От "Кибеа" пускат красив и нежен разказ - Академика

От 23-и ноември на книжния пазар вече може да намерите „Имай вяра“ на издателство „Кибеа“ (292стр, 14лв.)

А ако верите ни не ни разделят, а обединяват?

Мич Албом ни предлага един красив и нежен разказ за своето забележително осемгодишно пътуване между два свята – двама мъже, две вери, две общности. Пътуване, което ще вдъхнови читателите, независимо от кой край на света и от коя вяра са те.
Първата нероманна книга след „Вторници с Мори“ на Албом, „Имай вяра“ започва с необичайна молба: един осемдесет и две годишен равин от родния му град го моли да произнесе надгробното му слово.
Тъй като чувства дълбокия смисъл на тази задача, Албом решава, че ще е добре да опознае повече възрастния равин, а това го връща към един свят на вярата, който той е напуснал преди много години. Междувременно, той среща и един детройтски пастор – бивш наркодилър и затворник, – който проповядва на бедните и бездом-
ните в една рушаща се църква.
Движейки се между техните светове, християнски и еврейски, афроамерикански и бял, беден и благосъстоятелен, Албом наблюдава как тези двама много различни мъже използват по сходен начин вярата в борбата за оцеляване: по-старият равин я прегръща още по-здраво, докато смъртта се приближава; по-младият пастор разчита на нея, за да държи себе си и своето паство на повърхността на житейския въртоп.
Албом и двамата Божи мъже изследват проблеми, които безпокоят съвременния човек: как да издържиш, когато изпаднеш в труден период от живота; какво е раят; стойността на прошката; съмнението в Бог; важността на вярата в тежки моменти. Въпреки че текстовете, молитвите и историите са различни, Албом започва да осъзнава, че съществува поразително единство между двата свята – и всъщност между верите навсякъде по света. Осъзнава дълбоката утеха да вярваш в нещо по-голямо от теб.
„Имай вяра“ разказва за изгубването на вярата и повторното й откриване; за божествената искра вътре в нас. Тя е за духовното пътуване на един човек, но разказва история, отнасяща се до човешкия дух изобщо.

Бележка на автора

„Този разказ обхваща период от осем години. Беше възможно да го запиша благодарение на двама изключителни мъже – Албърт Луис и Хенри Кавингтън, които подробно ми разказаха своите истории, – както и благодарение на семействата им, децата и внуците им. Дължа им огромна благодарност. Всички срещи и разговори са автентични, но понякога се налага (много рядко) за целите
на разказа времевата линия да се сгъсти – така например някакъв разговор, случил се през октомври еди-коя си година, може да е представен през ноември следващата година.
Също така, макар тази книга да е за вярата, авторът не претендира да е експерт по религиите, нито пък предлага на читателите книга с практически указания
по някое вероизповедание. Книгата е написана по-скоро с надеждата, че всички вероизповедания могат да открият нещо общо в историята, която тя разказва.
Дизайнът на корицата бе вдъхновен от стария молитвеник на Албърт Луис, захванат с ластичета.
В името на традицията, свързана с „десятъка“, една десета от приходите на автора за всеки продаден екземпляр, се дава за благотворителни цели, включително за църквата, синагогата и подслоните за бездомни, за които се разказва в нашата история.
Авторът би искал да благодари на читателите на предишните му книги. И да каже: „Добре дошли“ – на новите читатели. Всички тях той цени високо.“