Професия доброволец

Разкази от Африка

„Humana people to people”е международна организация, която съдейства за разрешаване на горещите въпроси в света. Дейността си осъществява в 43 страни на пет континента чрез единадесет училища за подготовка и обучаване на доброволци в Европа, САЩ, Азия и Африка. Те сътрудничат с „One World University” – Мозамбик, който им предлага университетски степени по „Педагогика” и „Борба с бедността”. Програмите за доброволци са за 14 и 24 месеца. Преди да отпътува в далечните страни в Африка или към Индия, всеки доброволец преминава задължително през работа в Норвегия, за да финансира пътуването си. Доброволците се грижат за почти всички битови нужди в училищата, текущи ремонти на сградите и поддържане на интернет страниците. Докато работят в Норвегия, те преминават и шестмесечно обучение, което включва изучаване и изследване на глобалните проблеми, международни отношения, разслояванията между бедни и богати, разпределението на световните ресурси, международна икономика и глобални институции.

Валентина Данаилова е от Разград. Голямата й мечта е да посети Индия. Случайно попада на обява „Доброволци за хуманитарни проекти в Африка и Индия”. Записва се и заминава за Норвегия, където се провежда обучението. Стъпвайки на норвежка земя, останах очарована от природата – борови гори, многобройни езера, поляни и планини. Всичко това ми се стори приказно и нереално, разказва тя. Първоначално работи към училището за доброволци в Норвегия, за да събере средства за обучението си. Но в един зимен ден, на път за работа в Тронхайм, претърпява пътна катастрофа. Тежко е пострадала, но след тримесечно лечение решава да продължи. Тази случка не ме сломи и през август реших да се върна в училището за доброволци и да продължа започнатото от мен, разказва тя.

Обучението в Норвегия

През шестмесечното си обучение за доброволец работи заедно със студенти от Румъния, Унгария, Чехия, България, Италия и др. Участва в семинари и презентации на теми, свързани с проблемите на развиващите се страни. Задачите често изискват работа в екип и взаимно разбирателство. С нейния тим организират вечерни и спортни програми в училището за доброволци, както и посещения на бежанския лагер в местната община. Едно от приключенията в учебната програма са Team experience и Team building, по време на които студентите имат възможност да пътешестват из планините, да строят снежни пещери и да карат ски.

Мечтата на Валентина да посети Индия не се сбъдва. Но е включена в друг интересен проект – в Мозамбик. Нарича се

„Школа за бъдещи учители”

Заедно с още две момичета пристигат в столицата Мапуто и два дни по-късно тръгват към обекта в провинция Газа. Нуашиколуане е името на селото, в което живеят следващите шест месеца. Настаняват се в една от многото къщи, построени от организацията „Humana people to people”. Бяхме късметлии, защото имахме електричество и течаща вода за разлика от многото други студенти, които нямаха такива екстри, разказва Валентина. Едно от най-големите предизвикателства за нея е португалският език. Научава го за два месеца.

Валентина преподава английски език и информатика на студенти от Мозамбик. Присъства на техни часове в училище и ги напътства в преподаването. С тях изобретява дидактични материали за началните училища. Хората там са спокойни, нямат този страх за бъдещето. Възхищавам се на ценностната им система към семейството, отношението им към музиката и танците, казва младата доброволка.

Люлката на човешкия род

Бойко Христов работи осем години в България като учител по философски дисциплини и английски език. Един ден остава без работа и решава да стане доброволец. Обучава се за доброволец и работи в колежа за международно сътрудничество и развитие в Хъл, Англия. Там прекарва почти 12 месеца. След това заминава за Малави като доброволец. Задачата на Бойко е да изработи сайт на проекта и идентификационни карти за служителите. Популяризира работата на „Humana people to people”. Страната ми напомни за България от детството ми през 80-те години. Непосредствени отношения и щастливи хора, въпреки бедността и недоимъка. Сега пиша книга. За да се завърна един ден отново там, казва нашият доброволец.

Из записките на един доброволец*

В Малави ни посрещна слънчево и топло време. Прекарах първите две седмици в Блантайър, изучавайки местните обичаи и език. После заминах на 700 км на север, в Мзузу. Там има мисия, болница, училище, мелници за царевично брашно… Повечето от местните работят в Мзузу, останалите търгуват, развиват селскостопански дейности.

Кое ми прави впечатление през изминалите седмици, откакто съм в Малави? Нека изброя. В началото се чудех защо тия черно-бели гарвани грачат и скачат по покрива… Не очаквах, че в Малави ще ходя с шапка и кожено яке. Температурите в по-студените нощи и сутрини падат до 10 градуса. През деня се движат между 14-26 градуса. Има много кучета. Котки съм виждал единствено в два магазина. Печени мишки по пазарите, макар и много рядко. В Блантайър въздухът е задушлив (най-вече защото горят всякакъв боклук – листа и всякакви други отпадъци). Няма местно производство на кисело мляко. Киселото мляко и сиренето са лукс. Местните не пушат, с малки изключения. От местната храна с най-значима за мен енергийна стойност са фъстъците, фъстъченото масло, яйцата. Има много банани и авокадо. Портокалите са дребни, жълто-зелени и кисели. Шоколадът също е лукс. Месото е на добра цена. За малавийците чаят без захар не е чай. Много често може да ги видиш как пият чая си, захапали кората на стебло захарна тръстика…

* Откъс от записките на доброволеца Бойко Христов

Страницата подготви: Валентин Воскресенски