоро напълно откъсната от останалия свят, в Непал и в частност долината на Катманду е създадено едно уникално културно богатство! Хиляди хора от цял свят идват тук специално за да се запознаят с всичко това. Централният площад на Катманду – Дарбър Скуеър, с всичките му прилежащи постройки, будисткият храм Сваям Буднат, сътворен на хълм край града, най-голямата ступа в Непал – Буднат, Каста Мандир – храмът, създаден от ствола само на едно дърво, индуисткият храм Пашу Патинат на свещената река Багмати, където изгарят тленните останки на умрелите върху дървени клади, пагодата с животинските статуи – Ниата Пола в Бактапур, целият исторически център на Бактапур, целият централен площад на Патан и много, много още… В Катманду е и дворецът на единствената жива богиня в света – Кумари. Никъде другаде по света ЮНЕСКО не е била толкова затруднена при реставрацията и поддържането на културно наследство…

Трекингът около величествения хималайски дял Анапурна Химал /в него, освен 8-хилядника Анапурна – 8091 м н. в., се намират още десетки 7- и 6-хилядници не по-малко красиви и величествени/ отнема около 2 седмици, 14-15 дни. Два са изходните /съответно крайни/ пункта на маршрута – вторият по големина град в страната Похара /на 200 км западно от столицата/ и градчето Думре /по средата на шосето между Катманду и Похара/. За предпочитане е да се тръгне от Думре и да се завърши в Похара. Причините са много. Този трек /както се наричат за кратко трекинг-маршрутите/ предлага цяла гама от емоции сред ниските и средновисоки Хималаи. Състои се от 3 основни части: изкачване срещу течението на река Марсианди кола, преодоляване хималайския превал Торунг ла, висок 5416 м, и спускане по долината на река Кали Гандаки. Може би имената на тези реки не ти говорят нищо, драги читателю, но това са реките, създали най-дълбоките проломи в света. Първата се провира между масивите на Анапурна Химал и Манаслу Химал, а втората – между тези на Анапурна Химал и Даулагири Химал. Невероятни са мащабите и човек, който не е зърнал с очите си всичко това, трудно може да си изгради реална представа за нещата.

От Думре по нов асфалтов път /42 км/ се достига селището Беси Сахар, откъдето се тръгва пеша. Дотук се идва от Катманду с джип или с автобус, сменяйки на Думре. Надморската височина е 823 м и температурите са високи – доста по-високи от същата височина в България през лятото. Постепенно, следвайки срещу течението на Марсианди Кола по широка пътека, се набира височина. Наоколо е пищна растителност, включително и немалко плодни дървета /главно мандарини – тук известни като сунтали/. Преминават се малки селца край реката с много лоджи, пълни с трекери. Дневните преходи много рядко надхвърлят 7-8 часа, включително и почивките. Проломът става все по-внушителен и тесен. Изключителна гледка представляват десетките водопади, стичащи се по стръмните брегове към реката. Някои от тях са с пад от стотици метри. След 3000 м н. в. долината на Марсианди Кола рязко се разширява – навлиза се в зоната на средновисоките Хималаи. Даже има и летище. Преминава се край уникалните по своята архитектура и разположение селца Горен писанг и особено Брага /типична тибетска архитектура сред невероятната пясъчна дантела, създадена от природата/ и се пристига в главния град на долината – Мананг /3351 м н. в./. Тук задължително се правят поне 2 нощувки с аклиматизационно излизане между тях на по-голяма височина с оглед по-лесното и пълно приспособяване на организма към предстоящите височини. Градчето е истинско трекерско селище и почти всяка къща е лоджа. В много от лоджите изкачването между етажите става още по дънери на дървета с издялани стъпки по тях – истинска романтика! Околността е фантастична – непосредствено южно са се надвесили 7-хилядниците Анапурна-3 и Гангапурна, малко по на изток се извисяват Анапурна 2 /7937 м – почти 8-хилядник!/ и Анапурна 4, а на запад хоризонтът е затворен от красивия Тиличо пик. Почти до Марсианди Кола стига грандиозният айсфол /силно наклонен ледник/ Гангапурна, в долния край на който е създадено изкуствено езеро с ВЕЦ, захранващ градчето и околността с електричество.

Най-отговорната част от маршрута е преминаването през високия 5416 м превал Торунг ла. От последния пункт Торунг Педи, на 4500 м н. в., където се нощува, се тръгва рано сутрин, още по тъмно – не по-късно от 4-5 ч. Това е 9-ият или 10-ият ден от началото на трека. Скоростта на изкачването зависи от степента на аклиматизация на организма /затова е необходимо в групата да има опитен водач/, но обикновено трае от 4 до 6 часа. Истинско облекчение изпитва човек, стъпвайки на заветната височина, между двата ледени гиганта – Катунг Канг /6484 м/ и Якава Канг /6482 м/. На самия превал има голяма купчина от различни камъни /оставяни от местни жители и от трекери за омилостивяване на боговете/ и истинска гора от разноцветни знамена и флагчета – будистки символ на всяко по-значимо място в Хималаите. На запад се открива невероятна панорама! Пред изумените погледи блясва с цялото си величие Даулагири Химал с десетки бели гиганти, между които се извисява един от най-красивите 8-хилядници – Даулагири /8167 м/. На преден план е най-дълбоката речна долина в света – тази на Кали Гандаки, извираща от недрата на загадъчното Хималайско кралство Мустанг, далече още на север.

За няколко часа спокойно се слиза до култово-религиозния комплекс Муктинат, едно от най-почитаните светилища на будизма и индуизма в света. Макар и да не е голямо по площ, славата му е огромна и се дължи на факта, че в малък будистки храм са събрани наедно камък, вода и земя, които горят от векове насам пред седящия Буда. Макар отдавна да е известно, че причината е природният газ сероводород, то боготворенето на светото място не е намаляло. Всяка година хиляди будисти и индуси от цяла Азия изминават огромни разстояния, включително и пеш, за да се поклонят пред божествената сила. Стените на храма са богато изписани с будистки религиозни текстове. Отвън цялата сграда е в култови знаменца и флагове. В района има множество будистки и индуистки манастири, много чортени, мани, молитвени барабани и други религиозни символи, запълващи пространството, оградено с висок зид. Всичко това се намира сред естествена зеленина, създадена изкуствено и оформяща един оригинален парк.

На следващия ден се пристига в главния град по средното течение на Кали Гандаки – Джомосом. Разположен на 2800 м н. в., той е доста по-голям от Мананг. Дотук има ежедневни редовни полети от Похара и много трекери предпочитат да кацнат направо тук и да предприемат нещо в зависимост от времето, с което разполагат. Долината на Марсианди Кола е населявана главно от гурунги и маранги, а средното течение на Кали Гандаки от такали. Те открай време са живели на главния някога търговски път между Тибет и Индия, поради което са доста напред в културно отношение. Чистотата при тях е пословична. Големи площи от обработваемите им земи са заети от ябълкови градини – истински рай за трекерското съсловие… Марфа, Токуче, Кобанг са истински центрове на оригиналната такалска архитектура.

Непосредствено след селцето Газа се намира най-внушителната и фантастична част от пролома на Кали Гандаки. Няколко км вода, скали, земя и небе се сливат в едно! Това просто не може да се опише – трябва да се преживее!

Последното селище от маршрута ни в долината на Кали Гандаки е Татопани /в превод топъл извор/. Все по-разрастващото се градче предлага не само чудесни условия за почивка и развлечения, но и плаж с минерална вода, което е истински еликсир за уморения вече трекер!

Отделяйки се от най-дълбокия пролом в света, следва един цял ден изкачване /около 8 часа/ до превала Горепани /2855 м н. в./, където също е възникнало трекерско поселище. След нощувка при хубаво време се става много рано и без багаж човек се изкачва за около 1 час до връхчето Пун Хил, където посреща изгрева, наблюдавайки една от най-красивите панорами в света! Като от небитието изплуват, огрени от първите слънчеви лъчи, приказни върхове: Даулагири, Токуче, Анапурна, Южна Анапурна, Хинчули и легендарният и свещен Мачапучре! Стотици трекери всяка сутрин си правят кеф на душата и сърцето! Невероятно място за фотографиране, филмиране, съзерцаване!

5-часово спускане до Биретанти и след още 1 час се достига асфалтът, водещ към Похара. Човек може да се качи в преминаващ автобус или да си наеме джип и още същия ден да поплува в приказното езеро Фева. В едноименния курорт /някогашно убежище на хипитата/ е задължително да се отмори поне няколко дни след впечатляващото приключение. А после може да се отправите към друго…

Евгений Динчев

професионален планински водач

„ТРЕККИНГ“ – Агенция за планинарство, пътешествия и туризъм

http://www.bgtrekking.com

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Добави в Svejo