С приветствени думи към присъстващите се обърна архиепископ Елисей. В словото си той изтъкна значението на делото на солунските братя-първоучители и желанието на нашите общности да отпразнуваме заедно този свят за всички ни празник.

Животът на Кирил и Методий бе прекрасно пресъздаден в театрален спектакъл, изнесен от децата от училището към Успенския катедрален събор и епархията на Суроз.

„Близо два часа и половина бяхме свидетели на нещо много красиво и вълнуващо. Преди всичко заради участието на толкова много ентусиазирани деца, които са свързани по кръв и слово и заедно вдъхновяват чувството за значимо присъствие на територията на Великобритания. Виждаше се как славянските общности милеят и полагат изключителни грижи, за да съхранят народните традиции. Правят го с посветеност, напомняща посветеността на Кирил и Методий.

Лично мен, след всичко видяно и усетено, най-дълбоко ме пристрасти призивът на архиепископ Елисей подобни празници да станат традиционни. Убедена съм, че всички, които присъствахме там, в бъдеще ще имаме огромно желание това да се случва всяка година. Светът се глобализира, но в този национален миш-маш е прекрасно, когато силата на славянското единство изгрява по такъв вълнуващ начин и вдъхновява децата да творят красота – родна, песенна, хороводна, красота, завещана от дед“, коментира Снежина Мечева директор на Българското училище към посолството на България в Лондон говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина, цитирана от в. „България сега“.

Това е вторият опит на eBay да продаде на търг возилото, което има 190 000 км. зад гърба си. Първият път тя достигна цена от 129,995 евро, но се оказа, че това не са предложения на сериозни купувачи, а просто шеги. След 1995 г. собственик на колата за една година е бил съпругът на Ангела Меркел Йоахим Зауер, а през 1996-а колата е била продадена.

Сегашният продавач, преди да я предложи на търг, й е направил ремонт, довеждайки я до външно безупречен вид, удостоверен с 6 снимки на колата.

По времето на ГДР Меркел се возеше на трабант. Първият й автомобил след обединението на Германия стана именно този Volkswagen

Огромно е и вълнението на родителите тъй като този ден им спомня неповторими трепети, връща ги към най-безгрижните и щастливи дни от живота им, спомня мечтите, идеалите на детството и юношеството, а в детето до себе си те влагат надежди за прекрасното му бъдеще.

Редом до учениците стоят и учителите, притихнали, умилени, изпълнени с мисълта за голямата отговорност, която са поели, за благородното си дело.
Назад остава лятото, пред нас е есента с натежалата от плодове земя, с вятъра на новото, непознатото, предизвикателното, чийто глас е канещия глас на училищното звънче

На добър час, мили ученици!

Мая Леонкева

След програмата Директорката на училището призова децата за влизане в класните стаи и по стар български обичай плисна менчето с вода,за да им върви на всички учебната година по вода.Всички щастливи и засмени минахме под венеца за благополучие,късмет и здраве.Асоциация „Прогрес“ ,Валенсия подсигури лакомства за всички.

Рени Младенова и Учителски колектив към
Учлище „Васил Левски“ Валенсия

Тревожно поглеждам часовника си, време ли е да започвам. Залата е като кошер и продължава да се пълни. Имам още малко време да подредя речта си, грамотите, които днес ще раздам на децата, участвали в двата конкурса на ДАБЧ (Държавна агенция за българите в чужбина) – за изобразително изкуство „България в моите мечти” и литературния конкурс „Стефан Гечев” и конкурса „ Моят детски свят”, организиран от сдружението ни. Торбичките с подаръци за отличилите се деца също старателно са подредени и чакат нетърпеливо своите получатели.

Налага ми се да бия звънеца, за да ми обърнат внимание. Изведнъж настъпва необикновена тишина и в мен се вперват стотици очи – на ученици, на неспокойни баби, щастливи майки, горди бащи – всички чакат с трепет първото звънче в Българското ни училище във Виена!
Моментът е настъпил. Гласът ми пак ми изневерява и издава вълнението ми, с което изричам поздрава си “Добре дошли, скъпи Моливковци, скъпи първокласници и по-големи ученици! Учете буквите, сричайте думите, редете пъзела! Опознайте България и не я забравяйте! Знанието на българския език ще ви даде не само безценния дар да четете и пишете на него, но ще ви помогне и да откриете хиляди нови интересни неща за света и за самите вас.”

Скъп гост на нашето тържество е г-жа Елена Шекерлетова, пълномощен министър, временно управляващ посолството на Република България в Австрия. С топли думи тя поздравява всички ученици, родители и учители с началото на учебната година и с умиление припомня годините, когато синът й е посещавал нашето училище и ни пожелава още дълги години да сеем знания и любов, за да се запази жива връзката с България . За моя най-голяма изненада г-жа Шекерлетова ми връчва почетното отличие „ Неофит Рилски” на МОМН , с което тази година за първи път се удостояват преподаватели и директори на български училища в чужбина и изразява радостта си, че именно аз съм сред първите пет, които я получават.

Е, цялата ми увереност и старание да не се поддавам на емоциите се изпарява за миг – явно и този път няма да мине без сълзи – сълзи на благодарност към моите самоотвержени колеги, към всички ученици и техните родители, към скъпите ми приятели от българските училища по света, към семейството ми. Някъде от дъното на залата разпознавам сред аплодисментите възторжените възгласи на моите момичета от 12 клас – млади, ентусиазирани, красиви. Колко ги обичам! Не искам да мисля, че скоро и те ще поемат по своя път, но дотогава има още малко време – цяла учебна година пълна с учение, разговори и смях. Едва успявам да благодаря за отличието и бързам да продължа, за да прикрия все по-нарастващото в мене вълнение. Приключвам речта си с обобщението на колежката Диана Маркова, че „да учим български език, да говорим и пишем на него, е възможност и привилегия, защото:

- той ни сближава – учи ни как да се разбираме по-добре един-друг, кара ни да се чувстваме уютно , когато се срещаме с близки и приятели;
- дава ни сила да разбираме другостта, а заедно с това да съхраним собствената си уникалност и културни традиции;
- българският език е предимство за бъдещето – още една възможност за успех, за развитие и лична реализация;
- той е светлинката, която ни води по широките пътища на света, носейки в сърцата си България.”

В края на тържеството ни четем поздравителните адреси от г-н Лазар Додев, директор дирекция „Организация и координация в МОМН” и от Асоциацията на Българските училища в чужбина, на която Българско училище във Виена е съучредител и член. Думите в тях успяват да развълнуват младо и старо, а след финалния цитат от писмото на г-н Додев
«Аз бях от даскалите скромни, чието име няма да се помни,..»
поглеждам тайно към колегите си – и те не могат вече да скрият сълзите си. Е, сега поне няма да съм само аз …

Със звъна на училищната камбана възвестявам началото на новата 2011 -2012 учебна година и повеждам цялата дружина навън, където плискам вода от писана стомна ( защото в последния момент не открихме менчето), украсена със здравец, за да ни върви по вода и първа преминавам под златната шестицата, носена от 12-класниците, за да имаме спорна учебна година. А след мен едно след друго децата, шумни и неудържими , бързат най-после да си чупнат от вкусната питата и да я топнат в меда или шарената сол, както повелява българската традиция!

Напред и нагоре, скъпи ученици, прекрачили прага на родното училище “Св.Св. Кирил и Методий” във Виена – една малка българска духовна територия в глобалния свят!

Д-р Ирина Ботева – Владикова
директор и учител в българско училище “Св.Св. Кирил и Методий” Виена,
зам.председател на АБУЧ (Асоциация за българските училища в чужбина)

В Лондон Първия учебен ден по традиция си го празнуваме ведно с България – на 15 септември. На този ден оказваме особена чест на новите ни първолаци и 15 септември си е техен.

Посолството се изпълва с глъчка на мъници, въздухът е шарен от аромата на цветя, салоните бляскат в усмивки, учителите сме се накиприли с настроение, дипломатите идват, за да видят в поредната година колко още българчета ще зачуруликат А, Бе-то на Солунските братя.

Традицията ни е почти четвъртвековна, докосваме вече 25-тата ни учебна година. Започнали сме с двадесетина ученици в далечната 1987-ма, миналата година ги броихме 250, а в момента сме спрели да ги броим, защото сме се захласнали от големия им брой. Всеки ден –нови желаещи, поне до края на октомври със сигурност ще идват още много.

Първолаците ни засега са 30. Но малките 4-5-годишни от неделната група „Азбукарче” преливат ли преливат и се наложи да направим две групи, за да не връщаме никого.

И така – началото на тържеството ни е в 18.30. Родителите и гостите са насядали в салона, на сцената ухае прекрасна голяма погача и до нея дъха медец, закичили сме и байрячета, букварите са притихнали в очакване. В нестройна редичка сред публиката минава нашият нов 1 клас. Води го г-жа Невяна Анастасова, която до скоро е учила повечето в предучилищната ни група „Азбукарче”. Най-отпред са знаменосци в родопски носии, маршируват под звуците на химна на нашето училище, а преподавателите сме се строили отпред в очакване и пеем, ведно с музиката:

Думите са на нашата прекрасна поетеса и писателка, преподавател в гимназията ни – г-жа Здравка Момчева. Тя първа посреща децата с признанието, че е написала нашия химн с много любов, а музиката е на седмокласника Нино. Г-жа Анастасова ми предава своите бивши азбукарчета и аз ги приемам с усмивка в новия първи клас, където заедно ще поемем по пътя на кирилските букви. Питам има ли добри деца – всички вдигат ръка. Питам има ли палави деца – само две ръчички щръкват закачливо. Питам има ли красиви деца – цялата детска горица от длани боде високо въздуха. Е, няма начин – весело ще е и таз година в класа ни.

Посланик Любомир Кючуков излиза отпред и поздравява и децата, и родителите. Вълнува се, защото е истински закрилник не само на нашето училище, а на всички български училища във Великобритания. Цялото му сърце е с нас и за нас. Да знаете колко е важно това и какви криле ни дава!

И тук, идва нещо съвсем неочаквано. Г-н Кючуков отбелязва, че за първи път министърът на външните работи г-н Николай Младенов връчва награди на две директорки на български училища във Великобритания: Златен почетен знак на г-жа Снежина Мечева, директор на Българското училище към Посолството на България в Лондон и Почетна грамота на г-жа Милена Везенкова – директор на училище „В. Левски” в квартал Баркинг и училище „Розова долина” в квартал Тотнъм.

Огромно признание не само за нас – това е признание за всички български учители, директори, настоятели, родители и ученици във всичките близо 200 български светилища по света. Убедени сме, че тези награди ще станат традиционни, защото десетки всеотдайни българи по света ги заслужават.

Г-жа Лидия Гюнелиева посрещна първолаците ни със сладката медена погачка и още по-сладки думи за напредък в доброто, нашата незабравима ръководителка по народно пеене – кака Деси Стефанова запя невероятната родопска „Бела сам , бела, юначе”, г-жа Елена Роблес – ръководител на клуба ни по народни танци подари на всеки първокласник по едно трицветно българско знаменце, децата прегърнаха букварите и с това сложихме началото на Новата 2011-2012 учебна година.

Като подарък за всички в края на тържеството ни прожектирахме най-новия филм за нашето училище, подарен ни от всеотдайния оператор г-н Антон Гутев, който следи с окото на камерата си нашите дни от близо 3 години.

Много присъстващи плачеха, гледайки кадрите, защото там бяха децата ни, техните постижения, любовта на хората, градили това училище с толкова обич и всеотдайност.

На добър час на всички ни – и в България, и в Лондон, и по целия свят!

Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството в Лондон
говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина

По-голямата част от дейността на училището се финансира от българското Министерство на образованието, след спечелен проект по програма „Роден език и култура зад граница“. За останалите разходи родителите плащат месечна такса от 300 датски крони, което е равностойно на 20 лева.

Занятията в новото българско училище ще се провеждат всяка събота, като освен че ще учат родния език, децата ще имат възможност да се включат и в два клуба към училището – „Наследство” и „Китка”. В „Наследство” ще се обръща по-голямо внимание на българската история и култура, докато в „Китка” децата ще научат повече за българския фолклор и ще се изявяват онези, които имат певчески и танцувални умения. Клуб „Китка” е кръстен на хора за балканска музика със същото име и в него ще помагат 13 жени. Самият хор съществува от 20 години, като в момента 4 от хористките в него са българки, а останалите датчанки. Самодейната формация пее български, сръбски, гръцки, македонски, албански и румънски песни.

На откриването на учебната година са присъствали посланикът на България в Дания Валентин Порязов и консулът Петя Жотевска. Две от децата, които наскоро са пристигнали от България, рецитирали „Аз съм българче“, а учителките представили драматизация на българската народна приказка „Сливи за смет“. В ролята на момата се превъплътила една от преподавателките в новото училище – Милена Стоилова-Педерсен. Тя е на 34 години, родом от Разград. Завършила е „Българска и руска филология“ в България и „Педагогика” в Дания. Живее в Дания от 2004г., омъжена е за датчанин, имат 4-годишен син Матиас, който разбира български и говори малко майчиния си език.

Анонс от предаването:

„На 15 септември българските школски звънчета ще огласят не само родината , а и още близо 200 български училища по целия свят. Ние ги наричаме светилища зад граница и това не е пресилено. Защото тези български образователни звена съхраняват децата на България да си останат нейни, да са си българчета. В чужбина е много лесно да се претопиш в чуждата среда и да отчуждееш. Нашите учители по света не допускат това”.

„Българското училище към посолството в Лондон има 24-годишна история и в него се обучаваха през миналата година 250 деца на възраст от 4 до 18 години. Всеки един наш ученик е и посланик на България. Защото учениците ни говорят със своите връстници от чужбина, кичат ги с мартеници на пролет, сурвакат ги със сурвачки на Коледа, разказват им за морето и планините на България, канят ги да ни гостуват в Родината. Имаме вече английски приятелчета на ученици, които идват да учат при нас български, за да могат да контактуват с другарите си на нашия език.

В навечерието на 15 септември – честит Първи учебен ден, България! Няма българи тук и там – има или просто няма българи. Ние продължаваме да сме!

Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството в Лондон
говорител на АБУЧ”

Проектът се реализира по програма „Роден език и култура зад граница”. Общата сума на финансиране е 4.164 млн. лева, докато първоначално са били предвидени 2.150 млн. лева, предаде в. „Сега”.

Най-големият спечелен проект е за училището към църква „Света София” в Чикаго. През изминалата година са били финансирани 108 проекта като най-много са били са тези в Европа. В момента не съществува официална статистика за броя на българите в чужбина, но според данни на Националния статистически институт за учебната 2009/2010 г. 4700 деца са напуснали училище поради заминаване за чужбина.

„В тази насока беше изказана идея от вицепремиера г-н Дянков – за провеждане и на някаква форма на изпит по български език, защото все пак тези хора ще учат в България, и въпреки, че са от български диаспори, срещат трудности при употребата на българския език”, разяснява той.

За студентите, завършили в България, е добре да знаят каква реализация биха имали след това в страната. В тази насока би могло да се мисли за стъпки в посока на реализиране на политика за трайното установяване.

„Хубаво е да се помисли не само за информираност на кандидатстващите за условията в България, но и да се продължат връзките в тази насока след завършването на висшето образование”, смята председателят на ДАБЧ. Той напомни за идеята да бъде увеличен обхватът на постановленията, по които кандидатстват студентите от българските общности, за да се продължи към завършване на магистратури.

„В условията на финансова криза, трябва да се съобразяваме със средствата, но мога да уверя хората, които искат да учат в България, че държавните институции не са спрели да мислят в тази посока, защото сме убедени, че обучението на деца в България, както от българските диаспори, така и на лица от други националности, които знаят български език, помага в най-голяма степен тези хора да бъдат интегрирани в нашето общество, да останат да работят тук, да се чувстват добре приети, да бъдат натурализирани”, допълва той.