На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.
Еньовден е и български народен празник. Често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се още, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно още „грабенето“ и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“.
Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.
Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

24 юни, 2011 13:36 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Кристиян Стрезов коментира на 26 юни, 2011 г., 17:13 ч.
Билките отдавна не са същите. Замърсиха природата.
Милена Стефанова коментира на 26 юни, 2011 г., 17:14 ч.
да не говорим, че търгуват все ощи с квоти за газове. Едните в герамания и щатите най-вече двете, бълват егати бокуците, а пък правят бентове ужким да могат да си бълват. Прометете Гео броя от този месец за алпите. Там има статия как търгуват с вредните емисии. И ще разбепете защо не са същите билките.
Милена С.
Петрич
Михалай Еминеску коментира на 26 юни, 2011 г., 17:16 ч.
Ние все още се надяваме да миа тука добри билки в Румъни. Дано да са се запазили малко поне
Михалай Еминеску, Букарещ