Интелектуалци искат оставката на министъра

Група от професори, учени, писатели, художници и певци искат оставката на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. Министърът не пожела да коментира желанието им и отговори само с „Всеки има право да иска оставки”. Ето и пълният текст на исканията:

„Натрупаните проблеми изискват висока компетентност и чувство за национален дълг у хората, в ръцете на които са средствата за решаване на обществените проблеми. Очевидно точно тези качества липсват в дейността на сегашния министър на образованието Сергей Игнатов. Целият му житейски път представлява еталон на безпардонно отношение към обществената етика.

Получил летящ старт при социализма, благодарение на връзките на баща си, сега министърът от правителството на ГЕРБ не пропуска случай да охарактеризира образователната ни система като съветска, а Българската академия на науките като сталинска структура.

Не г-н министре, БАН е създадена преди 141 години! Каква е равносметката от дейността на настоящия министър на образованието и науката? В трудно време, когато националната духовност е последната опора за обществото, министърът, на когото са поверени основните институции на тази духовност, прави всичко възможно, за да ги унищожи. В Министерския съвет той се противопоставя на увеличаването на бюджета за наука и образование с очевидната цел да ликвидира намиращата се в критично положение Българска академия на науките. Най-старата българска национална институция е поставена в състояние на мизерно съществуване, разсипва се създавания повече от столетие национален умствен капитал.

Не по-достойно е отношението на С. Игнатов към българското образование. Софийският университет – институцията с най-голям принос в създаването на националната ни интелигенция – е другата целенасочена жертва на министъра.

Не са пожалени и другите държавни университети. Намаляват се и без това ниските преподавателски заплати и студентски стипендии, материалното оборудване на университетите е на критично ниско равнище. Неизбежно следствие на действията на министъра е пониженото качество на образованието.

От своето освобождение българският народ не помни такъв погром над своята духовност.

Нямало пари, ще каже С. Игнатов, сам поискал свиването на бюджета за образование и наука.

Но има 100 милиона за ненужна в момента за обществото спортна зала, има 100 милиона за подслушване на гражданите, има 300 милиона за безкрайно оскъпена сделка с военни хеликоптери, която така и не бе анулирана. Къде беше г-н министърът, когато правителството вземаше тези решения?

В замяна на безумно ограниченото финансиране на държавното образование в училища и университети, министърът предлага „оригиналната“ идея, държавата да финансира частните университети.

Користните отношения на С. Игнатов с частните университети, както и професионалната му некомпетентност проличаха при изработването на новия Закон за академичния състав, 16 члена от който бяха отменени от Конституционния съд. При такъв провал всеки уважаващ себе си човек би подал оставка от заеманата длъжност.

Дейността на С. Игнатов като министър породи безкрай въпросителни. Има ли обществени цели просветният министър? Или за него българското общество се свежда до лобистите на частните университети и спекулантите, мечтаещи за имотите на БАН? По каква причина министърът, на когото е поверено не само образованието, но и възпитанието на младото поколение, участва на церемонията по откриване на злополучния паметник на американските летци, бомбардирали София? Каква е неговата представа за национално достойнство? Как бе възможно, същият този министър да се нахвърля в открито телевизионно предаване с немислим за цивилизования човек тон върху председателя на БАН?

Българската общественост изгуби търпение да си задава тези въпроси. Ние, българските интелектуалци и общественици, подписали това писмо, настояваме за незабавната оставка на този злополучен български министър.

Призоваваме всички български интелектуалци, общественици и граждани на активна съпротива срещу действията на министъра-разрушител.

Призоваваме компетентните органи в науката да се произнесат по това дали министърът, насочил всичките си усилия към разрушаването на българската наука и образователна система, има право да носи български научни степени и звания.

Подписали:
Димитър Баталов, поет и писател, депутат във ВНС
проф. Павел Герджиков – оперен певец, режисьор, музикален педагог
Румяна Радкова, историк
проф. Ивайло Мирчев – художник
Методи Недялков – преподавател в Музикалната академия
акад. проф. Георги Марков – историк
Дучо Мундров – режисьор
проф. Симеон Янев – литератор
чл. кор. проф. Елка Бакалова – изкуствовед
проф. Андрей Даниел – художник
Борис Спасов – журналист
о.р. арм. ген. Любен Петров – началникк на ген. щаб на Българската армия
проф. Огнян Сапарев – литературовед
Юлий Стоянов – режисьор
Мария Бойкикева – издател
Бояна Петрова – преводач и издател
Румен Дечев – политолог
Владимир Шейтанов – адвокат
Петко Атанасов – журналист
доц. Емил Григоров -философ, Universit? Laval, Qu?bec, Canada;
Велислава Дърева – журналист
доц. Мария Пиргова – политолог, СУ „Св. Кл. Охридски“
доц. Василка Танкова – Институт за исторически изследвания, БАН; чл. кор. проф. Стоян Михайлов -социолог
доц. Антон Момчилов – ИЕЕС, БАН