Букурещ, благодаря ти!

Не съм минавала по Моста на дружбата, уви. Просто все се случва така, че пътувам със самолет. И сега така. Разликата този път е, че си изпускам самолета.

Никак не е смешно. Пътуването е служебно и вечерта трябва да съм в Букурещ. Ужас! След дълго висене на опашка и няколко часа на софийското летище най-сетне се уреждам с полет. Късметлийка съм, пътувам в бизнес класа.

Тази вечер ще я пропусна от пътеписа, защото беше среща с колеги-журналисти. Прекрасна среща, бих добавила. Събрали сме се на събитие на Intel, и то не за първи път. Спим в местния Хилтън, към който нямам никакви забележки. Да, оставаше и да имам…
На другия ден разполагаме с доста свободно време. Обожавам да снимам къщи и изваждам душата на снимачната си техника. Къщи, къщи, други къщи, административни сгради, улици и тротоари.

Хоп – кафе „Ван Гог“ в съседство с бистро „Рембранд“ – щрак!

Приятелите ми във Фейсбук ще има да харесват и да споделят…Отсега съм се наточила да пусна там един изчерпателен албум.
Да знаете, блести от чистота. Едва ли кметът на града и общинарите имат главна заслуга за това. И те са чиновници като нашите тук. Само че румънците пазят чисто. Манталитетът им е доста по-различен от нашия. Не видях фасове покрай пейките, нито пък продавачки, пушещи на тротоара. Няма!

Хората са приветливи и имат добро отношение към българите. Навсякъде говорят английски и са любезни с чужденците – в заведенията, в магазините и на улицата.

„Пиаца Унири“ ме плени, както и Природонаучният музей.

Сгради на висши учебни заведения и на административни структури се редуват в централната част.

Разбира се, най-важното, за което и вие ще имате да разказвате, е Парламентът. По стечение на обстоятелствата в него беше и работната ми среща.

Това е втората по големина сграда в света след Пентагона, изградена изцяло с румънски материали, включително злато, мрамор и редки видове дърво. Огромен е, наистина. Впечатляващи стълбища и безупречен интериор. С една скоба – беше доста студено вътре. Беше си направо…бррррр.

Реката, която минава през града, се казва Дъмбовица. Доста славянски звучи на фона на съвсем не славянския им език. Някой ден ще се поровя да видя откъде идва това име.

Една легенда за създаването на града разказва, че преди много години по тези земи живял овчар на име Букур. Веднъж, докато пасял стадото си, се загубил в непрогледна мъгла. Единственото, което му оставало, било да се помоли на всевиждащия Господ. Помолил се овчарят и станало чудо — мъглата се вдигнала. В знак на признателност Букур построил малък параклис. Не след дълго около божията обител се заселили хора. Така се родил днешният град Букурещ. Според някои учени пък името на града идва от румънската дума „bucurie“ – „радост“.
Радостно е излъчването на хората тук. Имах време само за две заведения, но и в двете цареше празнична атмосфера, напук на делника, царящ отвън.

Впечатлявам се от висящите навсякъде жици и кабели. Пречат ми на естетиката на кадъра. Колегите обаче ми обясняват, че тук за окабеляване не се използва подземният метод. Ето защо е чисто значи – просто не разкопават улиците и тротоарите за всеки ремонт. По-добре е така, пък на кадъра какво толкова, че се виждат.

Румънците имат много специфична народна музика. Уважават си я и тя звучи много по-често, отколкото българската в софийски заведения. За второто всички знаем, че се случва рядко и на някои места.
Цените в Букурещ не са много по-различни от тези в София. За 10 евро можеш да хапнеш нормално. За пиенето нищо не мога да кажа. Но пушачите са персони нон грати навсякъде. Пуши се само в строго определени помещения. Даже си има цели заведения за непушачи.

За краткия ми престой домакините ме научават на няколко думи. Най-лесна ми се струва тяхното „благодаря“ – „мульцумеск“. Повтарям си я и осъзнавам, че наистина благодаря на Букурещ. За красотата и топлината, с която ме дари. Винаги съм знаела, че е чудесен. Вижте го, заслужава си.

Евелина Гечева
Снимки: Авторката