Издателство "Кръгозор" представя новия си исторически роман в стила на "1001 нощ" - Академика

Американката Линда Лафърти е автор на три книги, които се радват на международен успех. Романът, с който тя ще се срещне за първи път с българската публика, е „Нощите на османската принцеса” (ИК „Кръгозор”). Под скромната, но лъчезарна външност на писателката се крие истински изследовател на човешката природа. В романа й се разкрива целият спектър от добродетели и пороци. Поведението на героите й – от привидно най-злите, до така наречените добри – винаги е съвършено мотивирано. Светът, който описва, не е нашият съвременен свят, а една завладяваща история, поглед към автентичен исторически период, в който обаче ще открием характери и постъпки, с които се сблъскваме и днес.

Романът „Нощите на османската принцеса” има няколко специфични черти – силните женски персонажи; идеята, че човек може да постигне изкупление и да намери покой и проникване в най-тъмните и скрити кътчета на човешката душа.

„Да, казват, че пиша може би донякъде мрачно. Но такава е човешката природа. Надявам се, че успявам да покажа и светлината, разсейваща този мрак. Когато се настроя на историческа вълна, се опитвам да направя всичко възможно, за да създам онзи свят, в който живеят героите ми. Това не е нашият свят… Но се надявам да ви хареса.”

„Нощите на османската принцеса” – плитка от измислици, изплетена около сърцевина историческа истина

Освен писането американската авторка Линда Лафърти има още една страст – пътешествията. Когато през лятото на 2001 г. пристига в Истанбул, тя е запленена от живата история на този град – от богатата смесица на култури и религии и от продължаващото и до днес усещане за невероятното влияние върху целия свят, което този град е оказвал през вековете. Константинопол често е бил наричан „Скъпоценният камък на Вселената“ – и наистина, разположението му на Босфора, където се срещат Европа и Азия, древните му църкви и джамии, масивните му стени, високите кули и пъстрите пазари са несравними с нищо друго на този свят, разказва Лафърти. «Величието на този град и легендите за Константинопол ме омаяха. Как тогава да не започна да пиша за подобно магическо място?!

Изплетох „Нощите на османската принцеса” като плитка от измислици, изплетена около сърцевина историческа истина. Действително е имало османски султан Махмуд ІІ, който бил невероятно красив и могъщ владетел и имал по-голяма полусестра на име Есма Султан. Тя е била глезена повече от всички останали, а баща й Абдул Хамид І й подарил дворец, когато била едва на десет годинки. (Гостите на Истанбул могат да отседнат в един от нейните дворци, превърнат днес в елегантен хотел.)

Животът й наистина бил скандален. Филип Мансел, автор на „Константинопол – град на световните желания, 1453–1924“, пише, че Есма обхождала всички християнски квартали и селца наоколо в търсене на любовници. Говорело се още, че след като тя лягала с тях, „изтощените“ млади мъже били изхвърляни в Босфора. (Удавянето било един от традиционните начини за разправа с враговете и други неудобни персони по времето на османците.)

Още нещо любопитно – макар и принцеса, Есма Султан е имала собствен харем, както и множество могъщи евнуси. Харемът в онези времена бил символ на социален статус и богатство. В случая на Есма Султан харемът й може би е бил най-вече място за приютяване на домашни прислужници, слуги и компаньонки. Наистина си е имала и дамски оркестър.

Не по-малко вярно, за съжаление, е и ликвидирането на еничарите чрез поголовна сеч. Голяма част от аспектите на това тъжно събитие са така, както съм ги описала. И орденът на бекташите действително е бил прогонен от Константинопол, защото се е числял към еничарския корпус.

Палачът на Босфора ли? След като всеки следващ любовник е бил давен, то все трябва да е имало някой – палач, който да изпълнява тази екзекуция. И се запитах какъв ли човек е бил той, от какви ли кошмари е страдал, за какво е съжалявал. И започнах да пиша.”