25 ноември, 2010 14:16 | 
Мит ли е високото качество на българското образование? Грамотни ли са учениците ни? Как се справят по математика? Безспорен факт са високите отличия на български деца в международни олимпиади по информатика, астрономия, химия…. Дали обаче не се крием зад постиженията на изявените и удобно не забелязваме спадащото средно ниво?
Има изследване, което дава отговор на тези въпроси. Нарича се Програма за международно оценяване на учениците, или накратко PISA. Тя е част е от дългосрочен проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за изработване на индикатори за качество на образованието. Началото на програмата е през 1997 г. Днес е едно от най-авторитетните международни сравнителни изследвания на постиженията на учениците. Какво казва PISA за нас?
Досега са осъществени четири етапа на програмата. България е участвала в три от тях: през 2000 г. заедно с още 42 държави. Тогава основната оценявана област е функционалната грамотност по четене. През 2006 г. заедно с още 56 държави оценяваме постиженията на младите в областта на природните науки. Последното ни участие е през 2009 заедно с още 74 държави. Оценяваната област е функционална грамотност по четене.
Националната извадка за всяко основно изследване обхваща средно около 4600 ученици от цялата страна. (В международен план броят на включените в PISA ученици е над 1,5 милиона). Програмата е насочена към 15-годишните, като основната й цел е да определи доколко в края на задължителното училищно образование те са придобили познания и умения, чрез които успешно да се конкурират на трудовия пазар.
Какво показват резултатите от участието на България в PISA през 2000 и 2006г.?
• Нисък среден резултат на българските ученици в сравнение със средния резултат на учениците от държавите от ОИСР, относително висок дял на учениците с незадоволително представяне в PISA, скромен брой на учениците с най-високи постижения.
• Значителна разлика между най-високите и най-ниските резултати на българските ученици, както и между резултатите на учениците от различните видове училища. В частност, сравнително по-високите постижения на учениците от профилираните гимназии и значително по-ниските средни резултати на учениците от останалите видове училища поставят с подчертана острота проблема за равния достъп до качествено образование.
• Изследването показва, че България е сред страните, в които социално-икономическите фактори, семейната среда оказват относително силно влияние върху образователните постижения на учениците.
PISA 2000 (грамотност по четене) – 33-а позиция от 41 със средна стойност 430 точки. Среден резултат на учениците в държавите от ОИСР – 500 точки. С най-добри постижения са учениците от Финландия (среден резултат от 546 точки).
PISA 2006 (грамотност по природни науки) – 42 позиция от 56 със средна стойност 434 точки. Среден резултат на учениците в държавите от ОИСР – 500 точки. С най-добри постижения отново са учениците от Финландия (среден резултат от 563 точки).
На 7 декември т. г., в 11.00 ч. в Париж, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще обяви резултатите от изследването PISA 2009. В същия ден в София ще бъде представен докладът „Училище за утрешния ден. Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на 15-годишните ученици – PISA 2009”. Докладът е изготвен от Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието – координатор на изследването в България. В качеството на член на Управителния съвет на PISA Неда Кристанова, директор на Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието участва в поредната 30-ата среща на съвета, която се състоя във Виена в началото на ноември т.г. В срещата участваха представители от 50 държави. Тъй като изследването се провежда на всеки три години, неговото реализиране е в непрестанен цикъл. На поредната среща бяха обсъдени въпроси, свързани с предстоящото представяне на резултатите от PISA 2009. Също така е обсъдена и рамката за оценяване за PISA 2012. Тогава основната оценявана област ще е математиката. През 2015 г. основната оценявана област ще бъдат природните науки.
Галя Ночева, в. „АзБуки“
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
Ники коментира на 27 ноември, 2010 г., 09:56 ч.
И какво от това, че PISA е констатирала всички тези незадоволителни резултати?
Само това ли е работата и? Вместо да си правеше труда, а сигурно е потрошила и немалко пари на данъкоплатеца, защо не е потърсила мнение на един най-обикновен учител? Толкова отдавна знаем това, че ми е адски смешно като чета такива констатации, особено за математиката. Учителка съм, но от тази учебна година съм пенсионерка. Сега съм по-смела да пиша истината за образованието, но жалкото е, че никой не я чете! Много по-лесно е да се констатира, а не да се коригира…
За съжаление така сме и устроени повечето българи – да цъкаме и кимаме на всичко, което ни отърва да критикуваме и да не правим нищо за промяната му към по-добро!!!
Ники коментира на 27 ноември, 2010 г., 09:58 ч.
И какво от това, че PISA е констатирала всички тези незадоволителни резултати?
Само това ли е работата и? Вместо да си правеше труда, а сигурно е потрошила и немалко пари на данъкоплатеца, защо не е потърсила мнение на един най-обикновен учител? Толкова отдавна знаем това, че ми е адски смешно като чета такива констатации, особено за математиката.