Бизнесът пише оценки на матурата

Училището закъса за технически специалисти. За поредна година професионалните школа са на ръба да запълнят паралелките си по основни професии, които иначе са много търсени от държавата. И ако не успеят, част от тях може да хлопнат кепенците. За да ги опази, образователното министерство замисля спешна спасителна мярка – създаването на защитени паралелки.

Идеята е залегнала в новия закон за професионалното образование, който обаче трябва да заработи заедно с този за средното. Ако вторият се забави обаче, тази промяна може да бъде въведена просто с допълнение към сега действащия закон. Предвижда се в професии, които не могат да напълнят клас от 18 души, но са много нужни на бизнеса, да се създават класове и само от 8 души, разказа просветният зам.-министър Милена Дамянова. По този начин ще се запазят специалности, които сега са пред закриване – вече втора година например не може да се сформира клас от асансьорни техници въпреки очeвидната нужда от такива.

Интересното е, че липсват и много нужните бъдещи строители на магистрали – никой не иска да учи пътностроителни специалности и подемна техника. Нещо подобно се случва и в корабостроенето. За момента бизнесът решава проблема си, като организира курсове за квалификация в професионалните центрове, където за по-кратко работниците научават най-нужното им за професията. Факт е обаче, че младежите отказват да изберат техническите специалности и ако напоследък има наплив към професионалните училища, то той е предимно към търговско-банковите гимназии. Във всички селища те са единствените, които нямат проблеми с приема, твърдят образователни експерти. Другият голям проблем, който законът предстои да реши, е практиката на бъдещите специалисти, която сега е сведена до минимум. С новия проект обаче младежите ще могат да карат стажове не само в учебна среда, но и в самите предприятия. Представителите на бизнеса ще са в изпитните комисии на втората им матура, която е по професията, и ще оценяват постигнатото от тях.

Ще се увеличи процентът на практическите часове спрямо тези по теория, а в написването на учебниците и учебните планове вече ще участват хора от действащите компании. В момента много от специалностите се учат по учебници от 70-те години, казаха експерти на МОМН.

Фирмите ще участват и в решаването какви кадри точно да подготвят професионалните гимназии. Това решение ще се взема заедно с общините, тъй като се предвижда техникумите да преминат към тях. По този начин няма да се стига до парадокси в едно училище да се преподава примерно земеделие, при положение че районът и селището въобще не са земеделски. В момента експерти са констатирали доста такива куриози. На практика подготвените от тези училища кадри отиват директно в бюрата за безработни или пък започват работа като бензинджии и келнери, за което от тях не се иска квалификация.

Други пък се записват в професионални училища и започват да учат друга професия веднага след като са усвоили една неприложима такава. Някои училища сами усещат, че стават неатрактивни, и се опитват да привлекат ученици с нови специалности. Така обаче се стига до парадокса гимназии по селско стопанство да предлагат паралелки по туризъм. Преподаването в техникумите вече ще се оценява по британски стандарти, казаха още от МОМН. Друга новост е, че в последните две години училищата ще имат голяма автономия и право да избират какво и как точно да преподават. Около 60 на сто от програмата им е в техните ръце, като това важи не само за техникумите. За тях обаче е от особено значение, защото по този начин те сами ще определят колко от времето да се заделя за практика и колко – за теория.

За първи път и чуждият език, който се учи там, няма да се усвоява самоцелно. Вече ще се учат и термини по специалността, така че след това младежът да може да упражнява професията си свободно в която държава пожелае.

За първи път се предвижда да бъде въведена и система за измерване на качеството на обучение в техникумите, която ще наподобява рейтингите на университетите.

В нея най-голяма тежест ще има броят на учениците, които след завършване са започнали работа по специалността си. Също голям бонус ще носи и бройката младежи, приети за студенти в същата или в близка специалност на университета. Учениците в професионалните гимназии ще могат още на чина да трупат точки за университет. Това ще стане с въвеждането на кредитната система, при която един предмет носи определен брой точки. Ако след това младежите трябва да го изучават в университета, той ще им се брои за усвоен. Вместо това те ще могат да вземат повече часове практика, а ако предметите са няколко, дори да прескочат една година. Това обаче ще зависи от добрата воля на вуза да приеме тези кредити.

Стела Стоянова, в. „Стандарт“