Младежките микрокултури - на ръба на обществото? - Академика

Днес младежката култура е много по-различна от тази на 60-те и 70-те – бурните и непокорни години на миналия век. Много неща са се променили. Едно обаче не е – младежката култура се преживява като огромнa „пробна”. Чрез нея порасналите деца пребоядисват сивото ежедневие. Експериментират с променливи стилове и неподходящи житейски концепции заедно със съмишленици по интереси. Модните култури съпътстват „пионерите”, докато търсят себе си и откриват света.
„Сцените за изява” са социални мрежи, в които се събират хора с еднакви културни интереси и близки светогледи – хипхопъри, техно маниаци, скейтбордисти, геймъри…

Темите на „сцените” са свързани с музиката, медиите, спорта.
Това, което придава на младежките микрокултури особена атрактивност, е относителната им самостоятелност спрямо други социални групи и социализиращи институции. С две думи, когато младежите в свободното си време са на „сцената”, те са далеч от „проблемните” родители и учители.

По-голямата част от младите хора отнасят себе си към една или повече от големите и популярни микрокултури. Трима от всеки четирима участват или симпатизират на такава. Възрастта им е обикновено между 12 и 19 години. С навършване на 20-годишна възраст, когато започва плавният преход към фазата „възрастен”, младежките „сцени” започват да губят значение.

Музикалните микрокултури

Най-известните и най-големи музикални микрокултури са хип хоп и техно.

Хип хоп културата възниква в средата на 70-те години на миналия век в нюйоркския квартал Бронкс като улична култура на цветнокожите. Изключена е от „бялата” развлекателна индустрия и „бялата” парти култура – диското и фънка. Младежта от гетото открива хип хопа.

Хип хоп = рап + брейк денс + графити

Моралът на хипхопърите се групира в 3 ключови понятия „Realness“, „Competition“ и „Respekt“. Обикновено при хипхопърите въпросът опира до развлечение и „Fame“ (слава и признание от „сцената”).
Агресивният език не служи за известяване за агресивни действия. Той е по-скоро средство да се канализира агресията. Вербалната агресия тук има напълно шеговит, несериозен момент.

Езикът на хип хопа:

Battle (състезание) се използва на хип-хип сцената за мирно измерване на силите; В Battle хип-хопърите (MCs/рапъри, DJ-и, графитомани – Sprayer/Writer, B-Boys/Breakdancer) доказват майсторството си и се сравняват с другите от сцената. Battle-ът има голямо значение във всички хип хоп дисциплини (музика, графити, брейкденс).
B-Boy на жаргона на сцената е друга дума за брейкденсър. B-Boying на сцената е синоним на брейк денс.
Bombing-ът е понятие от графити-сцената.Това е бързото и нелегално „изрисуване” на влакове или сгради. Bomber е синоним на човек, който пише и рисува по стените със спрей – Writer (Sprayer.)
Fame е синоним за славата, която може да се постигне със стил и Skills (умения). Когато се постигне достатъчно Fame, човек може да си осигури Респекта на другите и да се счита за „признат член на обществото“.
Freestyle в рапа, това са импровизираните рими.

За хип хоп обществото дрескодът е също толкова важен, колкото и сценичният жаргон. Хип хопът е уличен стил. Широките панталони, тениските, шапките, маратонките – това е хип хоп стилът.
И наркотиците, употребявани на хип хип сцената, подчертават специфичния лайфстайл. Сред нелегалните наркотици предпочитан е канабисът. От алкохола – бирата. (Скъпото червено вино на хип хоп сцената се смята за снобарско).

Повечето хипхопъри не са „активни”. В смисъл, че те самите не рапират, не издават плочи, не играят брейк и не рисуват графити. Повечето са по-скоро „активни хип хоп консуматори”. В ежедневието им – дори и в по-мека форма, всичко се върти около хип хоп общността, приятелите и музиката.

Те са комуникативни. Търсят социалния контакт. Постоянно са „на път”. Според мотото ”Сцената е вън и който е от сцената, не остава вкъщи.” Могат да се срещнат в заведения на „сцената”, на хип хоп концерти и фестивали. С удоволствие се запознават с нови хора – други хипхопъри или младежи, принадлежащи на някоя микрокултура с подобен лайфстайл като техния – например скейтърите.

Консервативните правила и норми са противни и неприятни за хипхопърите. Те са индивидуалисти и искат да бъдат приемани като такива. Мислят критично, много от тях са хора с истински оригинално мислене. Не са песимисти. Трудно могат да си представят себе си като част от сивото ежедневие в офиса. Това е нещото, което не се връзва с концепцията за живот на един хипхопър.

Техно сцената

Добре сложени млади хора, които се обличат леко и под въздействието на „екстази” – дрогата, типична за тази „сцена”, танцуват на мега събития в продължение на няколко нощи. Техното възниква в края на 80-те и 90-те на миналия век и прераства в младежко движение, което определяше стила на десетилетието.

Техно имаше ефект на космическа машина на времето, с която човек можеше да се пренесе в друго измерение. С химически дроги, енергийни напитки и кънтящи електронни звуци техно генерацията се катапултираше отвъд сивото ежедневие, отвъд скучни задължения и проблемите на обществото, отвъд проблема между генерациите и борбата между половете. Техно в чиста форма беше бягство от реалността.
Ключовите думи на ранното техно движение са мир, любов, респект, единство, щастие, толерантност.

Дрогата и ранното техно движение

На техно „сцената” на ранните 90-те се консумира почти всичко според предлагането и покупателната способност. Общоприето е различните видове дрога да се смесват. Само алкохолът на тази „сцена” е слабо разпространен. Нищо чудно, алкохолът трудно се „понася” с екстазито. Три са основните видове дрога, приемани по това време – екстази, амфетамини и канабис. Екстази дава чувството на блаженство, амфетамините позволяват на рейвърите да танцуват в продължение на няколко нощи, без да чувстват умора, а канабисът е „точната субстанция” за почивка в чил аут зоните.

Както дрогата, така и стилът на техно движението е изкуствен. Дрескодът поставя ясен акцент върху синтетичното. Външният вид е екстравагантен – неонови цветове, космическо сребристо.

Днес техно младежите са материалисти. Да имат много свободно време и много пари – към това се стремят. Приятелите и познатите са важни, защото преди всичко с тях излизат и се забавляват. Тъй като времето на големите мега рейв партита отмина, те се срещат често в големи дискотеки. Ксенофобията при тях е по-силно застъпена в сравнение с другите младежки култури. Чужденци, евреи, цигани – за част от младежите от техно сцената те са образ на врага. Не е останал и помен от някогашния идеал толерантността.

Стилът все още е многоцветен. Кройките подчертават тялото, материите са синтетични.

Дрогата: всичко, което се предлага в дискотеките и на партитата – най-вече екстази, амфетамини и канабис.

Спортните микрокултури

Наред с музикалните „сцени” втората голяма микрокултура днес е спортът.

Спорт = движение + лайфстайл

Който се движи в „спортна сцена”, притежава не само „Skills“, но и „Style“. А това го прави атрактивен за младежите.

„Сцената” на скейтбордистите

Как започва всичко. Скейтбордът е една от най-старите разпространени днес култури. Началото е поставено в слънчева Калифорния през 60-те години. Тогава на няколко сърфисти им хрумнало да конструират сърф за улицата. Истински скейтбордът успява да се наложи едва през 70-те. В Европа не толкова силно, както в САЩ, но и тук, както и в Америка скейтбордистите трябва да си извоюват мястото си в обществото.
От самото начало до наши дни историята на този спорт е история на борба за приемане и признание. След като скейтбордистите в продължение на десетилетия не са били признавани, те си създават свой свят, състоящ се от моден стил ХXL, агресивен пънк и хип хоп саунд, типичен жаргон за „сцената”, специален „Mind Setting“, т.е. точно определени ценности и нагласи и разбира се, самостоятелен Design-Code, който е близък до стила на графитоманите.

Темпо, нарушаване на правилата, бунтовничество – при споменаването на тези думи човек веднага ги асоциира с друга младежка микрокултура, която добре би паснала на скейтърите (това са пънкарите). Скейтърите и пънкарите имат много общо – музиката. Любимата музика на скейтърите е пънкът. Наред с пънка в последните години и хип хопът се утвърди на „сцената” на скейтърите. Все пак ядрото на сцената, Old-School-скейтърите, предпочитат основно пънк, скейт пънк и метъл. „Сцената” на скейтбордистите е много млада. Голямата част от скейтърите са между 14 и 17-годишна възраст. Скейтърите не са домошари. Те посещават често фрийстайл събития, при които международни звезди от „сцената” показват техните „Skills“. Открити партита като концерти, спортни прояви, заведения и клубове са местата за забавление на младежите от скейтъркултурата. Тази микрокултура е единствено несъвместима е с технокултурата. Скейтърите недолюбват четенето. Рядко четат списания или книги. Електронните медии играят основна роля в ежедневието им. Компютрите и видеоигрите са важна част от свободното им време.

Новите медии наред с музиката и спорта са третата голяма група на съвременната младежка култура. Компютърната „сцена” принадлежи към най-големите младежки микрокултури на съвремието. Съществуват много „сцени” в „сцената”. Например „геймърите”, където доминират момчетата или „чатърите”, където повечето фенове са момичета.

Компютърната сцена е млада. Значителна част от представителите ? са на възраст под 20 години.

Любителите на компютрите, които се причисляват към ориентираната към потребление Fun-&-Action-People – сцена, противно на всеобщата представа не са неподдържани или закръглени. Те са открити, комуникативни и често спортуват активно.

Съвсем различни от „Fun-&-Action-People“-групата е втората голяма група – тази на „конформистите”. Тези младежи се интересуват от политика и култура. Дрехите за тях имат първична функция – да оправдаят обществените традиционни норми и да предпазват от дъжд и студ. Нищожен е интересът им към приятелите. Те и без това предимно се занимава със спорт, ходят на партита и т.н. За тях това е ненужно пилеене на време и енергия. Конформистите са особени. Това личи от отношението им към музиката. На всички младежки сцени музиката играе важна роля. Но за тях музиката не е нищо друго освен шум, идващ от радиото, в ритъма на който хората се поклащат. Всички други медии са атрактивни за тях. Те гледат повече телевизия от другите младежи, често играят на телевизионни игри, четат книги и списания. Освен това за разлика от повечето младежи, те се интересуват от опера, театър, изложби.

Интернетът

Няма друга културна или техническа иновация през последните 50 години, която да има толкова силно влияние върху ежедневието на младежите и особено върху живота в младежките микрокултури, както World Wide Web. Животът в „сцените” днес е по-интернационален от всякога. Особено интензивно „пътешества” онази група младежи, която използва интернет основно за комуникация: чатърите.

Общността на чатърите е млада общност. Момичетата тук са мнозинство. Комуникацията в чата протича на специален жаргон. Чатърите разполагат с широк инвентар от съкращения, с които могат да се представят жестове и чувства.

Докато сред чатърите момичетата са мнозинство, в друго отделение на компютърната сцена доминират момчетатат – при геймърите. Има още една съществена разлика между двете групи. Чатърите основно са от „Fun-&-Action-People“ групата, а по-голямата част от геймърите са от групата на „конформистите“.

Младежки субкултури

Времената, когато младежката култура бе радикална опозиция на обществото, отдавна отминаха. Днес младежките култури за мнозинството са платформа, където младите прекарват свободното си време. Само на някои много малки „сцени”, като тези на скиновете и пънкарите, обществото е отричано. Младежите, които са част от тези сцени, са считани за „младежи на ръба на обществото”. Медиите ги определят като „проблемни”. Пънкарите се считат за пропаднали хора с леви убеждения. Скинарите се свързват с расистки нападения над чужденци и имигранти. А на готиците и дарк уейвърите се гледа като на участници в сатанински секти. С други думи, имат лош имидж. Те са опозиционерите на системата.

Скинхед сцената

Расистки нападения и дясноекстремистка бруталност. Така обществото асоциира скинхед сцената. Горящите имигрантски домове им донесоха печалната слава. След като в средата на 90-те години известно време около тях беше спокойно, днес скинарите отново са на фокус. Откритата им агресия срещу чужденците ги поставя в светлината на прожекторите.

Корените на скинхед движението

Скинхед култът възниква във Великобритания през 60-те години. Скинарите първоначално са били меланж от винаги готови за бой футболни фенове и цветнокожи имигрантски банди. Огромните количества бира и музикалният стил „Ска” са част от културата им. Ска е музикален стил, възникнал в Ямайка, близък до регето, но по-бърз.
Скиновете не търсели като хипитата алтернативни форми на живот, а издигали в култ живота на работническата класа. Първата скинхед генерация не е политически дясно ориентирана. Расизмът не бил тяхна максима. Да си скинар тогава означавало да се напиваш, да се съревноваваш с другите скинари и да се биеш със съперниците си, представителите на всички други банди от футболни фенове, които ти се изпречат на пътя. Още в края на 60-те години във Великобритания е имало нападения на скинари над чужденци, особено над преселници от азиатски произход. Скинхед сцената се „вдъхновила” от десни идеологии през 80-те години. Тогава организираната десница започнала да се интересува от скиновете.

Скинхед стилът

Скинхед сцената е класическа субкултура. Тя не е нито популярна, нито комерсиална. Тя е „underground”. И все пак скинхед сцената функционира по съвсем подобни закони както големите популярни младежки сцени. „Приятелство“ и „гордост“. Това са двете ключови думи за скинарите. Скинхед сцената е сцена за мъже. Това е място където физическата сила високо се цени. Насилието ги разграничава от другите (миролюбиви) младежки култури. Подчертана и открита е враждебността срещу хомосексуалистите. Хомофобията е неизменна част от скинхед сцената. Скинарите често пътуват стотици километри, за да прекарат уикенд със съмишленици, да се забавляват, да слушат музика и да пият.

Музиката в скинхед културата

По-рано тя беше „Ска“, днес е неонацистки рок и хейткор. Скиновете поръчват дрехите си по интернет – тиранти, карирани ризи, бели тениски. Външният им вид символизира готовност за нападение, самоувереност и сила. Избръснати до голо глави или извънредно късо подстригани, това е тяхното „не” на дредовете или брадите на омразните им хипита, хипхопъри или пънкари. Често носят дънките си запретнати. Сред скинхед средите популярни са камуфлажните панталони и войнишки панталони с цвета на вермахта.

За „непросветените” скиновете изглеждат еднакво: Имат малко или изобщо нямат коса и са обути в кубинки. Само „посветени” забелязват тънките разлики, които разграничават десни от аполитични и леви скинари. Цвета на връзките на обувки е от значение. Скинарите, които се придържат към старите традиции, носят бели връзки, когато са с десни убеждения, жълти – за антисемитски, и червени – за леви убеждения. А тези, които не искат да демострират политически убеждения са с обикновени черни връзки.

Лайфстайлът на скинхед сцената

Светогледът на Ой-скиновете: аполитични, неясно изразена враждебност към чужденците.
Светоглед на десните скинове: дяснополитически ориентирани, открити расисти, непоносимост към левите.
Стил: бръснати глави, карирани ризи, бели тениски, тиранти, дънки или войнишки панталони, кубинки.
Музика: в миналото Ска, днес китарен рок.
„Не” на наркотиците. От алкохола – предимно бира.

в. „АзБуки“