Над 100 деца всяка година завършват българското школо в Брюксел

Над 100 деца всяка година завършват българското школо в Брюксел.

Ако не слушаш, няма да ходиш в неделя при госпожата!

Ако не слушаш, тази седмица няма да ходиш на българско училище! Това не е шега, а нещо, което чуват много деца от българското училище в Брюксел, когато правят беля вкъщи. За повечето от тях изучаването на български език, история и география се е превърнало в приятно забавление и повод за среща с приятели, които очакват с нетърпение всяка седмица.

Училище „П. К. Яворов“ към посолството на България в Кралство Белгия е с над 15-годишна история. То, заедно с нашата църква “Св. Климент Охридски”, са своеобразен притегателен център за родна култура и книжнина. Статутът му към момента е на неделно училище в чужбина по смисъла на правителственото постановление. Подписаните от посланика ни свидетелства се признават в България. Те са за завършен курс на обучение по съответните предмети и за съответния клас при спазване на всички изисквания на МОМН, коментира Александър Иванчев – първият директор (без портфейл) на училището.

Учебните занимания се провеждат през цялата седмица, след като децата приключат обучението си в другите училища. Обикновено се започва от 17,00 ч. и се приключва към 19 ч., но това е основно за по-големите ученици. Малките се занимават в събота преди обяд.

Разпределението на учениците не се прави толкова по възраст, колкото по ниво на знания. Често се случва по-големите, които не могат добре да говорят и пишат на български език, да започнат подготовката си от първи клас. В училището се учи от подготвителен до дванайсeти клас. Средният брой на децата в един клас е седем-осем. Сто и петнадесет са випускниците само през изминалата учебна година при първоначално записани 135. Причините за тяхното отпадане не са свързани със слаб успех, а с логистични проблеми.

За разлика от Европейското училище, което е достъпно основно за децата на служителите на европейските инстуции, българското се посещава от представители на всички групи сънародници в Белгия и съседните ? страни. Има такива, които изминават разстояния от стотици километри всяка седмица, за да учат български език. И го правят само по собствено желание.

Тук е мястото да спомена, че сред учениците има и чужденци. Мога да посоча децата на немски дипломати, работили в България. Толкова харесали страната ни, че след като се върнали, и децата, и родителите посещавали нашето училище, за да затвърдят българския си.

От цялостната организация на учебния процес в „П. К. Яворов“ струи възрожденски дух. Въпреки че от България се получава помощ и учебни помагала, които се предоставят безплатно на учениците, средствата и базата на училището са скромни. Днес то се помещава в един от приземните апартаменти на дипломатическия ни блок в белгийската столица. Пред него е и бюстът на видния български поет. Класовете разполагат с „цели“ три малки приспособени стаи. Оборудвани са според възможностите, като периодично се извършват текущи ремонти за поддържане и обновяване на помещенията. Наскоро 16 български евродепутати са поели разходите за освежаващо пребоядисване и други дребни поправки. Със средства на българското посолство е сменена дограмата на апартамента. Получават се различни дарения под формата на учебна и художествена литература. През есента се очаква обособяване на по-голямо помещение за класна стая.

Интересно е решен въпросът с управлението на учебния процес. Освен директор и още четири учители, българското училище има т.нар. родителски съвет. Според правилника мнението на представителите на съвета се взема под внимание и при избора на преподаватели по различните предмети. Разбира се, назначаването им става съгласувано с просветното министерство.

Обучението в училището в Брюксел е платено. Размерът на таксите се одобрява от родителския съвет. За начално обучение по български език сумата е 300 евро на година, за осем часа седмично. Част от парите се акумулират в училищната каса. Останалите се използват за хонорари на учителите. Общата сума, която те получават за година, е такава, че върху нея по белгийските норми не се дължи никакъв данък…

Отскоро училището разполага със собствен сайт (http://bguchilishtebru.blog.com). Създаден е и се поддръжа от председателя на родителския съвет Калиакра Алексеева-Милкова.

Училището е сред малкото, които имат и герб, и мото, направени по идея на учениците. Отбелязването на всички официални празници е неписан закон, който се спазва стриктно. Това са различни „вкусни“ тържества, в които вземат участие всички деца и родители.

От 2010 година училището е и сред активните членове на Асоциация на българските училища в чужбина.

Яни Узунов

„Аз буки“