Сталин – фигура от миналото, която хвърля сянка и днес
„Не е важно как гласуват избирателите, а кой брои гласовете!” – това са думи на Йосиф Сталин, а страстите и демоните на историята в негово лице, наподобяващо персонаж от драмите на Уилям Шекспир, и на Владимир Путин, действащ в стила на Джеймс Бонд, са основните образи, с които ни среща книгата на Владимир Федоровски „Призракът на Сталин” (ИК „Изток-Запад”).
Би ли могъл един нов Йосиф Сталин да ръководи днешна Русия?
Червеният цар бе гений на злото, достоен за античната митология. Неподражаем манипулатор, който се ласкаел от мисълта, че е най-големият режисьор на исторически драми. И днес хората от тайните служби управляват Русия в стила на Сталиновата номенклатура. Те са обладани от ненавист към Запада, разглеждан като виновник за падането на съветската империя, и се борят с всичко, което им изглежда вдъхновено от западния модел на демокрация (свобода на словото, прозрачност на управлението и др.)… И ако Сталин изглежда като излязъл направо от страниците на Шекспировите трагедии, то Путин представлява по-скоро шпионски персонаж или антигерой. Дали обаче не би се поддал на изкушението да се нагърби с по-амбициозна роля, възприемайки се като превъплъщение на първия цар от династията Романови, избран от Провидението, за да спаси Русия след „смутните времена“?
„Призракът на Сталин” е плод на амбицията да се хвърли един нов поглед върху голям брой „утвърдени истини“, които обаче не отговарят на историческата действителност. Владимир Федоровски е подтикнат да напише тази книга от куп драматични събития като убийствата на независими журналисти, отравянето на един бивш агент, хвърлянето на банкери в затвора, от една сурова действителност, белязана от призрака на Сталин и завръщането на КГБ… „Призракът на Сталин” съдържа също интригуващ фотографски архив, поместен на 16 цветни страници, а авторът създава пряко продължение на емблематичния си триптих „Тайните на Санкт Петербург”, „Тайните на Кремъл” и „Неподражаемата Русия”.
*
„Макар мнозина руснаци да осъждат терора, репресиите и депортациите, те въпреки всичко ги оправдават, позовавайки се на необходимостта да бъде построена „една силна държава“ – отколешна идея фикс, владееща умовете в тази страна.”
Владимир Федоровски

13 януари, 2012 10:43 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+

