13 специалности фантоми

В българските университети има 13 професионални направления, които се поддържат на изкуствено дишане. Държавата дава пари за тях, но нито един от завършилите студенти не е започнал работа по специалността.

Данните са плод на дългоочакваната рейтингова система, която бе въведена буквално преди седмица, но в нея вече са влезли стотици преподаватели и кандидат-студенти. Системата може да прави безкрайно много класации по различни параметри, като сравнява университетите в рамките на едно професионално направление. Един от критериите, по които може да се направи съпоставката, е процентът на студентите, започнали работа по специалността си след завършването. Като цяло данните сочат, че в повечето професионални направления по специалността или близо до нея се трудят средно около 20-25 на сто от завършилите. По-висок е процентът само за Американския университет, където има и случаи на 80 на сто започнали работа за това, което са учили. Горе-долу такъв е процентът и на медиците – професията с най-висока реализация по специалността.

За сметка на това отделни университети поддържат направления, по които нито един човек не работи, което е изучавал. Най-вероятно е те да бъдат първите, на които държавата ще ореже субсидиите идната година. Както просветният министър Сергей Игнатов вече предупреди, първото намаление на средствата ще бъде с около 10 на сто, но ще последват и други. Парадоксално е, че сред тези направления са и такива с много търсени специалисти, като например стоматология. Според рейтинговата система се оказва, че цели три години от завършилите във Варненския медицински университет стоматолози нито един не е започнал работа по специалността. В същото време обаче абсолвентите на този вуз са сключили първите си трудови договори, все едно къде, с най-високи заплати сред всички завършили тази специалност. Те получават средно 1631 лева на фона на 611 лв. осигурителен доход на зъболекар, завършил в столицата.

Най-ненужно се харчат пари пък в професионалното направление хранителни технологии – цели три университета не са произвели нито един човек, пожелал да работи по него. Срещу имената на Техническия университет, Тракийския университет и Русенския стоят 0 процента реализирани по специалността. Единственият вуз, който е дал някакви кадри в областта на хранителните технологии, е Пловдивският. И от него обаче едва 7,65 на сто са заработили по специалността със средна заплата 1118,62 лева.

Аграрният университет в Пловдив очевидно също ще трябва сериозно да преразгледа сферите, в които готви специалисти. Нито един човек, който е завършил там администрация и управление или туризъм, не се е пласирал на пазара на труда в областта, в която е учил. Тракийският университет пък очевидно е надценил способността си да готви машинни инженери – реализацията там също е нулева. Същото важи и за завършилите го електроинженери. Впрочем там се издънва и Бургаският университет „Проф. д-р Асен Златаров“, който също е дипломирал само фантоми в направление електротехник, електроника и автоматика. Завършилите Русенския университет в специалност политически науки също не могат да се похвалят с работа по специалността.

Подобни мъки преживяват и дипломиралите се в национална сигурност в Нов български университет. Техническият университет в Габрово не е дал нито кадър в сферата на материали и материалознание, а Пловдивският университет получава черна точка за завършилите професионално направление транспорт. От същото може да се оплаче и Великотърновският университет при специалност теория и управление на образованието.
Освен нулевите реализации на десетки абсолвенти, в много други случаи университетите се отчитат с по около 4-5 на сто младежи, работещи по специалността си. На практика това доказва, че в момента държавата поддържа повече студенти, отколкото може да поеме пазарът на труда. Според експерти обаче това може да се промени до няколко години, затова не бива да бързаме със закриването на специалности, където реализацията днес е малка.

Стела Стоянова, в. „Стандарт“