"Мълчаливият отказ” остава в ХХ век

Гергана Жулева е инициатор, един от основателите и настоящ изпълнителен директор на програма „Достъп до информация”. Автор е на много публикации по тази тема. Член е на Управителния съвет на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията (Freedom of Information Advocates Network), член е на редакционния съвет на freedominfo.org/ и на Консултативния съвет на Access-Info Europe и на Privacy International.

До 2009 г. България е на второ място в света по броя на подадени заявления от граждани за достъп до обществена информация. През 2010 г. статистиката ни поставя на трето място – след САЩ и Норвегия. Изследването се прави пропорционално – на 10 хил. от населението, уточнява Гергана Жулева, изпълнителен директор на програма „Достъп до информация”.

– Означава ли тази статистика, че българите вече активно защитават правата си пред администрацията?

– По отношение на Закона за достъп до обществена информация, отговорът на въпроса ви е положителен. Има граждани, включително и журналисти, които познават много добре закона и упражняват правата си. През последните 5 години се увеличиха заявленията от журналисти, макар че в началото, след приемането на закона през 2000 г., те бяха скептично настроени. Но се убедиха, особено занимаващите се с разследваща журналистика, че е много ценно да им бъде предоставена коректна информация от съответната институция.

По данни на Министерския съвет, през изминалата година и чужденци са подавали заявления за достъп до информация, както и хора без гражданство.

– Каква информация най-вече се търси у нас?

– По данни от доклада на МС най-често търсена е информацията от някои публични регистри. Не всички са онлайн и хората трябва да подадат заявление, за да получат желаната информация.

Интерес представляват и договорите на държавните органи с частни фирми за извършване на обществена услуга, например инфраструктурни проекти. Хората се интересуват от тези договори. Но нерядко подобна информация се отказва, като общината се позовава на търговска тайна, на интересите на трето лице и т.н.

– И при такива случаи ли отказват информация?!

– Имали сме такива случаи. За отказа е използвана предвидената в закона липса на съгласие на третата страна. Това може да е фирма, която е във взаимоотношения с общинската или държавната администрация и няма интерес от разкриване на информацията. Но тъй като става дума за публични средства, с които е финансирана дейността на фирмата, тази информация подлежи на публикуване. Такава е логиката на правната норма. Предоставят се данни, свързани с дейности на институции и фирми, които работят с парите на гражданите. А сега се добавят и европейските пари, по европейски проекти.

– Променят ли се държавните институции вследствие десетгодишното прилагане на Закона за достъп до обществената информация?

– Мисля, че нещата се промениха през последните години. Макар че мълчаливи откази продължават да съществуват. И през изминалата година правните съвети, давани от нашия екип, са най-много по повод на мълчаливите откази.

Но положителна промяна има най-вече по отношение на активното публикуване на информация от страна на самите институции. Прозрачността е един от световните стандарти в повечето закони за достъп до информация. Органите на властта са задължени да публикуват информация за работата си не само при поискване. Изискването включва: списък на всички актове – заповеди, правилници, наредби и т.н., на институцията, описание на публичните регистри, на структурата, функциите и нормативната й основа. В интернет страницата й трябва да има и секция за достъп до информация. Да е указано към кого да се обърнат гражданите с въпросите си, телефоните, на които могат да потърсят необходимите им данни, както и работното време. Институцията трябва непрекъснато да актуализира съответната информация.
Още с идването си на власт, сегашният кабинет отвори онлайн вътрешната си правна система. Публикува стенограми, протоколи, решения… Това е голяма крачка към прозрачността на работата на Министерския съвет и на отделните ведомства. Сега заседанията на общинските съвети могат да се проследят чрез интернет.

Около един процент от подадените заявления са получили отказ. Ниският процент обаче не е показателен. Зависи за какво е отказана информация. Когато е по проблем, касаещ дадена общност или цялото общество, отказът е много значим.

в. „АзБуки“