"Дари 1 лев - прати студент на дискотека" - Академика

„Дари 1 лев – прати студент на дикотека“. Или „Родих се интелигентен, но образованието ме съсипа”. Как ви звучи? Да, съвсем студентски. Това са интернет групи, които цъфтят в своя онлайн вид. И са едва малка част от многото места в мрежата, където самите младежи иронизират, надсмиват и подклаждат всички митове и легенди за студенти, които обществото тръби от години. Оказва се обаче, че някои от тях съвсем не са само митове.

Казват, че трите най-големи студентски лъжи са:
1. Имам пари
2. Не ми се пие
3. От утре започвам да уча

Колкото и с хумористичен тон да е казано, на средностатистическият студент му е пределно ясно , че финансовите неволи ще имат съпътстваща роля в студентския му живот. Причините са две. Когато започва да учи в университет, в повечето случаи поне първата година бъдещият висшист бива издържан от своите родители. Което от своя страна означава, че той трябва да ограничи разходите си. За студентите, които имат родители с възможности, това не важи. Ако пък учащият започне сам да изкарва пари и вече разполага с някакви средства, той много трудно би могъл да се контролира и да спести каквато и да била сума, което на практика пак означава, че парите не му стигат или в по-добрия случай – не му остават. За студентите, които имат родители с възможности, това не важи.

Интересното е, че въпреки честите си проблеми с парите или по-скоро с тяхната липса, студентите намират начин да се шегуват с това. Дори правят забавни „призиви” за финансова помощ:

„Набираме средства за колегите, приемаме и банички”
„Дарете левче на студент, и ние книги трябва да четем, и ние чорапи трябва да носим”
„Колкото са звездите по небето, толкова са дупките в портмонето. Ще пропаднем!”

Пиянството на студентите пък е другото вечно клише. Може би е клише дотам, където е направена граница между студентът и другите младежи. Истината е, че във всяко едно нощно заведение количеството изпит алкохол на студентите и това на останалите посетители на клуба е идентично. Може би с твърдението за студентското пиянство фолклорът има предвид по-скоро битовия алкохолизъм на голяма част от учащите. Но той, разбира се, се дължи на предишната точка, а именно липсата на средства. Точно тя до голяма степен води до домашно вино и ракия в студентските стаи. За тези, които имат родители с възможности, това не важи. Самите студенти пък са се произнесли и по този въпрос:

„Гледната точка на студента е винаги пияна”
„9-ти декември! Датата, която за студента едва ли съществува …”
„И понякога идва уикенд, в който спираш пиенето с колеги, а пиеш само пред компютъра, докато си правиш курсовата работа”
„Всички учат, а кой ще пие?”

Всъщност „Всички учат” е третата, най-голяма студентска лъжа според изконното правило. Тя може да бъде развенчана моментално с най-различни примери на младежи, печелили десетки научни награди у нас и по света. Истината обаче тук е някъде по средата. Неученето не е чистата истина, тъй като с него трудно могат да бъдат взети всички задължителни изпити. Тук идва друг момент – студентският мързел. Той връхлита като ураган точно в края на семестъра и началото на сесията. Ако имаха само още 1 ден, студентите щяха да научат всичко. Ако имаха само още 1 час, студентите щяха да си напишат курсовата работа. Ако имаха само още 1 минута, студентите щяха да успеят да дойдат на изпита. Или както казват самите студенти:

„Учим сериозно – 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, 1 седмица в годината”

Десислава Недялкова