Езикът – проблем или улеснение в интернет пространство? - Академика

Във вторник, 28 юни 2011 г., ще бъде присъдена награда за изключителни научноизследователски постижения, технологии и услуги за европейското многоезично информационно общество, както и няколко почетни знака за принос при създаването на иновативни многоезични продукти и услуги. Изложението, което ще се проведе едновременно с основната конференция, ще представи разработки на големи и малки компании в областта на езиковите технологии, както и витрина с най-новите постижения на научноизследователски проекти, финансирани от ЕС.

Въпреки че Европейският съюз работи с 23 официални езика, на континента се говорят около 60. Културното и лингвистично разнообразие е запазена марка на европейската интеграция. Информацията продължава да се увеличава с бързи темпове. Дали бизнесът и публичната администрация ще бъдат в състояние да превеждат огромното количество текстове на 23 или на 60 езика?

Европейското законодателство премахна границите при придвижването на хора, стоки и капитал. Интернетът позволява свободния обмен на информация, а човешкият език е единственото средство за съхраняване и споделяне на познанията на човечеството. Глобалната мрежа поддържа множество езици, като информацията се увеличава с бързи темпове. Последно границите, които възпрепятстват свободния поток на идеи и схващания са езиковите. В днешно време огромните възможности на регионалните пазари остават неоползотворени именно поради езиковите бариери. Последният доклад на UNESCO за езиковото разнообразие посочва, че те са важно средство за упражняване на фундаментални права, а гражданите използват социалните мрежи в Интернет за диалог по неотложни обществени въпроси. Дискусиите обаче все още са възпрепятствани от езиковите граници. За да е успешна, електронната демокрация се нуждае от преодоляване на езиковите бариери.

Очакването към езиковите технологии е да осигурят средства за преодоляване на границите между езиците. Действително, през последните няколко години качеството на автоматичния превод значително се подобри. Независимо от това, изследванията и научните разработки в тази област се развиват все още бавно, фрагментарни са и са съсредоточени предимно върху английския език, по икономически причини. Изследванията на много от европейските езици са слабо финансирани, а някои са почти напълно пренебрегнати. В този смисъл, нашите езици все още не са осигурени за бъдещето си.

На конференция в Будапеща META-FORUM 2011 ще представи констатациите от „белите книги”, изготвени за 30 езика, като всяка от тях проучва състоянието на даден европейски език в дигиталната епоха. Ще се съберат представители на първокласни европейски изследователски центрове, технологични корпорации, фирми за превод и други потребители на езиковите технологии, езикови общности и политици, отговорни за подкрепата на изследванията и иновациите. Участниците ще дискутират върху насоките на технологичния напредък. Експертите от над 100 компании и изследователски организации вече обединяват своите предприемчиви виждания за бъдещи изследвания и приложения на езиковите технологии, които ще променят нашата работа и ежедневие. Вижданията си ще представят по време на конференцията. Както твърди координаторът на META-NET Ханс Уцкорайт: “Ние можем да осигурим бъдещето на европейските езици и конкурентноспособността на европейския индустриален сектор в ключови области на технологичния растеж, като публичните разходи едва ли ще са повече от тези за 100 километра магистрала в новите държави членки.”

Срещата е организирана от META-NET – Мрежа за върхови постижения която включва 47 изследователски центъра в 31 държави и е финансирана от Европейската комисия. Tя е „ковачницата” на “Multilingual Europe Technology Alliance”, обединява изследователи в областта на езиковите технологии, създатели и потребители на езикови ресурси и иновации. Представители на повече от 280 организации от 40 държави вече са се присъединили към Мрежата за върхови постижения.

Планираното мащабно усилие не само ще подобри автоматичния превод, но и ще доведе до създаването на технологии, с много други възможни приложения. Днес езиковите технологии се признават като една от ключовите области в сферата на информационните технологии. Големи многонационални корпорации като Google, Microsoft, IBM и Nuance инвестират значителни суми в тази област. В Европа стотици малки и средни предприятия са се специализирали в определени приложения или услуги в сферата на езиковите технологии. Езиковите технологии позволят на хората да общуват, да учат, да правят бизнес и да споделят познания отвъд езиковите граници и независимо от компютърните си умения. Те ни помагат при изпълнението на ежедневни задачи като писане на съобщения по електронната поща или купуване на билети. Използваме ги, когато търсим и превеждаме интернет страници, когато използваме програмите за проверка и корекция на правопис и граматика, когато включваме системи на нашия автомобил или мобилен телефон с гласови команди, когато получаваме препоръки в онлайн книжарници или следваме инструкции от мобилно навигационно приложение. В близко бъдеще ще можем да говорим на компютърните програми, както и на машините и уредите, включително на обслужващите роботи, които скоро ще навлязат в нашите домове и офиси. Където и да сме, при нужда от информация, можем просто да попитаме за нея, а когато се нуждаем от помощ, да я поискаме. Премахването на комуникационните бариери между хората и технологиите ще промени нашия свят.

По време на META-FORUM основните говорители – Томас Хофман от Google Europe и Бран Богураев от IBM USA, ще представят доклади за технологичните предимства и планове на своите големи международни корпорации. Някои от най-изтъкнатите европейски учени в областта на езиковите технологии ще обобщят най-модерните постижения, ще разкрият нови важни научни открития и ще споделят своя успешен опит в европейските изследвания. Представители на големи потребители на езикови технологии като службата за преводи на Европейската комисия, Daimler Corporation и Vodafone ще направят изказвания за ползите от приложенията в областта на езиковите технологии и ще представят своите потребности.

Две държави с многоезични общности – Индия със своите 19 “официални” езика и Южна Африка с 11 национални езика – имат системни програми в сферата на езиковите технологии. Тези програми ще бъдат представени по време на META-FORUM заедно с други европейски и национални изследователски програми. Проблемите и стратегиите за решения на многоезичните общества и по-слабо поддържаните с ресурси европейски езици ще бъдат съпоставени и обсъдени в паралелни дискусии.

Предпоставка за създаването на успешни приложни продукти за даден език са големи по обем паралелни корпуси на писмени текстове и реч. Друга предпоставка е наличието на базова технология за езиков анализ за всеки език. По време на форума в Будапеща META-NET ще демонстрира нова услуга за споделяне и поддържане на такива ресурси, наречена META-SHARE, която до голяма степен ще улесни научноизследователската и приложната дейност. Наличието и качеството на тези ресурси е различно за различните езици в зависимост от използването му, проблемите, които езиковата структура поставя пред автоматичната обработка, и изследванията, които вече са били проведени в тази връзка. Преди „белите книги” на META-NET, никой друг не е оценявал състоянието на европейските езици във връзка с технологичното им осигуряване. Сега META-NET може да покаже защо повечето езици са изправени пред сериозни проблеми и да определи най-опасните пропуски.

Основното послание на META-FORUM 2011 гласи: Въпреки че ЕС и неговите държави членки вече са оказали подкрепа за редица индивидуални изследователски проекти, технологичната пропаст между “големите” и “малките” езици продължава да се задълбочава. В Европа не се полагат достатъчно усилия и няма координация за осигуряването на липсващите ресурси и технологии, както и за споделянето на технологии от различни езици. Налице са сериозни основания да се изправим пред това огромно предизвикателство с общи усилия, включващи ЕС, неговите държави членки и бизнеса: приоритети за по-малките езикови общности; трансфер на технологии между езиците; продуктивност на ресурсите, технологиите и услугите; разбиране за това, че лингвистичните граници често не съвпадат с политическите граници. Европа трябва да предприеме действия, за да подготви своите езици за дигиталната епоха. Езиците са ценен компонент от нашето културно наследство и затова заслужават да бъдат запазени за бъдещето.

проф. Светла Коева, Институт за български език, БАН