Студенти на инат

13 декември, 2010 12:12 | Висше образование | Няма коментари

Всеки трети студент не знае защо ходи в университета. Всеки четвърти признава, че му е безразлично в коя специалност ще се дипломира, стига само да получи „някаква диплома“. Шокиращите данни от проучване, направено сред 170 000 студенти, изнесе евродепутатът Ивайло Калфин по време на дискусия за реализацията на студентите на Българо-гръцкия студентски форум.

Според проучването повечето от студентите у нас нямат самочувствието на бъдещ елит и на хора, които биха могли да променят нещата у нас. Всеки пети от тях не желае да ходи на обучение или стаж в чужбина по простата причина, че не се чувства добре подготвен езиково. По-важната причина обаче младите да не се възползват от студентските програми за обмен като „Еразъм“ е в това, че половината младежи нямат средства да си доплатят обучението. По „Еразъм“ студентите получават стипендии средно около 300 евро, като сумата варира съобразно доходите в съответната страна. Останалата част трябва да извадят от джоба си. От тази година те ще могат да ползват и евростипендиите си, за да учат навън. За идната година в България ще бъдат раздадени 46 млн. лева като евростипендии. Друго предимство на „Еразъм“ е, че от догодина програмата вече се отваря и за стажове в чужбина. Това означава, че ако в програмата на нашите студенти е записан задължително изискван стаж, те могат да го изкарат например в Германия или Дания, като заминат по линия на студентския обмен. У нас обаче поне до момента едва 4 на сто от студентите са се възползвали от възможностите за мобилност, а преподавателите са още по-малко. В същото време проучванията сочат, че около 80 на сто от европейските работодатели предпочитат да назначават студенти, които са карали стаж в друга страна освен собствената им. 50 на сто от тях пък са склонни да изберат хора, които са учили в чужбина, макар и само един семестър или година по линия на студентски обмен.

Една от важните причини българите да не пътуват обаче не е свързана с липса на пари или незнание на език, а с факта, че получените там учебни кредити не им се признават, когато се завърнат у нас. Заради това много от тях се налага да повтарят семестър или година и губят време. Според експерти един от начините това да се промени е като студентите предварително бъдат информирани какви курсове ще им се признаят при завръщането, така че да имат възможност да изберат тях в чуждото висше училище.

Стела Стоянова, в. „Стандарт“