Заедно с ректора на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев той ще даде началото на инициативата в 10:00 часа в Голямата конферентна зала на ВУЗ-а. Събитието се организира от Студентски съвет при УНСС, съвместно с Междууниверситетски център за развитие на кариерата.

Агенция по заетостта ще бъде представена с щанд и презентация по време на Деня на кариерата. Участие ще вземат над 30 фирми.

Активно действащите фирми у нас са около 300 000, твърди доц. Серафим Петров, експерт в стопанската камара.

Според него е притеснително, че въпреки ниската си квалификация българският работодател смята, че служителите му не могат да знаят повече от него и се опитва да наема висококвалифицирани кадри за нискоквалифициран труд и срещу ниско заплащане.

Друг проблем на работодателите е, че въпреки оплакванията си от липсата на подходящи кадри в повечето случаи и те самите не могат да обяснят какви специалисти точно им трябват. В същото време и у студентите липсва желание да се образоват. „Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити или въобще да им липсва цялостна мотивация да се образоват“, твърди доц. Петров.

Работодателите у нас разчитат на вноса на високоспециализирани специалисти от трети страни, за да компенсират липсата на качествени кадри заради „изтичането на мозъци“ и скъсаната връзка между бизнес и образование. „Синята карта“ обаче едва ли би могла да помогне за идването на достатъчно и качествени специалисти, тъй като е голяма вероятността те да използват документа само за да узаконят пребиваването си в друга европейска държава. „Със „сините карти“ много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България, но той е породен единствено от това, че веднъж получили документа, те могат да заминат в която и да е държава на ЕС. Ние ще сме само трамплин за тези специалисти, тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези на ЕС“, смята доц. Петров.

Дискусията е част от инициативата „Моето бъдеще започва днес“ и подкрепя програма „Дом възможност“ – национална платформа за подкрепа на младежи, израснали в институционална грижа. Инициативата включва още една кръгла маса в Русе, която се проведе на 4-ти април. Други предвидени дейности са платени стажове за двама младежи. Други двама ще получат безплатен шофьорски курс, което ще ги направи по-конкурентно способни на пазара на труда.

На срещата в Габрово на една маса ще седнат представители на бюрото по труда,отдел Социално подпомагане в Общината, отдел Закрила на детето, 6 неправителствени и 3 бизнес организации. Те ще обсъдят трудностите, с които се сблъскват заинтересованите страни при работата си с младежите от домовете. Ще обменят практики и информация за налични ресурси за подпомагане социалната и трудова интеграция на младежите.

По данни от 2011г. в 8 области равнището на безработица е по-ниско от средното за страната, а в останалите 20 области трудовият пазар продължава да е нестабилен. Там над 10% от населението трудно намира препитание, обясняват от социалното министерство.

Любопитни са и данните на Агенцията по заетостта за София. Според тях през 2011 г. в столичните райони се отчитат най-ниските стойности на безработица за страната. Тя се движи в границите от 1.2% за район „Студентски” до 5.1% за „Красна поляна” и 5.7% за „Кремиковци”.

Според изискванията в постъпили оферти в Централата за чуждестранно и специализирано посредничество в Бон всички кандидати – мъже и жени, трябва да са със занаятчийски и технически способности (в зависимост от обекта и офертата), да са физически издръжливи, да могат да работят бързо и качествено. Освен това кандидатите следва да са мобилни, да имат шофьорска книжка кат.В или С, желателно е да имат опит в работата с клиенти, да са учтиви и добронамерени, да притежават основни готварски и сервитьорски познания и опит.

Важно условие е българските работници да имат добри и много добри познания по немски език, които ще бъдат проверени с изпити по места.

Сезонната заетост е до 9 месеца в календарната година, работодателите осигуряват подслон и храна, адекватно заплащане – при спазване на установеното от закона максимално работно време.

С напълно свободен достъп са българските граждани, завършили висше образование, всички български граждани, които имат съответната степен на образование и желаят да продължат професионалното си обучение в Германия и сезонни работници, които имат право да работят до 6 месеца в една календарна година.

Облекчава се и достъпът за български граждани с професионална квалификация, придобита с минимум двегодишно обучение, като отпада т. нар. пазарен тест, но продължава да се изисква разрешение за работа.

В момента в страната има около 50 000 компютърни специалисти, а бизнесът в България се нуждае от поне 150 000.
От асоциацията посочват още, че след четири години тройно повече специалисти ще бъдат необходими на сектора. Сред професиите, които също ще бъдат много търсени са мениджърите и специалистите по маркетинг и продажби.

В световен план, холандците са най-щастливи на работното си място, а японците – най-нещастни. Бразилците са най-големите оптимисти за бъдещето, което не е учудващо предвид темпа на растеж на тяхната икономика. Испанците са най-песимистично настроени.

Това, че имат работа, далеч не значи, че служителите са склонни да пренебрегнат плода на своя труд. 52 процента от анкетираните американци вярват, че по-добрите резултати в службата ще им донесат по-големи възможности. Сред топ три от мечтите, свързани с работно място, са повишение и ранно пенсиониране.

Що се отнася до пенсионирането, голяма част от хората вярват, че ще им се наложи да работят и след това.
Предвид икономическата ситуация експерти препоръчват вместо да гоним увеличение на заплатата или повишение да насочим исканията си към съпътстващите условия.

Близо 40% от българите, които са на непълен работен ден заявяват, че искат да работят повече. В тази класация, преди нас са Латвия, Гърция и Испания – все страни, в които има висока безработица.

У нас има един друг феномен, който проучването не е отчел – масово се сключват трудови договори на 4 часа, а всъщност хората работят много повече.

Над 41 милиона души в Евросъюза се трудят на непълно работно време
Една пета от тях искат повече часове труд. У нас работата на 4 часа дневно набира скорост след 2008 г., като компромисен вариант пред съкращаването на работни места в кризата.

Хората, които искат да работят повече, са от страни с висока безработица. И от такива, в които цената на труда е ниска.

У нас един час труд, струва средно 2,5 евро, а в Белгия близо 40 евро, в Латвия – около 5, сочат данни на Евростат.