3 ноември, 2011 17:32 | 
В София ще има високотехнологичен парк. Идеята се разработва втора година. За целта е създаден специален екип, като средната възраст на участниците в него е 32-35 години. Това каза специално за в. „Аз Буки” научният секретар на БАН доц. Костадин Костадинов. Градоустройственият план на столицата е изменен и е предвидено мястото за парка. Основните проблеми, които неминуемо стоят пред всяка подобна инициатива, вече са преодолени, категоричен е научният секретар на БАН.
Инициатори за изграждане на високотехнологичния парк са Столична община и БАН. Общината се ангажира с изграждане на инфраструктура до и около парка. Академията предоставя собствен терен от около 130 дка. Впрочем, той се е използвал за подобна дейност и през последните 30 – 40 години. Академията предоставя и възможност за създаване на нови знания, които трябва да се превръщат в технологии, продукти и услуги, и то с висока принадена стойност, пояснява доц. Костадинов.
Приоритетите на бъдещия високотехнологичен парк са информационните и комуникационните технологии, технологии, свързани с качеството на живот, микро и нанотехнологии.
Кога София ще има този парк? Световната практика показва, че се необходими между 10 и 20 години за изграждането му, пояснява доц. Костадинов. Ако искаме в този парк да се създава нова индустрия и той да бъде атрактивно място за младите българи, предлагайки висококачествени работни места, със сигурност трябва мащабно и без да се бърза да се реализира идеята. В момента се правят първите стъпки със създаване на стартиращи фирми. Те трябва да дадат нов облик на индустрията на България.
ПИРОН
Към момента в БАН има 13 стартиращи фирми, които предлагат реален продукт. Ролята на учения е като ролята на родителите в едно семейство – да „зачене” една стартираща фирма и да я предаде в ръцете на хора, които имат уменията да я развият, казва доц. Костадинов.
Докато заработят обаче фирмите, ще изминат поне три години. А за да генерират ново, съпътстващо производство, което от своя страна води до потребността от други, на още по-висок етап технологии, ще са необходими още години. Затова казвам, че 10 години е един оптимистичен период, в който България може да получи първия си технологичен парк, завършва доц. Костадинов.
От януари 2012 г. и в България ще заработи още една необходима за подобни начинания институция – т.нар. рисков фонд. За него са заделени първите 30 млн. лв. Рисковият фонд ще подкрепи 5 стартиращи фирми на Академията. Те са в областта на точното уредостроене, машиностроене и роботика, медицината и високите технологии (тънки покрития, специални оптични ефекти).
Освен в София, към момента още три екипа в Бургас, Пловдив и Велико Търново разработват идеи за изграждане на високотехнологични паркове. Заедно с този в София те ще разчитат на финансиране по Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Към момента предвидените средства са 200 млн. лв. Високотехнологичният парк е доказал се инструмент за сближаване на науката с бизнеса. Ако искаме да изграждаме триъгълника на знанието – наука, бизнес, образование, трябва да използваме този инструмент и той да бъде обект на дългосрочна държавна стратегия за високотехнологично и конкурентно производство, заключава доц. Костадинов.
Татяна Дикова
в. „Аз Буки„
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.
:)) коментира на 7 ноември, 2011 г., 21:03 ч.
dobre zvuchi!