Индустрията изпитва глад за инженери

Доц. д-р Митко Георгиев, ректор на Химико – технологичния и металургичен университет пред в. „Аз Буки”.

– Коя поред учебна академична година на ХТМУ открива новият ректор? Доволни ли сте от тазгодишния прием и от мотивацията на първокурсниците?

– Започна 59-ата учебна година на нашия университет. През 2013 г. Химикотехнологичният и металургичен университет навършва 60 години.

Дали съм доволен от приема тази година? Едва ли има ректор, който да е доволен. Но има и с какво да се похвалим. Амбицията ни е да изпълним държавната поръчка за прием на първокурсници на 100%. И към 1 септември 90% от местата за бакалаври бяха заети. Мисля, че малко университети, и то инженерни, могат да се похвалят с такъв прием.

Нямаме притеснение и за магистърските програми. Интересът към тях е голям. За едно място държавна поръчка се борят по двама кандидати.

Днес не можеш да убедиш кандидат-студента да се запише в специалност, в която има свободни места. Той държи на своя избор. Следователно идва в нашия университет мотивиран да учи определена специалност.

Сред най-популярните за кандидат-студентите тази година са специалностите „Биотехнологии”, „Фин органичен синтез”, „Екология и опазване на околната среда”, „Индустриален мениджмънт”, „Стопанско управление”.

В момента сред първокурсниците имаме 7 приети с пълен бал 30, а тези с бал над 28 са много повече. За мен това са млади хора с ясна визия за своето бъдеще. Изборът им не е случаен. Те знаят, че дипломата от ХТМУ им отваря немалко възможности за професионална реализация.

– Следователно има работеща индустрия, която се нуждае от специалисти, подготвяни във вашия университет?

– В индустрията изпитват глад за инженери. „Арубис” направи завод, който няма аналог в света. Строи и обогатителна фабрика. Кадрите за този мощен индустриален комплекс се подготвят предимно в нашия университет. Ако изключим няколко икономисти и юристи, всички останали специалисти в промишления гигант са наши възпитаници.

Имаме фирмени поръчки за подготовката на инженери. „Свилоза” – Свищов и „Идеал Стандарт” – Севлиево и др. изпратиха свои кадри, които кандидатстваха и от тази есен са наши студенти – задочници.

– Изкушавате ме да попитам, защо младите хора се насочват към икономическите специалности и правото? В същото време на бъдещите инженери са осигурени евростипендии. Има специална държавна подкрепа за техническите специалности. И пак няма кандидати за тях.

– Не изключвам възможността да става дума за мода в избора на бъдеща професия. Навремето, когато кандидатствах във ВХТИ (сега ХТМУ) имаше специалности, където за едно място се бореха 14 кандидати. Донякъде разбирам младите – чували са, че икономистът до две години след завършване на университета „се качва на мерцедеса”. На инженера му трябват години, докато се утвърди. Инженерните дисциплини са трудни. Тези, които ги завършват, не просто са мотивирани. Те имат способността да навлязат дълбоко в математиката, във физиката, в химията, нещо което не се отдава на всеки.

– По традиция, учебната програма е най-наситена със сложни, теоретични дисциплини в началните курсове. Не е ли логично, специално в бакалавърската степен, да се тръгва от базисните и широкоспектърни дисциплини към усложнените, тясно специализирани курсове?

– Проблемът идва от това, че в първите курсове на инженерните специалности се изучават фундаменталните дисциплини. Впрочем, елементи от тях се преподават още в гимназиалната степен. За да могат студентите ни по-леко да направят прехода от средното към висшето образование, в нашия университет въведохме три уводни курса – по математика, химия и физика. Финансираме ги със собствени средства. Резултатите са налице. Променихме и учебния план. Втората част на някои теоретичните дисциплини е прехвърлена във ІІ курс. Това допълнително помага за адаптацията на студентите към академичния начин на преподаване и изпитване.

– Преди да поемете ректорския пост, бяхте заместник-ректор по научноизследователската работа. В кой курс студентът в ХТМУ влиза в изследователската лаборатория?

– Нашият университет е известен с традиционно силната си научноизследователска школа. Понякога и първокурсници изявяват желание да започнат изследователска работа. Но масовият случай е в края на втори и началото на трети курс студентите да търсят заместник-ректора по научната работа, за да ги ориентира съобразно интересите им. Заедно със свои преподаватели се включват в проекти, включително и по фонд „Научни изследвания” и по международни договори.

Ние стимулираме студентите да се занимават с наука. Сред критериите за отпускане на стипендии влиза и участието в договори.

– Полезна ли би била за висшето образование и науката законодателна промяна, която ще позволи преподаватели и изследователи да не са на постоянен трудов договор в университета?

– „Чукате на отворена врата” – съвременното развитие на науката е интердисциплинарно. Големите открития ще стават на границата на две и повече науки. Тогава как с класическия подбор на учебни програми и съответно на преподаватели да стане това? В ХТМУ четат лекции, правят изследвания учени от БАН и от други университети. Нашата специалност „Биотехнологии” се „роди” благодарение на партньорство с Алма матер.

Развитието на науката и висшето образование ще ни накара да преосмислим начина на договаряне с преподавателите, и то не след десет – двайсет години, а още утре.

– Критикуват висшето образование, че дава повече академични познания, а практическите умения остават на заден план. Има ли го партньорството университет – бизнес?

– Традиционна е интеграцията на университета ни с индустрията. Специално за нейните потребности разработваме теми от определени учебни дисциплини и дори цели дисциплини. Наши преподаватели четат лекции и водят курсове за преквалификация в големи предприятия („София Мед” АД, „Неохим” АД – Димитровград, „Кумерио Мед” АД – Пирдо, и други).

Благодарение на партньорството ни с бизнеса нашите студенти още по време на обучението си придобиват практически знания и умения.

В зависимост от програмата, във ІІ и ІІІ курс те имат едномесечни стажове в производството. Тази година дори увеличихме продължителността на стажовете.

С подкрепа на програмата за студентските стажове по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” провеждаме едномесечна практика на бъдещите магистри. Това е добра възможност за тях да разработят и дипломните си работи. Парите за практическото обучение на нашите студенти се осигуряват както от университета, така и от някои работодатели.

Интервюто взе Татяна Дикова,
в. „АзБуки“