Игнажден е!

20 декември, 2011 13:36 | Денят | 1 коментар

На 20 декември отбелязваме Игнажден. Чрез него започва преходът към новата година. Празникът е пълен със забрани, ритуални действия и гадания.

На тази дата Източното православие чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според преданието, Игнатий е детето, за което се разказва в Евангелието на Матей. Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов. Много от условностите, свързани с религиозния смисъл на Игнажден, са проникнали във фолклорните практики.

Народният обичай предшества установяването на църковния празник. Езическите корени на празника са останали непоклатими – в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Затова и смисълът на целия ритуален цикъл е да подготви и да посрещне появяването му.

Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай „полязване“ е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Поляз или Полязовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден. При влизането си той трябвало първо да отиде до огнището – там, където според народната вяра живее духът-покровител на семейната задруга.

На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с „пълни ръце“. Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.

„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” – неизброими са народните песни, които започват така. Според народната вяра, родилните мъки на Богородица започват от Игнажден. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника. Забраната за работа не засягала „захващането“ на новия квас. На някои места у нас жените приготвяли специална смес от брашно и лековити билки. Квасът се пазел до Васильовден. Вярвали, че хлябът, замесен с него, е магически.

Част от „мъжката работа“ на Игнажден била съвсем различна. На този ден станеникът събирал в дома си коледарската чета, която щял да поведе след броени дни. От Игнажден коледарите започвали да си припомнят многобройните песни-наричания.

На Игнажден е и първата кадена вечеря, която е постна.