Среща в БАН с авторите на “България – средище на толерантността” - Академика

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров проведе среща с авторите на докладите включени в документалното издание “България – средище на толерантността”.
Поводът е излязлата от печат книга, в която се съдържа текстовете на двете Декларации за толерантност, подписани между БАН и Националния съвет на религиозните общности, съответно от акад. Стефан Воденичаров и д-р Рупен Крикорян, както и материалите от проведената в БАН Кръгла маса „България – средище на толерантността“ .

“Не трябва да спираме до тук”, каза Председателя на БАН на срещата си с авторите и подчерта, че документалното издание трябва да стане основата, от която да се продължи да се надгражда важната за обществото ни тема за толерантността. БАН, научната общност и известните и доказани общественици трябва да изпращат посланията към обществото и да чертаят пътят, по който то трябва да върви.

Политикът и общественик Гиньо Ганев посочи, че трябва да се даде висока оценка за обществената функция на Българската академия на науките, в контекста на проведените няколко събития по темата за толерантността. “БАН е мястото, където трябва да се обсъждат големите въпроси на нацията и Отечеството”, заяви г-н Ганев.

Председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ Максим Бенвенисти посочи Българската академия на науките и БПЦ като институциите с най-висок авторитет в българското общество и също подчерта, че Академията трябва да се превърне в мястото откъдето да започват дискусиите, по най-важните теми за държавата ни.

Преподавателят в Софийския университет доц. Румяна Маринова – Христиди благодари на Председателя на БАН за активната му роля в сближаването и сътрудничеството с учени извън структурата на Академията и нарече това “личен пример” на акад. Стефан Воденичаров за толерантност.

Според акад. Георги Марков мисията на учените и на обществениците е просветителска и моралана, а толерантността е качество на характера на човека. Според акад. Марков БАН и научната общност трябва да положат основите на определянето на националните приоритети , които да важат за всички партии и политици, които идват и си отиват.

Българският евродепутат Станимир Илчев, също един от авторите в документалния сборник, смята, че би било добре в контекста на темата за толерантността да се инициира един по-широк дебат, който да излезе от пределите на България и да вкючи българските общности зад граница – Македония, Западните покрайнини, Бесарабия, Румъния и др.

Г-жа Соня Бедросян изрази мнението си, че е важно дискусията за толерантността да разшири своите послания, като в следващите форуми се поканят за участие и представители на медиите. С тяхното активно партньорство посланията биха достигнали до още по-голяма аудитория.

Авторите в новоизлязлата документална книга са Н. Пр. Тивериополски епископ Тихон, акад. Стефан Воденичаров, акад. Георги Марков, г-н Гиньо Ганев, г-н Станимир Илчев, чл.-кор. Светлана Куюмджиева, проф. д-р Агоп Гарабедян, проф. д.т.н. Гаро Мардиросян, проф. д.б.н. Михаил Матвеев, д-р Максим Бенвенисти, доц. д-р Сергей Рожков, проф. д-р Цветана Кьосева, доц. д-р Румяна Маринова-Христиди, Соня Авакян- Бедросян и Юри Трейман.

В книгата са поместени още и документи, съхранявани в Научния архив – БАН, засвидетелстващи отношение на толерантност към личности от отделните етнически и религиозни общности, от страна на българската държава, както и приносът на тези личности за развитието на науката, културата и образованието в България.

Голямата част от документите, подготвени за печат от Цв. Величкова и Д. Илиева-Петрова, се публикува за първи път. Съставител и редактор на книгата е чл.-кор. С. Куюмджиева.