БАН се отчете пред парламента

Съгласно новия закон за БАН, за първи път Академията представи годишния отчет за своята работа пред депутатите от парламентарната Комисия по образование. Преди това отчетът бе одобрен и на първото заседание на новоучреденото настоятелство на БАН.

В Съвета на настоятелите на БАН влизат министрите Сергей Игнатов и Трайчо Трайков, изпълнителният директор на Европейската научна фондация проф. Маря Макарова, проф. Борислав Борисов – председател на Съвета на ректорите, чл.-кор. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България, чуждестранни учени, представители на Националното сдружение на общините, на Българската търговско-промишлена палата, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, на Федерацията на научно-техническите съюзи.

Големият коз на учените е, че само за последната година те са дали 6487 експертни мнения по заявка на министерства и институции от страната и чужбина. В академията днес работят 3125 изследователи, 21.89 на сто от тях в областта на новите материали и нанонауките. Това е и едно от приоритетните направления на новоприетата стратегия за наука, подготвена от екипа на министър Игнатов. С голям човешки потенциал академията разполага и в другите две приоритетни направления на стратегията – информационните технологии, където са заети 13.6 на сто от изследователите в БАН и качество на живот, където са заети 10.72% от учените.

Половината от състава на учените са хабилитирани – 1531 (от тях 80 на сто са доцентите, 2 на сто академиците и член-кореспондентите, останалите са професори ). Тези числа имат своето положително тълкуване. Но будят и тревога, защото подсказват, че е налице застаряване на научния потенциал.

25 на сто от публикациите на БАН за изминалата година са в международни списания – с импактфактор и реферирани. Най-активни автори са отново изследователите в областта на нанонауките и новите материали, информационните технологии. Сред най-писмовните са и хуманитаристите.

3232 са проектите, по които са работили в институтите на академията за отчетния период. 1/3 от тях имат иновационен характер. Това е с около 500 по-малко от предходните две години. При 2289 проекта има допълнително съфинансиране от българска страна. Именно това съфинансиране в 95 на сто от случаите е и причина за намаляване на проектната активност.

Съфинансират се проекти, които се печелят както от национални институции, така и от международни програми и фондове. Съфинансирането варира от 25 до 60 на сто от стойността на проекта. Ограниченият бюджет не ни позволява да съфинансираме проекти. За да привличаме проекти, трябва да имаме и финансов принос. Без него никой не дава проекти. Работата по проекти изисква и налични оборотни средства, припомня главният научен секретар на академията проф. Стефан Хаджитодоров. Ако Академията има необходимите оборотни средства, броят на проектите и спечелените средства ще бъде много по-големи. Най-активни в проектното финансиране са учените в направлението нови материали и нанотехнологии. Следват ги колегите им от информационни технологии и от културно-историческо наследство.

От научни проекти и от договори за научни разработки академията е спечелила общо 36 млн. лв. 25 300 000 лв. от тях са по национални договори. И тук отново най-много привлечени са средствата в областта на нанонауките, следвани от културно-историческото наследство и климатичните промени.
Най-много пари учените са получили от проекти, финансирани от фонд „Научни изследвания”. 25 на сто от привлечените средства са от договори с търговски фирми от страната, 23 на сто са от проекти, финансирани от министерства и ведомства. При 28 на сто от случаите парите идват от чуждестранния бизнес. В момента академията поддържа 148 патента, 80 от които са на отделни звена, а 68 на индивидуални учени. 160 патентни заявки са в процедура на оценяване.

48 са действащите спогодби с институции от 38 държави (30 европейски). Нашата академия има споразумения с 30 чуждестранни академии, с 11 научни центърове и фондове и с 5 елитни чуждестранни университета. 428 са проектите на междуакадемично ниво. Междуинститутските проекти са 466, включително с ЕС и НАТО. В 7 Рамкова програма – 2007/2013 г. – само през последната година са подадени 60 проекта. От тях 32 вече са спечелили финансиране.

Договореното финансиране по 7 РП е 13 500 000 млн. евро.

В началото на 2010 г. в БАН са се подготвяли 581 докторанти. Защитите са едва 9 на сто. За съжаление подобна е картината и във висшите ни училища. Следващите числа са добър индикатор за ефикасното коопериране между академията и университетите. 511 учени от академията са лектори в университетите през изминалата година. Над сто от тях водят курсове и специализации.

АзБуки