8 декември и след 30 години

8 декември, 2010 23:00 | Висше образование | Няма коментари

Купон. Забавление. Приятели. Празникът на всички студенти -8 декември. Без значение от възраст, университет или специалност. Един ден в годината, който се празнува с най-голямо желание от студентите. Ден, който кара всеки, който учи във висше учебно заведение да се почувства студент. Дори и ако си на около…
50 години.

Но, за жалост, празник, който се чества само докато учиш в университета – пет години, в най-добрия случай. Всъщност обаче не за всички е така. „Вечените студенти” от Tехническия университет, тогава ВМЕИ „Ленин”, випуск ’85, ’86 и ’87 го празнуват все още. Празнуват го и му отдават почит година след година. Сещатйки се за студентството си всяка година на една почитна за тях дата.
Една компания, една групичка, един приятелски кръг. Ето това са тези випуски сполотени от приятелството си.

Какво ли е усещането толкова дълго все още да пазиш спомена за годините, които няма да се върнат, попитах една от тези бивши студентки- Снежанка Георгиева. Ето какво отговори тя на въпроса: Какво ви кара цялата компаня все още така неуморно всяка година да се събирате и да празнувате студетския празник?

„Удоволствието да се съберем и да се видим, дори и след толкова години. Ние сме от различни градове – от цялата страна и се виждаме по-рядко. Студентският празник е един прекрасен повод да се видим отново и да си припомним годините, огато бяхме студенти, защото както знете „Няма бивш студент”.

Тайфата има даже профил в така популярната социална мрежа facebook. В описанието пише: „Обединява ни приятелството, честността и страхотните купони, които си правим десетки години. Децата ни също са участници в тях и те също станаха приятели. Целта ни е да не забряваме какви сме били и откъде тръгнахме. Но най-важното е да запазим приятелството си и да останем такива каквито сме били.”
Някои биха си казали „супер яко”, жаргонът, който днес определя и доброто прекарване с приятели. Супер, е че през 2010г. випуските ’85, ’86 и ’87 имат юбилей. И то не какъв да е, а 30 години от завършването си. Едни годни, изпълнение с радост и веселие, и с безгрижието на всеки студент.

Елена Монева