12 идеи изложи президентът Георги Първанов относно развитието на средното образование в България. „Известно е, че в годините на прехода значително бе отслабена учебната и възпитателната роля на българското училище като една от най-важните институции на българското общество и държавност. Въпреки върховите постижения на наши ученици в международни състезания и олимпиади, проблемите в масовото училище останаха и дори се изостриха – не само свързаните с финансирането и материално-техническата база, но и тези на учебния процес, дисциплината, мотивацията на учители и ученици“, казва той.
Президентът предлага новият закон за училищното образование, който се подготвя, да стъпи върху консенсусно възприета стратегия и програма за развитие на българското училище. Освен това реформата да навлезе в дълбочина – въвеждането на новата образователна структура и на новото учебно съдържание (учебни планове, програми и учебници); оптимизирането на връзките между началното, основното и гимназиалното образование (с неговите две степени: 8-10 и 11-12 клас); решаването на проблемите на входа и на изхода на системата – преходът от детската градина към училището и от училището към висшето образование и пазара на труда.
Три са основните цели – подобряване на обхвата, за да няма деца извън образователната ни система, повишаване на качеството на обучение и възможности за пълноценна личностна и професионална реализация.
Първанов отбелязва, че е необходима дългосрочна програма за издигане на социалния статус и авторитета на българския учител. Това може да се случи със създаване на интегрирана система за непрекъсната квалификация, предвиждаща периодично усъвършенстване на професионалната, чуждоезиковата и компютърна подготовка. Основна роля в нея би следвало да се отреди на висшите училища; усъвършенстване на механизмите на атестиране, кариерно развитие и заплащане на педагогическите кадри според постигнатото качество и резултати в учебния процес; актуализиране на учебните програми на висшите училища, подготвящи учители. Подобряване качеството на специално-научната, професионално-педагогическата и методическата им подготовка; осигуряване на социални пакети за млади учители в малките и отдалечени селища – за жилище, транспорт, храна и др.
Другите идеи за развитието на училищното ни образование са свързани с подобряване на външната и вътрешната системи за оценяване; развитие на общественото начало, публично-частните партньорства и ролята на училищните настоятелства в образователната система; обвързване на средното образование с изискванията на висшето образование и пазара на труда, плавен преход между образователните степени; реорганизация на системата за професионално обучение и по региони; развитие на системите за обучение през целия живот .

1 март, 2011 09:24 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Силвия коментира на 1 март, 2011 г., 18:26 ч.
Първанов пак откри топлата вода 😛
Neda Nedeva коментира на 2 март, 2011 г., 13:39 ч.
За много читатели на този прекрасен образователен сайт сигурно не е известно, че съсипването на образователната система стана още в зародиша на промените. В далечната 1996 година, съпартийците на сегашния Президент направиха това, което по никакъв начин днес не може да се поправи, дори не може да се промени към добро. По време на прословутото „виденово“ управление, тогавашното образователно министерство, ръководено от покойния Проф. Илчо Димитров, незнайно по чия препоръка и на базата на какви резултати, прие и въведе в употреба т.н. алтернативни учебници, в които и непредубедения специалист днес вижда, че няма никаква “алтернатива” в тях. Но така или иначе тогаващите управленци „ВКАРАХА ТЪРГОВЦИТЕ В ХРАМА НА ОБРАЗОВАНИЕТО“ и днес нито има кой, нито знае как да ги изкара от там, въпреки ДОИ /за непросветените това са т.н. ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ/.
Защо г-н Президента днес не ни обясни „ползата“ от тези алтернативни „чудесии“, приети от неговите съпартийци, а може би и с негово участие и съгласие тогава? Да се опита днес да защити или опровергае „внедряването им“? Те дори не могат да се нарекат учебници. В тях „видни“ професори и научни работници, негови се упражняват и пишат неща, които учениците не разбират, информацията е морално остаряла и не е актуална. Малко деца са щастливи в училище, посещават го по задължение, без желание… Ежедневно ги „заливат“ с информация, която е трудно смилаема заради академичния стил на авторите, ненужна и което е най-страшно, тази информация е наложена в УЧЕБНИЯ ПЛАН без участието на педагози, психолози, методисти, които да дадат експертното си мнение. Съдържанието на тези учебници не е проверено дали е подходящо и отговаря ли на възрастовите възможности на децата, защото вместо да се ограмотяват, някои деца се поболяват и трайно напускат училище. За съжаление никой от последвалите министри не предприе действия против авторите, колективите и издателствата, защото зад всеки положен подпис получава комисионни… И така до днес, когато този процес вече е неконтролируем и е видимо за всеки от нас, че така проведената поредна „реформа“ не доведе до повишаване качеството на образованието на децата ни, а напротив – масово станаха по-неграмотни.
Искам да отправя чрез този сайт няколко въпроса към Президента:
1. Защо, г-н Президент, поне във втория си мандат не потърсихте отговорност за случващите се безобразия в министерството на образованието, чието управление е близко до професионалната Ви квалификация и още тогава не предложихте тези 12 идеи? Защото днес, повярвайте, тези идеи звучат по-скоро като „лозунг на партиен конгрес“!
2.Защо по времето на т.н. ТРОЙНА КОАЛИЦИЯ /управление, дадено лично от Вас/, в образователното ни министерство на квотен принцип 3:5:8, без конкурс, допуснахте да се назначат хора със съмнителна компетентност и грамотност и дали по-голямата част от вината за масовата неграмотност на децата ни, което е самата реалност не е в резултата на безхаберното им управление?
3. Тези същите „писачи“ на учебници, в продължение на повече от 15 години, необезпокоявани от никой, извършиха УГЛАВНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, без да им се потърси сметка нито тогава, нито днес. Защо не се намесихте Вие, г-н Президент, образованието е Ваша професия, имахте възможност компетентно и аргументирано да се намесите и още тогава да предложите на обсъждане тези 12 идеи, които днес смятате, че са добри и осъществими?
4. Господин Първанов, Вие персонално носите най-голяма отговорност за провалите на тази образователна реформа! Повече от 10 години незнайно защо мълчахте! Мълчахте, господин Президент и не посмяхте да се намесите и да подкрепите учителите, които ВЪСТАНАХА против безобразията, безхаберността и наглостта на управляващите, позволихте негласно на „самозванци“, а не на експерти да правят тази образователна реформа! Мълчахте, г-н Президент и когато цинизмът на същите управляващи нарече „седенка“ протеста и косвено унизихте учителите! Тогава, г-н Президент, вместо да използвате правомощията на Държавен глава, който е загрижен за качественото развитие на образованието и в частност за просперитета на България Вие не се намесихте, замълчахте и допуснахте с бездействието на институцията, която оглавявате да се направят само „козметични промени“ в образованието, по които се похарчиха безумно и безхаберно много пари и видимо днес – без никакъв резултат. Впрочем, „плодовете“ на тази реформа събираме всички ние днес…
Така, че уважаеми господин Президент, спрете с този популизъм. Знаем, че идват избори и искате да се „харесате“ на голяма част от народа, показвайки загриженост за бъдещето. Вие сте партийна марионетка на шепа хора, не показахте нито веднъж достойно и отговорно, че сте Президент на целия народ! Показвате го и днес! Вашите „12 идеи за развитие на средното образование“ са поредните подсказани от съветниците Ви партийни лозунги, които за нищо не стават. Образователната ни система се нуждае не от лозунги, а от партийно и агентурно необременени НОВИ ХОРА, грамотни и допуснати да работят в образователното министерство САМО И ЕДИНСТВЕНО С КОНКУРС, а не по партийна квота, както е ставало до сега.
Eida коментира на 2 март, 2011 г., 15:32 ч.
Съгласна съм с Neda!!!
Anaell коментира на 2 март, 2011 г., 23:34 ч.
Гоце имаше достатъчно време и възможност да покаже колко се е „загрижил“ за българското образование.