Във връзка с визитата от 7.00 часа на 5.02.2012 г. до отпадане на необходимостта се забранява престоя и паркирането на пътни превозни средства на:
- пл. “Княз Александър 1″;
- пл. “Народно събрание”, с изключение на паркинга пред хотел “Радисън”;
- ул. “Козяк” между ул. “Елин връх” и университетска болница “Лозенец”;
- ул. “Безименна” между бул. “Черни връх” и университетска болница “Лозенец”;
- бул. “Княз Александър Дондуков” между ул. “Веслец” и ул. “Сердика”.

От 07.00 часа на 5.02.2012 г. до отпадане на необходимостта се забранява престоят и паркирането на пътни превозни средства на:
- пл. “Сборище”;
- ул. “Брезовица” между пл. “Сборище” и ул. “Боянско езеро”;
- ул. “Боянско езеро” между ул. “Брезовица” и ул. “Младост”;
- ул. “Младост” между ул. “Боянеко езеро” и ул. “Поп Евстати Витошки”;
- ул. “Поп Евстати Витошки” между ул. “Младост” и ул. “Белите брези”:
- ул, “Белите брези” между ул. “Поп Евстати Витошки” и пл. “Сборище”.

По преценка на отдел “Пътна полиция” при СДВР от 15.00 часа на 5.02.2012 г. до отпадане на необходимостта се забранява влизането на пътни превозни средства в двете посоки, с изключение на превозните средства на градския транспорт както следва:
- пл. “Сборище”;
- ул. “Брезовица” между пл.”Сборище” и ул. “Боянско езеро”;
- ул. “Боянско езеро” между ул. “Брезовица” и ул. “Младост”;
- ул. “Младост” между ул. “Боянско езеро” и ул. “Поп Евстати Витошки”;
- ул. “Пои Евстати Витошки” между ул. “Младост” и ул. “Белите брези”;
- ул. “Белите брези” между ул. “Поп Евстати Витошки” и пл. “Сборище”.

От 11.00 часа на 05.02.2012 г. до отпадане на необходимостта се забранява влизането на пълни превозни средства в двете посоки с изключение на превозните средства на градския транспорт както следва:
- по бул. “Цар Освободител” между бул. “Васил Левски” и бул. “Княгиня Мария Луиза”;
- по всички улици пресичащи бул. “Цар Освободител” между ул.”Аксаков” и бул.”Цар Освободител”:
- по ул. “15-ти ноември” между бул. “Цар Освободител” и пл.”Св. Ал. Невски”;
- по ул. “Леге” между ул.”Съборна” и пл. “Ат. Буров”;
- по ул. “Княз Александър I” между ул. “Съборна” и пл.”Княз Александър І”

По преценка на отдел “Пътна полиция” при СДВР от 11.00 часа на 5.02.2012 г. до отпадане на необходимостта да се забрани влизането на пътни превозни средства в двете посоки както следва: по бул.”Княз Александър Дондуков” между ул.”Г. С. Раковски” и бул. “Княгиня Мария Луиза”, с изключение на трамвайните мотриси на градския транспорт:
- по всички улици, пресичащи бул.”Княз Александър Дондуков” от ул. “Г. С. Раковски” до бул “Княгиня Мария Луиза” в периметъра до ул.”Искър” и ул. “Триадица”;
- по ул.”Московска” между ул. “Г. С. Раковски” и пл.”Княз Александър I”;
- по ул. “Г. Бенковски” и ул.”Будапеща” между бул. “Княз Александър Дондуков” и ул.”Московска”.

Столична дирекция на вътрешните работи ще осигури постове за контрол и регулиране на движението, уточнява общината.

- Как се въвеждат новите технологии в образованието в Южна Корея?

- Като за начало трябва да кажа, че в Република Корея въвеждаме нови технологии не само в университетите, но също така и в средното образование и дори в началното училище. Новите технологии включват например дистанционно обучение. Ние използваме таблети, както и интелигентни класни стаи. Дори в Софийския университет веднъж имах възможността да водя лекция на студенти, при което единствено с помощта на монитора на компютър и един клик информацията автоматично се пренася на електронна дъска. В Корея понякога професорите трябва да водят лекции на повече от 300 или 500 студенти. Как обаче става това? Да си представим, че има кампус А в София и кампус Б в Пловдив. Чрез компютърна система самата лекция се предава в реално време от едната стая в кампус А в другата в кампус Б. По този начин може да се изнесе лекция едновременно в два университета.

- Освен технология, за да се постигне всичко това са необходими също така и пари и политическа воля. Как става възможно това в Корея?

- Основно това е идеята за електронно обучение. Естествено в началото е необходимо финансиране, за да въведеш система за е-обучение. Когато обаче веднъж я внедриш, тя не се нуждае от допълнителни средства и финансиране. В началото на новата академична година всички студенти трябва да кандидатстват за определени часове и лекции. В Корея много от тях срещат известни трудности да се запишат за определени лекции чрез електронно кандидатстване. И тъй като въвеждането на е-образование или е-правителство се нуждаят от пари, за да бъдат въведени, корейското правителство се опитва да разработи платформи с отворен код . Какво означава това? Ако компания А се опитва да разработи платформа А за електронно обучение, компания B разработва платформа B за електронно обучение. Двете системи обаче не са взаимно свързани. В Корея се опитваме да разработим платформи с отворен код, за да могат компаниите A, B, C да ги използват безплатно.

- Правителството в Корея планува да въведе електронното обучение на всички нива в образованието до 2015 г. Вие очевидно се движите доста бързо с този процес.

- Концепцията е такава. Обикновено ние не учим онлайн, а във офлайн класни стаи. Но да си представим, че можете да посетите лекция чрез онлайн система. Така можете да учите дори в своя офис, вкъщи, освен в самия университет. Това означава, че тъй като хората са много заети и трябва да правят много неща, а същевременно някои се нуждаят от допълнителна професионална подготовка, в зависимост от това къде се намират, те могат да имат достъп до електронно обучение. Междувременно на скоро ние въведоха академична банкова система за кредити. С цел да вземете бакалавърска или магистърска степен трябва да покриете минимални изисквания за определен брой кредити. Но не е лесно да вземете всичките от един университет. Взимането на академични кредити от Софийския университет е възможно при положение, че сте студент в самия университет. В същото време например има много известен професор в Пловдивския университет или във Варненския. Възможно ли е да посетите свободно Варненския университет и за това да получите кредити? В този случай нашата академична система позволява на студента да получи кредити не само от един университет, а от няколко. Естествено основната част от тях трябват да бъдат покрити в едно висше учебно заведение.

- Как се финансират науката и образованието в Корея?

- Корея е една от страните, които влагат много пари в наука и образование. На практика разходите на правителството за образование и наука възлизат на 19.6% от брутния вътрешен продукт. Естествено трябва да кажа, че в допълнение към разходите на правителството компании като Samsung, LG и Hyundai осигуряват стипендии за студенти в университетите. Освен това в Корея имаме задължителна образователна система. Това означава, че до 9 клас учениците се обучават безплатно.

- Какви са взаимоотношенията между Корея и България в областта на науката и образованието?

- Всяка година ние осъществяваме стипендиантска обменна програма. Ежегодно 5 български студенти получават стипендия, за да отидат да учат в Корея. В същото време 5 корейски студенти идват в България, за да учат в български университет със стипендия. Освен стипендиантските обменни програми някои български университети установиха взаимоотношения с корейски университети. Тези университети са Софийският университет „Св. Климент Охридски” и УНСС. Освен тях университетите в Русе и Велико Търново имат готовност да установят взаимоотношения с корейски университети, за което посолството посредничи. Естествено трябва да кажа, че професори също имат възможността да правят изследвания в корейски университети.

- Колко корейски университета предлагат програми по Българска филология?

- В момента 9 корейски студента се обучават в Софийския университет в бакалавърски, магистърски и докторски степени на обучение. В бакалавърския курс на обучение много от тях учат български език и литература. Тези в магистърски и докторски програми учат европейска интеграция. От Корея избираме около 15 студента, които да се обучават в България. В Университет за чужди езици Ханкук съществува Департамент за български език и литература. Броят на студентите, които влизат да учат български език и литература годишно е 15. Департаментът беше основан през 2005 г. Миналата година той отбеляза петата си годишнина, а аз лично имах удоволствието да бъда интервюиран от всички студенти в Департамента.

Диана Трифонова

Вижте какво разказа той в специално интервю за Академика БГ/akademika.bg относно сътрудничеството между България и Холандия, развитието на образованието и науката, стабилността на еврозоната и българското членство в Шенген.

- Ваше Превъзходителство, какви са по-важните аспекти в сътрудничеството между България и Холандия?

Между България и Холандия има множество контакти. От бизнес гледна точка моята страна от години е най-големият източник на чуждестранни инвестиции в България и независимо от това, че данните за това като цяло се менят, ние имаме дългосрочни интереси в България. Холандците проявяват интерес към сектори като транспорт, логистика и инфраструктура, аутсорсинг. Имаме голям опит и познания в управлението на водите и отпадъците, които могат да бъдат от полза на България. Земеделието също предлага възможности за сътрудничество.

Разбира се, ние си сътрудничим активно не само на бизнес ниво, но и на ниво правителства – с министерствата на вътрешните работи, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на правосъдието и др.

- Повече от 15 години продължи програмата MATRA на правителството на Кралство Нидерландия. През ноември миналата година се проведе конференция по повод този юбилей. Как оценявате постигнатото през годините? Разкажете ни повече за сътрудничеството в образованието и науката.

Да. Програма MATRA беше много полезен инструмент и с него, в продължение на 15 години, моята страна подпомагаше гражданското общество и трансформацията на институциите в България. Сега, когато България вече е пълноправен член на Европейския Съюз, ние сме готови да си сътрудничим като равнопоставени партньори. Както споменахте, ние организирахме специална конференция, на която казахме „Благодарим ви!” на всички, които работиха с нас в рамките на програмата и да отворим вратите на нов тип партньорство. MATRA изигра своята роля и тя вече не е активна за България.

По програмата имаше много интензивно сътрудничество в областта на образованието и науката, което, по мое мнение, не получи заслуженото внимание. То стартира много преди присъединяването на България към ЕС. Благодарение на програми като МТЕС (MATRA Training for European Cooperation), предложени от холандското правителство, много български студенти, учени и държавни служители имаха възможността да се обучават, участват в курсове и провеждат изследвания в Нидерландия. Има развитие в сътрудничеството между българските и холандските университети в областта на магистърските и бакалавърските програми. Нидерландският институт за научни изследвания (NIAS) често посреща български учени, като им осигурява възможността да реализират своите научни изследвания. Както може би вече знаете, има неформална група, наречена Bulgarian NIAS Fellows – българи, обучавали се в института. Наскоро, моето посолство подкрепи отпечатването на книга, подготвена от тези учени. Това е отличен пример за нашето сътрудничество.

- Как се финансира науката в Холандия и доколко се инвестира в нея?

Нямам последните данни, но по принцип, компаниите и правителството са най-важните източници на финансиране за научните изследвания в Холандия, с дял съответно от 52% и 36%. Други финансови източници са медицинските фондове, чуждестранни компании и, разбира се, Европейската комисия. Общото количество на инвестициите надхвърля 8 млрд. евро.

- Разкажете ни повече за образованието в Холандия.

Холандското правителство искрено желае да направи Нидерландия една от 5-те най-добри икономики в света, базирани на знанието. Децата са стимулирани да се развиват в областта на математиката и чуждите езици, по-големите ученици се подготвят за международния трудов пазар. Правителството смята, че има нужда от по-качествено висше професионално и университетско образование в страната. Част от усилията са насочени към привличането на изтъкнати учени и студенти от чужбина, но също така и към задържането на нашите собствени таланти.

Правителството се концентрира също така и върху подобряването на сътрудничеството между университетите и частния сектор. Това е приоритет, както и осигуряването на привлекателни студентски заеми.

Нашата образователна система е много разнообразна и предоставя множество възможности. Нидерландия предоставя отлично качество на образованието, широк спектър от програми, водени изцяло на английски език, както и относително ниски такси в университетите.

- Какво мислите за случващото се напоследък в Гърция?

Важно е Гърция да остане в еврозоната, но още по-важно е да успеем да стабилизираме еврото. Сега Гърция трябва да реализира още по-необходими мерки. И аз нямам предвид само спестяване и подобрено събиране на данъците, а радикални реформи, гарантиращи, че икономиката ще заработи по-добре. Надявам се гражданите на Гърция да разберат, че всички ние правим това, което е по силите ни, за да възстановим икономиката. Нидерландия е готова да направи необходимото, за да могат Гърция и Италия да излязат от кризата, но първо техните правителства и граждани трябва да положат необходимите усилия. Това е от огромно значение за общественото мнение в Холандия и за неговата вяра в Европейския проект като цяло. Радвам се, че беше взето решението за финансов надзор, тъй като то ще помогне на страните да реализират необходимите реформи.

- Наскоро излязоха резултати от социологическо проучване в Холандия, според което 58% от холандците искат връщане на националната валута гулден. Какво мислите за него? Възможно ли е Холандия да излезе от еврозоната?

Аз също чух за това изследване. Този резултат има много общо с цялостното чувство на несигурност в Европейския Съюз, което влияе върху общественото мнение в Нидерландия. Всички трудности, които възникнаха в последните години, карат холандците да се страхуват, че техният начин на живот и икономика са застрашени. Аз вярвам, че планът за възстановяване на Гърция и други страни ще сработи и тогава няма да има финансови тежести за Нидерландия, защото гаранции няма да са необходими.

Но ако планът не сработи, тогава холандците ще трябва да платят много повече на глава от населението, в сравнение с други страни. Това е една от причините за скептицизъм. Хората у нас казват “другите страни създават проблеми, но в края на краищата ние сме тези, които ще платят сметката”. Някой би казал, че това е доста опростено отражение на ситуацията, но тази реакция е разбираема.

Има напрежение. За да разрешим проблемите с еврото, ние се нуждаем от повече Европа. Но, в същото време много от нашите граждани са скептични. Анти-европейски партии печелят подкрепа. И това създава напрежение. Надявам се, хората да разберат, че криенето зад националните граници не е решение и се надявам Европейският проект да продължи.

- Кога според Вас България ще е готова да се присъедини към Шенгенското пространство?

Този въпрос е може би най-честият, който ми е задаван през последните месеци. И, независимо, че отговорът е доста комплексен, той винаги е бил споделян открито с българските власти и общественост. Най-краткият отговор е, че бихме подкрепили присъединяването на България към Шенгенското пространство, когато видим устойчив и необратим прогрес в реформите на съдебната система, както и в борбата с организираната престъпност и корупцията. Европейската комисия подготвя доклади за готовността на България и Румъния и моето правителство разчита на тези доклади. Жалко е, но те показват недостатъчен напредък. А това не е добре нито за Холандия, нито за самите българи.

Но има и друг детайл, за който вече споменах. Нашите граждани са все по-изплашени, че съюзът и еврозоната са се разширявали твърде бързо, с компромиси, и че сега е по-добре първо да въведем ред във всичко и след това да разширяваме Шенген. Ние помним какво се случи в Гърция и Италия, откъдето голям брой хора успяха да проникнат в Шенгенското пространство. Има широко разпространено убеждение, че трябва да сме сигурни, че с България и Румъния всичко е добре уредено. Затова холандското правителство казва, че са необходими поне два положителни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия.

- Седалището на международния съд на ООН се намира в Хага. Какво мислите за българската правораздавателна система? Какво бихте ни посъветвали?

Съдебната система в България трябва да реализира ефективни реформи, позволяващи й да осъжда успешно престъпниците. Това се отнася с особена важност за организираната престъпност и корупцията. Ако съдебната система си върши работата добре, българите са първите, които ще усетят разликата. Останалото е лесно. Европа има нужда от резултати. А резултатите създават взаимно доверие.

- Колко приблизително са българите в Холандия? А холандците в България?

Последните данни, които имам, сочат, че през 2009 година българите в Холандия са около 4200. А, според последното преброяване, холандците, които постоянно пребивават в България, са 200.

Останал съм с впечатлението, че българите много харесват Холандия. Най-вече тези, които вече са били там. И ние бихме желали да поддържаме контакт с тези хора – те са нашите „посланици”. Доколкото знам, в момента в холандски университети се обучават над 1200 българи. И техният брой бързо нараства, извеждайки българите като най-бързо растящата чуждестранна група в нашето висше образование.

- С какво според Вас е известна Холандия в България?

Холандия е много добре позната на българите. И аз често се изненадвам колко много знаете за моята страна, като не рядко това е резултат от факта, че техни близки са се обучавали в Холандия. Може би всичко започва с вятърните мелници, дигите и сирената. Но след това хората научават много за нашата история, постижения, общество и култура. Има толкова много да се види и научи. Още повече, моята страна е много отворена към света. Аз често казвам – ако желаете да научите повече за страната А или Б, вие ще отидете в страната А или Б. Но ако искате да научите повече за света, тогава отидете в Нидерландия. И аз вярвам в това.

- А какво не знаят българите за Вашата страна?

Това, че Нидерландия е много гъсто населена: 16 милиона души живеят на територия, равна на 1/3 от България. Ако България имаше същата гъстота на населението, тук щяха да живеят 50 милиона българи. Но, несъмнено, има още много неща, които бихме могли да научим едни за други. И това прави нашия живот интересен.

Христо Лазаров
Снимка: Посолство на Кралство Нидерландия

Вижте какво разказа той в интервю за Академика БГ/akademika.bg относно редица интересни въпроси, сред които взаимоотношенията между България и САЩ, образователната ни система и отминалите избори.

- Ваше Превъзходителство, какви са по-важните аспекти в сътрудничеството между България и САЩ?

Отношенията между САЩ и България се основават на взаимно уважение, общи цели и еднакви ценности. Ние очакваме да продължим да развиваме тези отношения въз основа на много въпроси от взаимен интерес, като се обърне специално внимание на реформите по отношение на върховенството на закона, сътрудничеството ни в сферата на отбраната и международната сигурност, включително ангажимента на България в Афганистан, и на усилията ни да продължим конкретните стъпки за постигане на независимостта на България в енергийните доставки. Нашите двустранни отношения и сътрудничество никога не са били по-силни.

- Как се финансират образованието и науката в САЩ и доколко се инвестира в тях? Какъв процент от Брутния вътрешен продукт на страната Ви отива за образование и наука?

Днес повечето научни изследвания се финансират с правителствени субсидии, от компании, занимаващи се с развойна дейност и проучвания, и от неправителствени организации. Американското общество финансира науката косвено посредством данъците, които плащаме, продуктите и услугите, които ползваме от частните компании, и даренията, които правим. По подобен начин се финансира образованието – чрез правителствени субсидии, такси за обучение, филантропска дейност и данъци. САЩ отделят приблизително 3% от своя БВП за наука и 6.1 % – за образование. Тези проценти варират от година на година.

- Отразяват ли се световните финансови и икономически проблеми върху образователния и научния сектор в САЩ?

Разбира се. Както ограничаваме личните си разходи, така се ограничават и възможностите за финансиране във всички области, не само в науката и образованието. Но управляващите в Америка на всички нива разбират, че разходите за наука и образование са инвестиция в бъдещия просперитет, в иновативните идеи и в подобряването на живота на гражданите.

- Разкажете ни за образователната система в Щатите. С какво се различава от тази в България? Какво мислите за образованието в нашата страна?

Мисля, че едно от големите предимства на висшето образование в САЩ е неговата гъвкавост в рамките на цялата образователна система. Когато се кандидатства в европейски университети, кандидат-студентите трябва да са наясно каква специалност искат да учат и да имат някаква представа за бъдещата си професионална кариера. Това е доста трудно решение, за да бъде взето от толкова млади хора. В САЩ студентите имат възможност да изберат специалността си след първата и дори след втората година от следването. Тази свобода дава възможност на студентите да изберат такива предмети, които отговарят на специфичните им интереси и които ще допринесат в най-голяма степен за професионалната им реализация.

Освен това университетите активно се конкурират за привличане на студенти, което ги кара да правят постоянно преоценка на преподаването и да го подобряват непрекъснато, като предлагат най-добрите учебни програми, най-добрите преподаватели и най-добрите условия за обучение.

Българските университети преминават през един период на трансформация към западно ориентиран модел на финансиране, с по-конкурентни стипендии и по-голяма подкрепа от бивши възпитаници на университета и от различни фондации. Въпреки скорошните бюджетни съкращения за образованието в България, университетите в страната продължават да произвеждат много впечатляващи кадри, абсолвенти с разкрепостено и креативно мислене, и с отличен английски.

- Кои са водещите университети в САЩ, които се предпочитат от студентите?

Веднага ми идват наум университетите от т.нар. „Бръшлянова лига”, включително и „Станфорд”- моят университет – но най-добрият университет за един студент не е непременно най-добрият университет за друг студент. Студентите трябва да вземат под внимание не само най-престижните университети. Много частни и щатски университети дават забележително добра подготовка и студентите трябва да изберат онзи университет, който отговаря най-добре на предпочитаната специалност, района, големината и социалния живот в университета. В САЩ има също и технически училища, и сравнително евтини местни колежи, и обучението в тях често помага на студентите да продължат впоследствие образованието си в традиционните университети.

Аз бих препоръчал на българските студенти, които проявяват интерес към образование в САЩ, да се свържат с Комисията „Фулбрайт”, която предоставя безплатни консултации, с цел да се помогне на кандидатите да се ориентират в многото различни възможности и да изберат онова учебно заведение, което отговаря най-добре на интересите им.

- Според Вас световната финансова криза застрашава ли съществуването на Европейския съюз?

Ще Ви цитирам какво каза президентът Барак Обама на последната среща на Г-20: „Нашите европейски партньори положиха основата, на която да се изгражда, и тя притежава всички елементи, необходими да бъде постигнат успех: надеждна защитна стена , която да предотврати разрастването на кризата; укрепване на европейските банки; очертаване на устойчив път за Гърция; и преодоляване на структурните проблеми, които са в основата на настоящата криза”.

- Мислите ли, че България е готова да стане част от Шенгенското пространство?

Знам, че България направи огромни усилия да удовлетвори изискванията за членство в Шенген, но в крайна сметка окончателното решение ще бъде взето от страните-членки на ЕС.

- Наскоро Съединените щати преустановиха изплащането на вноската си в ЮНЕСКО, след като агенцията за образование и култура на ООН прие Палестина за свой пълноправен член. Какви са мотивите зад това решение?

Решението на страните-членки на ЮНЕСКО да приемат Палестина за член на организацията подкопават нашата обща цел за постигане на справедлив, широкообхватен и траен мир в Близкия изток. САЩ остават непоклатими в подкрепата си за независима и суверенна палестинска държава, но такава държава може да се създаде само посредством преки разговори между израелци и палестинци. САЩ остават също и силно ангажирани в едно силно многостранно взаимодействие в системата на ООН. Приемането на Палестина за член на ЮНЕСКО обаче даде ход на отдавна съществуващи законови ограничения, които задължават САЩ да преустанови плащането на вноските си към ЮНЕСКО.

- Как вървят проверките за установяване на наличието на шистов газ в България? Кога се очаква да започнат сондажите и колко време ще продължат те?

Правителството продължава да работи със заинтересованите компании, за да започне процесът на проучвания за наличието на шистов газ. Цялостният процес от началото на проучванията до евентуалния същински добив на шистов газ, който зависи от резултатите от проучванията, може да отнеме години и България е все още в много начална фаза.

Ако наистина има съществени запаси от шистов газ в България, то страната ще има голяма полза от развитието на собствените си енергийни ресурси. Освен че ще даде на България повече възможности и най-вероятно ще намали цената на газа за българските потребители. Разработването на собствените ресурси ще създаде хиляди добре платени работни места за българите и ще донесе в националния и местните бюджети повече средства от данъци и такси.

- Какво мислите за изборите, които се проведоха тази година у нас?

От съществено значение е българските граждани да имат доверие в изборите. В страната дойдоха наблюдатели от ОССЕ, които имат голям опит с наблюдение на избори. Те казаха, че при провеждането на изборите са били зачетени основните свободи, но също така отбелязаха, че е необходимо да се обърне внимание на твърденията за купуване на гласове и сплашване. При всички избори е важно съмненията за нередности да бъдат щателно разследвани. Иначе хората ще загубят доверие в демократичния процес.

- Колко приблизително са американците България?

Според нас те са около 3000. Това включва туристите, както и други краткосрочни посетители на страната ви. Има и около 1300 американци, които дългосрочно живеят в страната.

- С какво е най-известна България в САЩ?

Като представител не само на американския президент в България, а и на обикновените американци, смятам за свое задължение да осъществявам активни контакти с българи от всички сфери на живота, да споделям с вас какво означава да си американец и да се опитвам да науча повече за живота ви. Дълбоко съм убеден, че именно тези междучовешки отношения ще подпомогнат процъфтяването на българо-американските връзки. Затова аз посвещавам голяма част от времето си на пътувания във вашата удивително разнообразна и богата страна, срещам се с местни общности, участвам в местни фестивали и посещавам древни археологически обекти. В процеса на обогатяване на знанията си за българската история, култура и музикални традиции аз все повече се уверявам, че България е едно скрито съкровище, което ще бъде посещавано от все повече американци през идващите години.

- Какво не знаят българите за САЩ?

За съжаление много хора си мислят, че Америка е само това, което виждат в холивудските филми. В действителност ние сме една от най-разнородните страни в света – една съвкупност от хора, някои от които са представители на семейства, имигрирали преди много години, докато други са съвсем нови имигранти. Като пътуваш от Източния до Западния бряг, от Север на Юг, е трудно да повярваш, че тази страна може да съдържа такова многообразие на различни природни пейзажи, културни традиции и кухни. Но в края на краищата това, което обединява всички американци, е нашата обща вяра във фундаменталните права, които основателите на нацията са записали в Конституцията ни. Бих искал да поканя всички българи да посетят Съединените щати, не само Лос Анджелис или Ню Йорк, а и други големи градове и щати, за да усетят какво представлява наистина Америка.

Христо Лазаров
Снимка: Посолство на САЩ в България

- Колко белгийци живеят постоянно в България?

- Около 250 белгийци са регистрирани в Белгийското посолство в България. Тъй като България е част от Европейския съюз е напълно възможно да живееш в страната за по-дълъг период от време без да си регистриран. Затова реалният брой на белгийците, които живеят в страната перманентно е още по-голям.

- Има ли увеличение на интереса към България след присъединяването й към Европейския съюз?

- Интересът на Белгия към България изобщо не е новост. Още преди влизането на страната в Европейския съюз белгийците много се интересуваха от България. Големи събития като фестивала Europalia Bulgaria, който привлече почти 400 000 посетители, се случи през 2002 г., много преди страната да стане част от Европейския съюз. Различни общи изложби бяха организирани, а това ще продължи и за в бъдеще. Миналата година ние организирахме изложба на Белгийско модерно изкуство (1880-1950). Тази година изложба на съвременно дигитално белгийско изкуство бе представено в София. Още повече има активно сътрудничество в социалната и икономическата сфери.

- Какъв е броят на белгийските инвеститори в България?

- Белгия беше една от първите 10 страни, която започна дипломатически отношения с България и е важен инвеститор в страната още от самото начало. От 1996 белгийски компании са инвестирали над 1.6 милиона евро в България. Белгия (или по-точно BLEU: the Belgian-Luxemburg Economic Union) е седмият най-голям чуждестранен инвеститор.

- А в кои сфери са инвестициите?

- 70 компании са инвеститори в България. След промените първите големи инвеститори дойдоха в страната през 90-те.Те бяха ангажирани в химичния сектор и производството на мед, те са ангажирани в дейностите в минното дело и пивоварния сектор. В последно време белгийски компании започнаха да работят в България в сектор текстил, в сферата на информационните и телекомуникационните технологии, застраховането. По-скорошни големи инвестиции в България направи KBC group, която навлезе в банковия и застрахователния сектор, както и компанията производител на храни на дребно „Delhaize”.

- Какво според Вас чужденците не знаят за България? (нещо, което би ги привлякло)

- Има много причини, поради които хората трябва да посетят България, които са слабо известни на широката общественост. За любителите на природата има голямо разнообразие от пейзажи и някой невероятни кътчета, както и богата флора и фауна. Почитателите на историята могат да избират между тракийски гробници, останки от Римската империя, Византия и османска архитектура, голямо разнообразие от манастири и някои интересни сгради в социалистически стил. Като капак на всичко това вие разполагате с автентична кухня с висококачествени съставки, вина със силен вкус, интересен избор на алкохолни напитки на плодова основа и възможност да се лекува махмурлука като се възползваш от топла минерална баня в един от многото спа центрове в страната .

- Какъв е ключът за привличане на чуждестранни студенти към университетите в Белгия?

- Различни са причините, поради които чуждестранните студенти идват да учат в Белгия. Като за начало да учиш в Белгия означава, че ще живееш в сърцето на Европа и ще разполагаш с Европейските институции в Брюксел, разположени в близост. Освен това белгийците много се гордеят с познанията си по различни европейски езици. Студенти в магистърски или бакалавърски курсове на обучение могат да се обучават на английски или на френски език. И на последно място съотношението между качество и цена в белгийските университети е много добро. Стандартите на обучение са високи, а цените са по-ниски в сравнение с повечето ни страни съседки.

- В какво се състои културният обмен между България и Белгия?

- Културното, научното и образователното сътрудничество между България и Белгия се основава на договори между властите на фламандските и френските общности в Белгия и българското правителство. Тези договори позволяват взаимодействие в почти всяка сфера на културата: стипендии за специализация, езикови обучения, културни обмени, научно сътрудничество. През 2000 г. бе подписано споразумение между БАН и Фламандската фондация за научни изследвания. Общо над 60 научни проекта бяха осъществени. Споразуменията в сферата на културата между френската общност в Белгия и българския парламент включва и основания в София институт – “Institut de la Francophonie pour l’Administration et la Gestion”

Въпросите зададе Диана Трифонова
Снимка: Посолството на Белгия

- Как се финансират науката и образованието в Япония ?

- Бюджетът в сектор наука и образование възлиза на 5 трилиона 542 милиарда и 800 милиона йени, който е разпределен както следва: 1 трилион 566 милиарда и 600 милиона йени представлява държавната субсидия за задължителното образование; 1 трилион 152 милиарда и 800 милиона са средствата за управление на държавните университети; 892 милиарда и 900 милиона са средствата за насърчаване на науката и технологиите; 392 милиарда и 200 милиона са средствата за безплатно обучение в държавните училища и системата за дарения в гимназиите.

- Какво място заема Япония в класациите на TIMSS за 2007 година?

- Последната класация на TIMSS, проведена през март 2007 година от международната Асоциация за образование /AIE/ сред ученици от четвърти клас на началното училище и втори клас на прогимназията /съответства на 6-ти клас в бъл. у-ще/ показва, че и в двете групи Япония се класира в 1-ва категория. По-точно, резултатите от проучването в началното училище сочат, че по аритметика и природо-естествени науки японските ученици се нареждат на 4-то място в света. В прогимназията, по математика се класират на 5-то място, а по природо-естествени науки на 3-то място.

Бюджетът за образование в публичния сектор като процент от БВП е по-малък от средното за ОИСР. Общите разходи за образование на един ученик, като прибавим и частно финансиране (като процент от БВП на глава от населението през 2008 година в основното и средното образование) възлиза на 33.6%, което надхвърля средните стойности за ОИСР от 16.5%, като процентът на разходите за образование, които едно семейство отделя представлява 21.3% от общите разходи за образование.

С други думи, можем да обобщим, че инвестициите на правителството в образованието, в съчетание с тези на семейството, допринасят за поддържането на високи образователни стандарти.

– В коя сфера България и Япония имат най-голям стокообмен?

- Двустранният стокообмен през 2010 година възлиза на 11 милиарда и 800 милиона йени, или спад от 5.6% на годишна база. Износът за Япония е намалял с 3.8%, а вносът от Япония с 7.1%. 40 % от основния износ за Япония са облекло и аксесоари, като дрехи, чорапи, жилетки и други текстилни изделия. Останалата част включва 8.8% чанти, 7.3% медикаменти, вкл. антибиотици, 7% етерични масла, парфюми и друга козметика.Вносът от Япония се разпределя както следва: 8.3% двигатели, 6.4% трактори и друга селскостопанска техника, 5.2% тежко оборудване и др. /Виж приложението: източник японското министерство на финансите/.

- Как преминават 22-те Дни на японската култура и какво предстои да се случи?

От 1990 година, японското посолство провежда Дни на японската култура всяка есен. Тази година, благодарение и на Вашето съдействие открихме за 22-ри пореден път Дните на японската култура. Тази година вече показахме Демонстрация на японска кухня и изложба на икебана. Към своя край е панорамата на съвременното японски кино. Предстои демонстрация на театър НО, японо-български бизнес семинар. Всички тези събития позволяват да представим Япония от различен ъгъл в широк кръг сфери. Аз съм особено щастлив, че тази година в рамките на Дните на японската култура ще представим едно от най представителните традиционни японски изкуства – театър „НО”. Като изключим някои фрагментарни демонстрации, той не е показван така мащабно в България от последните 20 години. Радвам се, че Дните на японската култура са се превърнали в традиционно и очаквано културно събитие за българите през есента,като се надявам те да допринесат за развитието на японо – българското приятелство и насърчат двустранния обмен между хората на двете страни в широк кръг области.

- Какъв брой японци са посетили България и какъв брой българи Япония през 2010 година?

- 9 969 японци са посетили България през 2010 година, като е регистриран ръст от 17.9% в сравнение с предходната година.

2 238 българи са посетили Япония, или е регистриран спад от 8% в сравнение с предходната година.

- По какви поводи пътуват японците в България и българите в Япония?

- Предполага се, че и в двата случая двете страни се посещават предимно с цел туризъм, но за съжаление не разполагаме с точни данни и конкретни проценти по групи.

- В какво се изразява финансовата помощ за България от Япония ?

- Общият размер на икономическата помощ от Япония за България в годините на прехода възлиза на 90 милиарда йени или 800 милиона евро, в т.ч. заеми за инфраструктурни проекти от 77 милиарда йени, безвъзмездна помощ от 2 милиарда йени, техническа помощ от 11 милиарда йени. Между значимите проекти, които са реализирани са проектът за удължаване на софийското метро, проектът за изграждане на водопречиствателна станция в Бистрица. Япония е предоставила и безвъзмездна помощ за 82 проекта на местно равнище, реализирани на територията на цялата страна. Така изброената икономическа помощ от Япония е високо оценена от българското правителство. След приемането на България в ЕС, Вашата страна не е вече в списъка на реципиентите, поради което помощта предоставяна от японското правителство на България е приключила. В момента са останали само няколко проекта, които са в процес на завършване.

- Как Япония успява да се възстанови след последното опустошително земетресение?

- На 11 март 2011 година Източна Япония бе връхлетяна от невиждано земетресение от 9 степен по скалата на Рихтер, като последвалите цунами и инцидентът в атомната електроцентрала нанесоха безпрецедентни щети. Според последни данни от 17 октомври, в резултат от природното бедствие са загинали 15 824 души, все още в неизвестност се водят 3 824 души, а над 70 000 души все още са настанени в евакуационни центрове.

Непосредствено след земетресението, ние получихме топли послания на съчувствие, подкрепа и солидарност от България и цялата международна общност, за което още веднъж бих искал да изкажа най-дълбока благодарност. От българска страна ние получихме вълнуващи послания на съчувствие и подкрепа от президента Първанов от министър-председателят Бойко Борисов, от членове на българското правителство. Освен това, чрез дарителска кампания, организирана от Българския червен кръст /БЧК / бяха събрани 253 622 лева. Отделно Посолството на Япония получи дарения за пострадалите от земетресението в размер на 36881.52 лева. България предостави и материална помощ във вид на легла и минерална вода. По инициатива на футболната легенда Христо Стоичков, който е играл и в японската професионална футболна лига, петима младежи, които са преживели земетресението, от младежкия футболен отбор на Вегалта Сендай, бяха поканени от 12 до 18 октомври т.г. във Футболна Академия „Христо Стоимчков”, за да им бъде вдъхнат кураж.

В момента Япония е мобилизирала всички сили за бързото преодоляване на последиците от земетресението, като върви уверено по пътя на възстановяването на пострадалите региони и възраждането на японската икономика. Независимо от безпрецедентните щети вследствие на земетресението и вълните цунами, тази пролет вишневите дръвчета сред развалините разцъфнаха с нежни цветове. Убеден съм, че и Япония ще разцъфне подобно на японската Сакура. Нашата страна, със съдействието на своите приятели от България и международната общност ще продължи да полага усилия за своето възстановяване, за да даде своя още по-голям принос за развитието на международната общност занапред.

- В тази връзка какво е бъдещето на ядрената енергетика в страната?

- Отчитайки инцидента в атомната електроцентрала „Фукушима Дайичи”, е необходима радикална преоценка на енергийната политика в средно и дългосрочна перспектива, като се вземе под внимание и мнението на обществеността. В средно и дългосрочен пан е възможно в разумни граници да се намали зависимостта от атомната енергия като нарасне делът на енергията от възобновяеми енергийни източници. Що се отнася до съществуващите атомни централи, японският министър председател Йошихико Нода заяви, че тези, които са спрени ще бъдат включени в експлоатация въз основа на резултатите от проверката, след като се установи тяхната пълна безопасност и само и единствено при наличие на доверие на хората от регионите, в които се намират атомните електроцентрали.

Въпросите зададе Диана Трифонова
Снимка: Посолството на Япония

– Г-н Дейвис, разкажете ни какво представлява програмата World Ahead? От какво се състои тя?

- Онова, което се опитваме да постигнем е да достигнем хората, които не разполагат с компютри. Помагаме със създаването на детски компютри за училище или в сферата на здравеопазването. Трябва да сте свързани в интернет, затова ние работим с телекомите. Осъществяваме големи програми с тях, за да създадем евтини компютри, както и предплатен широколентов достъп. Ние осъществяваме и много обучения. По света до сега сме обучили 10 милиона учители. Договорихме се да обучим 1 милион служители в здравеопазването, за да могат да използват компютри и електронно съдържание в нововъникващи сфери. Съдържанието е необходимо и в образованието, и в здравеопазването. За тези сфери е нужен различен софтуер. Затова работим по всички тези въпроси и достигаме сфери, в които хората традиционно не са използвали компютри или пък те са недостатъчно.

-Нека поговорим и за програмите Intel Teach и Intel Educatior Academy? Какво целят те?

-По света има около милиард ученици. В училищата използването на компютри е около 5 – 10%. Много училища имат компютърни кабинети, но не всички използват компютри в часовете и не всяко дете разполага с компютър в класната стая. Затова ние се целим в това. Едно от първите неща е, че учителите може и да не са израснали с компютри. Децата, от друга страна, израстват с технологии навсякъде около себе си и затова програмата Intel Teach цели да направи учителите уверени. Не е необходимо да обучаваш учителите как да боравят с компютър. Необходимо е да ги научиш как да го използват в класната стая. Тук се има предвид как го използваш, за да се самообучаваш, да работиш съвместно с други хора и да мислиш. Ние обучаваме учители да го правят. По света сме обучили 10 милиона учители в много и различни страни през последните години. Отделяме много средства, за да правим това. Ако вкараме компютрите в класните стаи това може да започне да променя образованието.

-Какво Ви мотивира да правите това?

-Има две причини. Едната естествено е добрият бизнес. Ако помогнеш на хората да използват компютри това прави по-лесно за тях да купуват повече. Но освен това ние в Intel го правим и като филантропска дейност. Отделяме около 1000 милиона долара годишно за филантропия и всичко това е в сферата на образованието. Не разпределяме парите в много сфери. Всичко е за образованието. Научни панаири, обучения на учители, математика и наука. Да се опиташ да трансформираш образованието по модерен модел означава да накараш децата да се заинтересуват от математика и наука.

-Кога смятате да започнете тези програми в България?

- В момента водим дискусии. Бихме искали да започнем възможно най-скоро. Ние ще донесем детския компютър тук. Ние работим със софтуерни компании, за да се уверим, че софтуерът е добър за образование и че ще работи добре на компютъра на учителя. След това искаме да започнем и другите си програми тук.

-В кои страни работят тези програми сега?

-Обучението се осъществява в 80 различни страни – половината от страните в света и в повечето от най-големите. В някои от тях сме обучили много учители, в някои по-малко. Преди месец обявихме, че 10 милиона учители са минали през тази програма. Цифрата изглежда голяма, но има още много работа, която предстои. В света в момента има около 70 милиона учители, а ние сме покрили едва 10 милиона. Сега си казваме: „Ами останалите 60 милиона?”. Затова се опитваме да увеличим мащабите на програмата. Ние обучаваме майстори-треньори. Така те могат да посещават много различни региони на страната, да идват в нашите обучителни класове и после се връщат в различните региони на страната, не само в големите градове, но и в селските райони. Това става тяхната работа.

-Когато решите да започнете образователните си програми в дадена страна инициативата на Intel ли е, или на правителството на съответната държава?

-Ние се нуждаем и от двете. Това е частно-обществено партньорство. Имаме имного добри програми; знаем как да обучаваме учители и как да правим детски компютри; да работим с хората, занимаващи се с електронно съдържание; как да работим с телекомите. Това е като рецепта. И ние можем да донесем тези съставки във всяка една страна. Необходимо е правителството обаче да иска да направи това. И освен това трябва да се изясни къде пада фокусът т.е къде интересът е най-голям– дали върху учителите, или върху университетите. Когато това стане ясно започваме работа. Всички програми са различни, но те са по поръчка на съответната страна. Затова ако България каже: „Трябва ми това”, ние можем да го предоставим. Но ние трябва да работим с подкрепата на правителството. Необходими са тези договори и едва тогава можем да започнем работа.

-Кои са основните елементи на електронното образование, според Вас?

-Сред ключовите е мотивацията да го направиш. Може да откриете, че в определени страни оборудват всяко дете с компютър много бързо. Това е много добре, но учителите също трябва да бъдат обучени и също така се нуждаете от електронно съдържание. Не става просто да вземете книгата и да е превърнете в електронна, в pdf. Необходими са интерактивни видиоклипове, глас, забавление. Така децата могат да разберат това, което им се преподава и да им бъде интересно. За да го направите са ви необходими хора, които създават електронно съдържание. Ако ние си свършим добре работата може и да създадем местна индустрия, която да стане силна. Така създаваме и нови работни места.

-Когато говорим за електронно образование, добър пример е Южна Корея, която напълно премахна хартиените си учебници. Смятате ли, че това е пътят, по който образованието трябва да се развива?

- С времето нещата ще се развиват в тази посока. Имам предвид, че книгите все още ще съществуват, но погледнете как хората днес четат вестници, как теглят музика. Погледнете фотографията. Преди 15 години трябваше да проявяваш ленти а сега всичко е в компютъра. Изпращаш снимки на приятелите си. Смятам , че с музиката е същото, с киното. Нещата ще се случват по този начин, защото така толкова по-лесно.

- Какви са политическите реформи, които дадена страна трябва да предприеме, за да даде на децата умения, адекватни за XXI век?

- Две са много важни. Лесно е да набавиш компютрите. Но аз смятам, че първото е да се вземе решението учителите да бъдат обучени и оборудвани. Ако не си трениран и обучен е много трудно да започнеш. Второто е да се вземе решението учебният план да стане електронен. Това са двете неща, които правителствата трябва да направят и които не струват огромно количество пари. Ако постигнете тези две неща, имате основата.

- Кои конкретно са уменията, адекватни за XXI век, които децата трябва да притежават?

-Екипната работа е съществена. Искам да работя в екип с някого и искам да споделям; искам да постигна критично мислене и да решавам проблеми. Как го постигам? Компютрите са страхотен начин да направиш това. Можете да правите изследвания и проучвания, да създавате. Творчество и гранивост са друг пример. Индустрии като например google, yahoo, facebook, преди няколко години не съществуваха. Работният пазар се променя от производство към творчество и услуги. Хората се нуждаят от уменията, за да работят творчески. Затова ние трябва да го обучим да правят това. Според мен това е главното.

Диана Трифонова

- Г-жо Арана, какви са критериите, на които българският студент трябва да отговаря, за да продължи образованието си във висше учебно заведение в Испания?

-Българските ученици, които искат да кандидатстват в испанските университети, трябва да притежават диплома за завършено средно образование и удостоверение за успешно издържан кандидатстудентски изпит в конкретен български университет. Допълнителна информация за документите за кандидатстване може да бъде намерена на интернет страницата на UNED /www.uned.es/, Министерство на образованието /www.educacion.es/ и тази на Отдел „Образование” към Испанско Посолство /www.educacion.gob.es/Bulgaria/.

-Към коя институция трябва да се обърнем, ако искаме да кандидатстваме в испански университет?

-Институцията, която се занимава с кандидатстудентската кампания е УНЕД /UNED www.uned.es/. За повече информация за бакалавърски и магистърски програми, студентите могат да се обърнат към интернет страницата на Фондация Universidad.es /www.universidad.es/ и на Отдел „Образование” към Испанско Посолство /www.educacion.gob.es/Bulgaria/.

-Кои са водещите университети в Испания?

-Много е трудно да се отговори на този въпрос, тъй като в цяла Испания има големи и престижни университети, някои от които с много дълга история, като Университета в Саламанка, и други по-нови, като Университет „Карлос III” в Мадрид.

-Какви са възможностите за български студент в Испания да получава стипендия?

-След започване на обучението си в Испания, всеки студент може да кандидатства за стипендия в учебното заведение, в който учи, в Министерство на образованието или пред други институции. Съществуват най-различни стипендии и обикновено отпускането им зависи от успеха на студента и финансовите възможности на родителите.

-Може ли един млад студент да съчетава работа с учене- позволява ли го учебната система?

-Предвид присъствието на лекции, практики и др. часове, студентите не могат да работят на пълен работен ден докато учат, но могат да работят на половин работен ден или през уикендите.

-Какво можете да ни кажете за програмите за обмен на студенти, като Еразъм, например?

-Трудно е да бъдат дадени конкретни данни, но според Европейската Комисия, глобалния растеж на мобилността за Испания за учебната 2009-10 година, е била 13,7%. България принадлежи към групата от 17 страни, при които растежа на индекса на мобилност на студенти е над 7%. Индексът на участие в Еразъм за България е 2,92%, а за Испания е 10,94%.
Най-важните програми за студентски обмен, управлявани от Европейската Комисия и от някои Автономни Области, например програмите за студентски обмен на Автономна област Мадрид, са добре познати на българските студенти, и се управляват директно от Центъра за студентски  обмен на Автономна област Мадрид.

-Съществува ли практика за прехвърляне в испански университет след започване на висшето образование в български?

-Прехвърлянето на студенти от български към испански университет се извършва чрез частично приравняване на образованието, получено в България. Приравняването е официалното признаване на академичната валидност на висше образование, получено в чужбина, спрямо испанското висше образование, при завършено такова и получена диплома или преди завършване, което да позволи продължаването на същото образование в испански университет. Частичното приравняването на чуждото образование към испанското висше образование се извършва от испанския университет, където заинтересования иска да продължи образованието си, според критериите, определени от Академичния Съвет за Университетска координация.

-Твърди се, че бъдещето на образованието в голяма степен е модерните технологии. Какво е мястото на дистанционното обучение в испанските университети?

-В наши дни, най-големият университет в Испания е УНЕД, за дистанционно обучение. Университета има над 160 000 студента, предлага 26 различни специалности и над 500 различни курсове за текущо обучение. Почти 10 000 служители от централния офис и асоциираните центрове, ежедневно работят за подпомагане на студентите към тяхната крайна цел в обучението.

Всички уважавани университети предлагат дистанционно обучение чрез новите технологии за информация и комуникация, които наричаме TIC. Като пример може да бъде даден Проекта Дистанционна открита аула на Автономна област Мадрид, една инициатива на университетите от Мадрид за разпространение използването на информационните технологии в дистанционните академични дейности. Чрез този проект студентите от Автономна област Мадрид могат да изучават предмети, които не се предлагат в техните университети и така да разширят и разнообразят профила на университетското си образование.

В наше време, освен за университетски кампус в традиционното му значение, трябва да говорим също и за онлайн кампус.

-Има ли млади испанци, които проявяват интерес към страната ни и искат да дойдат и да учат в България?

-Много млади испанци проявяват интерес да дойдат в България и де факто е голям броят на онези, които вече се намират в страната ви. Те са тук предимно чрез европейската програма ERASMUS. Само в София са над четиридесет и всички ме увериха, че са много доволни. Радват се на отличен прием и на така добре познатото ни българско гостоприемство. Интегрирали са се добре и впечатлението ми е, че престоят им е ползотворен от гледна точка на учебния процес и като време, прекарано в нова среда.

-Приблизително колко испанци живеят в момента в България?

-Броят на испанците, живущи в България не е много голям-около 300. По-голяма част от тях са работещи по договор или са свързани с бизнеса. Вярно е, че тази цифра нараства, но не е сравнима с българското присъствие в Испания.

-А българи в Испания?

-Счита се, че в Испания има около 300 000 българи. Трудно е да се каже, но колонията е доста многобройна. Мисля, че е най- голямата в чужбина: Tя се интегрира добре и е много ценена в Испания заради това, че българите са сериозни и на тях може да се разчита.

-Икономическата криза рефлектира ли върху младежите в родината на дон Кихот?

-Вярно е, че икономическата криза в Испания е сериозна. За жалост, ако погледнем цифрите на безработицата, които отразяват и възможността младите хора да намерят работа, ще установим, че ръстът на незаетите е много висок. В момента около 40% от младежите в работоспособна възраст, с необходимата квалификация да упражняват професията си, не намират работа. Поради това правителството полага големи усилия в посока на разрешаването на този проблем, засягащ тези младежи като граждани и като личности, а без съмнение ненамирането на такова решение би се отразило и на бъдещето на страната ми.

-Испанският културен център „Сервантес” в София е доста активен откъм прояви с образователна и културна насоченост. Дали посолството би подкрепяло занапред повече такива дейности?

-Институт Сервантес работи активно. Освен че разполагаме със сграда с прекрасни условия, имаме щастието там да работят отлични преподаватели, а гражданите да имат на разположение богата библиотека с едно голямо предимство- възможност за даване на книги за домашен прочит. В Отдела по образователните въпроси към Посолството на Испания има Център за информация, който също предоставя книги и дидактически и аудиовизуални материали. В крайна сметка всички институции, които са част от дипломатическата мисия- Институт Сервантес, Отделът по образователните въпроси и Културният отдел в самото Посолство, работят в непрекъсната координация и осъществяват съвместни проекти.
От огромно значение за работата по разпространението на нашата култура е помощта, която получаваме от испански спомоществователи, но е важен и приносът на частните ни фирми, работещи на българска територия. Естествено стремежът ни е за в бъдеще да продължим да поддържаме високото ниво на културните ни прояви и те да стават все повече.

-Какво бихте пожелали на читателите на Академика БГ?

-Знам, че читателите на портал „Академика” са млади хора, изпълнени с ентусиазъм, с надежди и решени да получат добро образование от полза за тях самите и за обществото. Пожелавам им да осъществят всичките си желания и в живота да намерят полето за изява, за което са мечтали. Мисля, че това е най-голямото щастие.

Въпросите зададе Елица Христова.
Снимка: Посолството на Испания

-Проф. Кафтанджиев, каква реклама се харесва на българина?

-Понятието „българин” е доста широко и обтекаемо. Немалко българи харесват (за мое дълбоко съжаление) реклама с чалга елементи. Но това си е тяхно напълно законно право. Други си падат по постмодерни мотиви – например рекламите на Дизел. Немалко от българските майки обичат реклами с бебета, а мъжете – такива с футболисти и т.н. Без съмнение е, че повечето българи харесваме и реклами с апелите за патриотизма.

- На какво професионално ниво е рекламата в България?

-На каквото ни е останалото дередже – някъде в опашката на Европейския съюз. Това обаче не означава, че нямаме отделни рекламисти на европейско и дори на световно ниво. Просто те трябва да работят в Лондон, в Ню Йорк и т.н.

- Как влияе финансовата криза върху рекламния пазар у нас?

-Както в останалите държави, пострадали от кризата. В рекламата работят повече и по-качествено за по-малко пари. Рекламните бюджети определено се свиват.

- Как се развива рекламният пазар през последните години?

-Стратегическата тенденция е, че нещата постепенно, но безвъзвратно отиват към дигиталните маркетингови комуникации. Въпросът е обаче до каква степен маркетинговите комуникатори са готови за новите предизвикателства.

През петдесетте години, когато се раждала телевизионната реклама, специалистите са мислили за нея от гледна точка на вече развитите печатна и радио реклама. Сега правят същата грешка, като мислят за интернет маркетинговите комуникации от гледна точка на телевизионната реклама.
Основната тенденция в чисто комуникативен план е, че маркетинговите комуникации се интегрират най-вече чрез интернет.

- Има ли отлив от печатната към интернет-рекламата?

- Да, но нещата още не са толкова драматични за печатните медии. Вероятно в недалечно бъдеще за печатната реклама нещата ще станат по-тегави, а след това ще настъпи и трагичният обрат.

- Намалява ли влиянието на телевизионната реклама, тъй като платежоспособните хора прекарват малко време пред телевизора, а почти по цял ден са в интернет?

-Телевизионната реклама е много силна. Тя е като комуникативен тайфун, ако е направена качествено. Едва ли близко бъдеще ще загуби влиянието си, независимо, че интернет става империя. Тя просто ще бъде интегрирана в интернет.

Телевизионният приемник и компютърът (барабар с интернета и монитора) не се различават кой знае колко. Вероятно и производителите на телевизори и на телевизионни програми ще се усетят и ще интегрират интернета и компютъра и в телевизионните приемници. Така че след някоя и друга години ще ни продават телевизионните плазми заедно с клавиатури, мишки, интернет и уиндоус.

-Как се измерва доколко успешна е една реклама?

-Като всичко останало – просто зависи какво мерим – дали сме запомнили рекламата, дали ни подтиква към покупка, дали и с колко сме променили отношението си към рекламираната стока и т.н. до безкрайност. Може да използваме целия инструментариум на метрологията (науката за измерванията) да изследваме до каква степен са успешни маркетинговите ни комуникации.

- Кои са основните неща, които различават българската реклама от добрите примери?

- Хм, не бих искал да противопоставям българската реклама на добрата практика. Това означава автоматично, че българската реклама не струва. Истината е, че българската реклама работи нелошо в нашите си условия. Бих добавил, че дори и американските рекламисти допускат немалко грешки, а те са едни от водещите световни специалисти.

-Кой е по-успешният политически пиар според Вас – положителният или черният?

- Не може да се отговори еднозначно на този въпрос. В различни комуникативни ситуации по-ефективeн е единият или другият. Вероятно в началото на политическата кампания се работи повече с „белия” пиар. Към края на кампанията, когато нещата загрубеят и кандидатите са се изравнили, започват и ударите под кръста. Тогава е и времето за черния пиар тип „Дарт Вейдър” или за по-изтънчения вид – да го обозначим като „византийска интрига”.

- Коя е любимата Ви реклама?

- Де да знам – стотици са, а вероятно и хиляди. Все пак има един потресаващ аржентински къмършъл на Кока-Кола, където невероятно творческите аржентинци са успели да интегрират целия свят единствено с помощта на бутилката и кена на тази напитка. Такъв висш пилотаж в креатива се случва извънредно рядко.

Повече за проф. Христо Кафтанджиев, може да намерите тук

Косара Белниколова