Седмокласниците те ще се борят за 300 паралелки

– Г-жо Кастрева, децата, родени през 2003 г., препълниха детските градини в София. Тази година те ще станат първокласници. Ще има ли места за тях в училищата?

– Родителите би трябвало да бъдат спокойни, защото в София-град има достатъчни места за първокласниците. Ще ви направя една малка статистика, за да кажа, че столицата е готова да приеме тези деца. Преди 2 години випускът, който напусна средното училище, наброяваше 13 000. Това са ученици, които са преминали през цялата система, включително и през 1 клас. Първокласниците тази учебна година са 9900. Тоест капацитетът на града предполага увеличаване броя на учениците в класовете ни. Все още сме твърде далеч от онзи обем, за който говорим преди години. Но радващото за нас е, че в последните години наистина се забелязва положителна тенденция в демографската картина. Настоящите второкласници са около 9600, първи клас са 9900, което означава около 300 деца повече. А за следващата учебна година при запазване на тези тенденции и на настоящата картина на 6-годишните деца в София очакваме да бъдат около 10 500 деца, което означава двойно повече в сравнение с предишните 2 години. Но определено има места за всички, които пожелаят, и дано да няма такива, които да забравят да запишат децата си в първи клас.

– В някои училища традиционно интересът е много по-голям и желаещите са повече от местата. Там често възникват вълнения около критериите за прием. Как ще решите този проблем?

– В повечето случаи става въпрос за централни столични училища, но невинаги това е критерият за големия наплив. Дейностите около записване на първокласниците в годините бяха регламентирани през 2007 г. Тази година на 9 февруари министър Сергей Игнатов издаде писмо, в което още по-конкретно зададе параметрите за приема в първи клас. В изпълнение на разпоредбата на министъра всеки педагогически съвет е длъжен да определи своите критерии за прием, отчитайки спецификата на училището и обективните обстоятелства. Обикновено критериите, които прилагат педагогическите съвети, са основно в социалната сфера и са ориентирани към интересите на детето. Най-широко прилаганият критерий е близост по местоживеене. Също критерии за прием на деца със специални образователни потребности, когато в училището е изградена достъпна архитектурна среда. Друг критерий е, когато в училището се обучават по-големи братя и сестри на първокласниците, когато децата са завършили подготвителен клас на конкретното училище. Разбира се, педагогическият съвет може да приеме и други критерии извън тези, като нашата препоръка е определено те да бъдат много прецизни и измерими. Не би трябвало да има значение кога един родител е подал своето заявление. Майките и бащите имат право да подадат своите молби за записване в няколко училища. Също да следят графиците на дейностите. Всяко училище след 15 юни ще изнесе списъците с класираните ученици по критериите, които вече е заявило. Тогава родителят вече може да се запише с оригиналното удостоверение за завършен подготвителен клас или група само в едно училище. Това гарантира равния достъп на всички.

– Един от критериите обезпокоява родителите – син или дъщеря на учител. Това не е ли дискриминация?

– Това е все пак един от социалните критерии, защото отново според мен е ориентиран към улесняване на родителя и на детето. Много от училищата например са в зона около много административни сгради, което е удобство за родителите – затова един от критериите е местоработата на родителя. В този случай зависи от гледната точка на коментара на критерия. Ако коментарът на критерия е месторабота на родителите, всички останали ще бъдат равнопоставени, защото е важно едно дете да бъде обгрижено, когато е в начален етап. Дали това ще бъде близо до местоживеенето, или близост до работа на родителя, и в двата случая мисля, че то определено е ориентирано по-скоро към интереса на детето, а не като привилегия на родителя. Въпрос на тълкуване на гледна точка. Естествено, не е препоръчително колегата да преподава на своето дете. Но винаги моят призив към директорите е да бъдат коректни.

– За целодневното обучение осигурени ли са средства за 1-ви и 2-ри клас?

– Министерството на образованието и науката декларира готовност. Средствата са заложени за целодневна организация на учебния процес в училище. През тази учебна година с удовлетворение установих, че 73% от първокласниците в София са обхванати в тази система, което е добър процент при нейното стартиране. Това предполага, че надали процентът ще бъде намален и за следващата учебна година. При гарантирането на тези средства, което министър Игнатов направи, мисля, че процентът ще се запази и може би ще се увеличи. В интерес на тази организация писмото на министъра от началото на месеца, което вече цитирах, препраща към нашата наредба за пълняемост на паралелките. Паралелките в 1-ви клас да бъдат до 24 деца, което е добре, за да се съчетават лесно и с целодневната организация. Естествено, всичко това е свързано с желание на родителите, защото този процент говори, че някои семейства не го избират като приоритет. Абсолютно уважавам тяхното мнение, защото е важно да се съобразим със състоянието на детето, интересите, нагласите на семейството. Но целодневната организация е една форма, която облекчава родителите и в същото време дава възможност за развитие на потенциала на детето в една естествена за него среда.

– В демографската картина виждаме увеличение на броя на първокласниците, но на другия полюс са седмокласниците, чийто брой става все по-малък. Как това ще се отрази на столичните училища при управлението на средствата?

– Според демографска картина сега точно навлизаме в периода, в който гимназиите ще чувстват недостига на деца. Наистина в последните години при малките скалата започва да се качва нагоре, докато в гимназиален етап е обратното. Тази година трябва да закрепим системата основно на гимназиите, защото в условията на делегиран бюджет по-сложното е в издръжката на училището. Комисията, която заседава в министерството на образованието, обсъждаше общо гимназиалния прием в страната. Приоритетно даде възможност на гимназиите да заявят прием, който да закрепи гимназията като институция. Също приоритетна е възможността да се развива професионалното образование, защото при нас в гимназиален етап превесът е на общообразователното обучение над професионалното, докато в страните от Европейския съюз е обратното. В работните срещи между нас, директорите на училищата, и социалните партньори се старахме да предложим на родителите и на учениците интересни професии. София е градът, който предлага най-много възможности за изучаване на чужди езици: минавайки през класическите варианти на английски, испански, немски и руски, към тях добавяме италиански, интензивно изучаване на китайски, японски, арабски, корейски. Като втори чужди езици София предлага изучаването на иврит, шведски, португалски. Много богати са учебните планове и с природоматематическа насоченост, хуманитарна, технологични профили в областта на предприемачеството и бизнеса. Продължава приемът в профил технологичен „Информационни технологии” и на профил „Стопански мениджмънт”. Изключително голямо е богатството по отношение на професионалните направления. Около 49 професионални направления предлага приемът за следващата учебна година. Също сме се постарали да предложим възможности за прием след 7-и клас във всеки един от районите, за да няма струпвания в града, макар че децата често търсят центъра. Важно е училището да бъде леснодостъпно, ученикът да не губи много време в пътуване.

– При миналогодишния прием доста от училищата с традиционно силен интерес към тях не можаха да запълнят до последния момент паралелките си. Ще се намалят ли в новия план- прием паралелките в профилираните гимназии?

– В план-приема в сравнение с миналата година броят на профилираните паралелки е запазен в броя на реализираните миналата година. За профилираните миналата година са реализирани 174, а тази година 192 са дадени за тях. Допълнителни са паралелките, които са утвърдени преди месец от министър Игнатов, защото са нови за системата и им даваме шанс да бъдат реализирани. Те отново са свързани с ключовата компетентност за изграждане на предприемачески дух – профил технологичен – „Предприемачество и бизнес” с прием след 7-и клас, и съвсем новият профил „Технология на театъра”. Също добавени са няколко паралелки в профил „Изкуства”. Това е изключително специфичен прием, не можем да предвидим колко ще бъдат децата с дарбата да рисуват, пеят и танцуват. Още две изключения: за район „Искър” и район „Красна поляна” миналата учебна година нямаше реализирана нито една паралелка прием след 7-и клас. Затова сме дали възможност в двата района отново да има по една паралелка за прием след завършен 7-и клас, за да могат децата да са в близост до мястото, в което живеят. Приемът е в интерес на професионалните училища – в сравнение с реализирания план-прием през миналата година, сега е даден по-голям шанс – 75 паралелки са реализирани миналата година при заявени 82. Тази година 96 паралелки ще бъдат на образователния пазар. Точно заради демографския проблем в средното образование е даден шансът на професионалните училища да се конкурират достатъчно активно помежду си.

в. „Монитор“