Книга изследва родопските говори

На 3 юни (петък) от 12 ч. в БТА доц. д-р Георги Митринов от Института за български език при БАН представи книгата си„Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско” (по данни от Помашко-гръцки речник на Петрос Теохаридис – Солун, 1996)
Книгата изследва въпроса за изкуствено създадения термин „помашки език”, с който в Гърция се назовават старинните (южно)родопски български говори. Според данните от Помашко-гръцкия речник на Петрос Теохаридис – Солун, 1996, на този „нов език” говорело бългaромохaмедaнското нaселение от южните склонове нa Родопите, които днес са в пределите нa Гърция. Съпоставката на граматичните и лексикалните езикови особености на родопските говори с данните от въпросния Помашко-гръцки речник обаче показват единната цялост на българската диалектна територия, независимо, че е разделена от държавна граница.
Родопите са най-обширната българска планина. Историческите паметници говорят, че първите заселници са траките. С тази планина е свързан споменът за античния певец Орфей, в нея се е намирало светилището на тракийския бог Дионис. През VІІ в. там вече трайно са се настанили славяните. Местното българско население е християнско и до голяма степен се запазва чак до масовите помюсюлманчвания в Родопите. Макар данните да говорят за трайно българско присъствие, още от края на ХІХ, особено през ХХ век, а продължава и днес, в Гърция и Турция има публикации и цели „изследвания”, които „доказват” небългарския характер на изконното родопско население и особено на онази част от него, която изповядва ислямската религия. Правят се опити да се обвърже религиозната с народностната им принадлежност. Едните свързват техния произход с етническата група „грек-агаряни”, другите – с турски произход. През 1996 г. в Гърция са издадени три обемисти книги – „Граматика на помашкия език”, „Помашко-гръцки речник” и „Гръцко-помашки речник”, обединени под общото заглавие „Езикът на помаците”, с автор ксантийския учител Петрос Теохаридис. Промоцията на книгите става на пищна официална церемония в присъствието на политици, военни, духовници. От какво е породен интересът към българоезичното мюсюлманско население, известно там като „помаци”? Дали страхът да не се осъзнае като българско (по език, обичаи, фолклор) кара управниците да работят активно за откъсването от българските му корени? Това е планомерна и дългосрочна държавна политика в Гърция и Турция с цел приобщаването на южнородопското мюсюлманско население в Западна Тракия към турската и гръцката нация. Необходимостта да се реагира чрез научни разработки е абсолютно наложителна, за да се докаже с аргументирани доводи несъстоятелността на т. нар. „помашки език”. Българските езиковеди имат вече опита от осъществилата се през втората половина на ХХ век глототомия, свързана с възникването и утвърждаването в международен план на македонския език във Вардарска Македония, чрез отричане не само на българския му произход, но и на всякаква общност с българския език. Българската държава все още не е поставила сред приоритетите на външната си политика опазване на българските малцинства в Северна Гърция. Това още повече способства за откъсването на българоезичните мюсюлмани от българските им корени. Само от автора (и от предговора) ще разберете защо издаването на книгата премина през дълго и сложно лутане, докато най-накрая намери своя издател!