Издателство „Изток-Запад“ събира в книга задълбочени разсъждения върху детското възпитание

14 ноември, 2011 11:01 | Книги, Свободно време | Няма коментари

Лошото възпитание ражда лоши хора.

Научен поглед и задълбочени разсъждения върху детското възпитание са основната тема в книгата „В началото бе възпитанието” (ИК „Изток-Запад”) на родената в Полша авторка и психолог Алис Милер. „В началото бе възпитанието” разглежда опустушителните последици от възпитанието, което макар в повечето случаи да се стреми към най-доброто за едно дете, не винаги води до благоприятни резултати.

Дали злото е вродено у нашите деца или е плод на липсата на внимание от страна на родителите? Как отглеждането и възпитанието на един човек и небрежността на неговите настойници могат да превърнат невинното подрастващо в завършено чудовище? Можем ли да предотвратим подобни катострафални последици за децата ни? Отговорите на тези и още куп подобни въпроси можем да получим от „В началото бе възпитанието” – книга, в която легендарната Алис Милер, един от най-изтъкнатите психолози на Европа, посветила се върху проблемите с малтретирането на децата, ни предупреждава за пагубните последици от т. нар. „отровна педагогика“.

Психоанализата ни учи за „инфантилната сексуалност” като по този начин подкрепя всеобщата слепота и оправдава сексуалното малтретиране на детето. Повлияна от психоаналитичното учение, широката общественост обвинява невръстните и защитава родителите им. Децата биват възприемани като хитри или владяни от лоши нагони същества, но в действителност всяко дете е склонно да обвинява себе си за жестокостите на своите родители и да снема отговорността от тях, защото ги обича. Събуждането на чувствителността на обществото за масово отричаните досега жестокости в детството, както и техните последици, ще сложи край от само себе си на предаването на насилието от поколение на поколение. В подкрепа на тезите си авторката анализира детството на една наркоманка, детството на може би най-мрачния лидер в политиката на XX век – Адолф Хитлер, и ранните детски години на сериен убиец на деца.

„Поради нашето хронично невежетво по отношение на действителната ситуация на детето тези символични свидетелства за мъчения не само се толерират в нашата култура, а дори високо се ценят. Ако реалната основа на тези шифровани изказвания бъде разбрана, те биха били отхвърлени от обществото.” Алис Милер