Спорно е да има ли оценка за поведение

– Госпожо Дамянова, напоследък зачестиха случаите, свързани с прояви на детска агресия. Обмисля ли МОМН някакви мерки, за да се справи с тази ситуация?

– На мен ми се иска да не говорим за училището като за нещо, което е изолирано от обществото. Агресията е проблем не само на училището. Не бива да забравяме, че децата имат такова поведение, каквото най-напред получават вкъщи, ролята на семейството е изключително важна, и след това са условията, които се създават в училище и дори в отделния клас. Така че трябва да мислим за една цялостна подкрепяща среда за детето, която включва няколко направления.

Първото от тях са родителите, които не бива да абдикират от своите задължения. Нека си зададем въпроса, когато децата станат сутрин и вземат дистанционното в ръка, ние знаем ли какво всъщност гледат по телевизията. Или пък, ако влязат в интернет. Защото в момента училището е една изолирана институция, към която обществото прехвърля много свои проблеми. Второто направление, в което трябва да се работи, безспорно е системата на образованието.

Училището трябва да преоцени ролята на психолозите и на педагогическите съветници. Сега на много места училищата, които са на делегирани бюджети, пестят средства именно от техните щатове. Добре е с новия закон за училищното образование да създадем задължителни предпоставки за назначаване на психолози, за да получават децата този тип подкрепа (третото направление). Социалната ситуация, в която живее днешното дете, е много по-различна от ситуацията, в която е живяло детето преди 15 години. То трябва да се справя с много задачи, които затрудняват дори нас като възрастни. И които не са били на дневен ред преди 15-20 години. Четвъртото направление са обществото и средствата за масово осведомяване. Трябва повече да популяризираме добрите училищни практики. Защото в българското училище се случват и много хубави неща. През тези близо два месеца, откакто съм заместник-министър, обикалям много в страната и виждам училища с атмосфера и дух, с различни извънкласни дейности, които са много важна форма на превенция на агресията: клубове по интереси, танцови състави, занимания за съхраняване на българските обичаи и традиции, ученически парламент.

Трябва обаче да създадем нормативна възможност училищата да имат повече автономия. Разбира се, държавата трябва да даде държавните образователни изисквания, да се грижи за осигуряването на бюджета, но училището да има свободата да провежда своя политика, съобразена и със спецификата на региона, на обществото.

– Вероятно трябва да се помисли и за квалификацията на учителите.

– Ние вече имаме одобрени средства за квалификация на учителите по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Това са 60 млн. лева, които в рамките на 2011-2013 година ще бъдат усвоени по три направления. Първото е квалификация на учителите до 29 години. Второто обхваща дейности по квалифициране на учителите, които работят с талантливи деца. Третото касае квалификацията на всички учители – въвеждаща, поддържаща и надграждаща. Тук трябва да подготвим учителите за работа с деца със специални образователни потребности, за прилагане на различни подходи от чисто психологическа гледна точка.

Много важно е да се промени формата на общуване в училище. Досега тя има по-скоро монологичен характер. Да, има училища, в които съществуват прекрасни взаимоотношения и могат да бъдат пример за това как се води диалог и с родителите, и с децата, но за съжаление това не се случва навсякъде.

– В тази връзка какво включват промените в новия закон за училищното образование? Ще остане ли в него оценката за поведение?

– Проектът, над който се работи в момента, представлява доразвиване на това, което бе публикувано през април на сайта на МОМН. До края на ноември трябва да представим концепция с основните положения, които съдържа проектът, съгласувани с общините, със социалните ни партньори, с неправителствените организации.

Оценката за поведение е спорна и е нещо, по което все още нямаме консенсус. Не мога да кажа дали тя ще остане в тази форма, в която е предложена. Съгласна съм, че трябва да има дисциплиниращи мерки, но те трябва да са съобразени с възрастовите особености на децата. Не можем да имаме едни и същи подходи към дете в първи клас и примерно в шести. Не можем и да залагаме само на чисто административната мярка. Най-лесно е да я въведем, но нека да си зададем въпроса – какво целим с тази оценка за поведение? Какво от това, че детето ще я получи? Дали това ще повлияе по някакъв начин върху личностното му развитие? По-скоро ми се иска да помислим за подкрепа на детето, за поглед към индивидуалността му. Справянето с агресията изисква промяна на ниво организация в училище – екипна работа и обсъждане на случаи на ученици, с участие на децата, родителите.

– Как се справят общините с въвеждането на целодневното обучение?

– Общините се справят добре. Разбира се, средствата никога не стигат, и на мен ми се иска да са повече, но в момент на криза трябва да се справим с това, с което разполагаме.
Но това е една крачка напред, която показва отношението на правителството към образованието и децата. Целодневната форма е добър начин децата едновременно да се подготвят за училище и в същото време да им се осигури възможност за занимания по интереси, за извънкласни форми. Проблеми с целодневната организация през първите два месеца няма, но мониторингът ще продължи през цялата година. В отделните училища по различен начин е организирано целодневното обучение, но в повечето от тях сутрешните часове са задължителни, а следобед се дава възможност на децата за занимания по интереси: спорт, изкуство.

По различен начин е организирано и храненето, но обедното меню почти навсякъде е съгласувано с родителите. Това е крачка напред към тази важна роля, която се стремим да им дадем в управлението на училището. В 18 СОУ в столицата например родителите са взели решение да плащат два лева купон, но всеки ден децата да получават и пресни зеленчуци за обяд.

– Как върви приемът на петгодишните в предучилищно обучение? Колко общини са го направили тази година?

– Има една добра новина – тези дни ще бъдат налични по сметките на общините парите за учебни помагала за петгодишните деца. Те са осигурени за всички, независимо дали общината е заявила подобно желание. Иначе общините, които започват предучилищно обучение на петгодишни тази година, са 143 на брой. Средствата, които ще им бъдат преведени, са 2 358 926 лева. Имаме и общини, които коректно са оценили готовността си за въвеждане на мярката от учебната 2011/2012 година или от учебната 2012/2013 година – като община Варна и Столична община. На тях ще бъдат преведени допълнителни средства, за да изградят материална база за следващата година, в размер общо на 1 026 952 лева. На практика това са най-големите общини, към които са ориентирани най-големите миграционни процеси, и те нямат вина, че не могат да осигурят нужната база, затова трябва да бъдат подпомогнати в тази насока. Иначе ние вече правим проверка по места как се организира подготовката на петгодишните деца, защото знаете, че имаше дебати и много притеснения относно това. Всъщност обаче това „нововъведение“ не е никак ново за България. Още през 1888 година се въвежда задължителна предучилищна подготовка, така че това е наистина много стара практика.

Възстановяването й сега дори е много закъсняло, защото много от европейските страни вече говорят за образование от четиригодишна възраст. Защото в тази ранна детска възраст се развиват най-бързо психическите процеси у детето: памет, мислене, въображение. Ако ние изпуснем тези първи години, след това всичко става по-трудно. Много по-лесно е да изградиш толерантност, ценностна система и навици за справяне на тази възраст, отколкото по-късно. В този смисъл, понеже говорихме за агресия, това е и една превантивна мярка срещу нея. Защото влизайки в детската градина рано, детето се научава да приема различните от себе си. Да не говорим за това, че има международен консенсус, според който резултатите на изхода на образованието всъщност зависят от правилния старт, затова ние сме длъжни да осигурим равни стартови възможности. Има много добри практики, които си заслужава да се разпространяват. В Бургас например има учредена комисия от родители, които да следят процеса по изпълнение на мярката и да мотивират останалите да записват децата от петгодишни в детската градина. Общината пък е осигурила транспорт за собствена сметка за децата от онези квартали, където няма достатъчна база и трябва да бъдат превозвани другаде. При проверките видяхме и неща, за които сме дали препоръки да бъдат избегнати – в град Златарица например в подготвителната група в училището вместо ниски мебели видяхме чинове. Срокът, който поставихме на училището, бе до месец да приведат средата във вид, съобразен с възрастово-психологическите особености на децата.

Всъщност основната промяна е включването на предучилищното образование в цялата образователна система. Защото досега нагласите спрямо детската градина бяха като към социална услуга – да ти занимават детето, докато си на работа. Детската градина не е забавачка, а много важна част от образователната система – началото.

– Понеже стана дума за изхода от училище – ще има ли промени в матурата тази година?

– Промени в учебно-изпитната програма няма да има. Последният, 41 въпрос, е темата, която още през септемврийската сесия на тази година се теглеше в самия ден от 20 възможни варианта вместо от досегашните три. Тук отново зрелостниците ще имат възможност за избор между интерпретативно съчинение или есе.

Все още анализираме различни начини, за да можем да видим каква ще е готовността ни за нововъведението компютър да смесва въпросите и да съставя варианта за теста. Безспорно трябва да се върви към организация на изпита, която да ограничи възможностите за предварително изтичане на информация.

Добре е обаче да стимулираме децата към повече асоциативно мислене и развиване на собствени тези. Това обаче изисква промени и в учебните програми.

Защото трябва да има повече часове за самостоятелна работа, за усвояване на компетентности. Учебното съдържание трябва да има достатъчна практическа насоченост. Сега децата ни са много натоварени с усвояването на теоретични знания. Трябва да ги разтоварим от част от тях. Предвижда се съотношението между уроците за нови знания и уроците за изграждане и затвърждаване на умения да стане 60% към 40%. Това е въпрос на дискусия. Трябва тези неща да се обсъдят с гилдията на учителите, с родителите. Програмата за образование на ГЕРБ е приета и обсъдена с учители, директори, педагогически съветници, активни родители, социални партньори, НПО. Тя е плод на диалогичния подход. И трябва да бъде изпълнена по този начин. А не пет души в един кабинет да решават съдбата на нашите деца.

интервю на Стела Стоянова, в. „Стандарт“