Според изискванията в постъпили оферти в Централата за чуждестранно и специализирано посредничество в Бон всички кандидати – мъже и жени, трябва да са със занаятчийски и технически способности (в зависимост от обекта и офертата), да са физически издръжливи, да могат да работят бързо и качествено. Освен това кандидатите следва да са мобилни, да имат шофьорска книжка кат.В или С, желателно е да имат опит в работата с клиенти, да са учтиви и добронамерени, да притежават основни готварски и сервитьорски познания и опит.

Важно условие е българските работници да имат добри и много добри познания по немски език, които ще бъдат проверени с изпити по места.

Сезонната заетост е до 9 месеца в календарната година, работодателите осигуряват подслон и храна, адекватно заплащане – при спазване на установеното от закона максимално работно време.

С напълно свободен достъп са българските граждани, завършили висше образование, всички български граждани, които имат съответната степен на образование и желаят да продължат професионалното си обучение в Германия и сезонни работници, които имат право да работят до 6 месеца в една календарна година.

Облекчава се и достъпът за български граждани с професионална квалификация, придобита с минимум двегодишно обучение, като отпада т. нар. пазарен тест, но продължава да се изисква разрешение за работа.

В момента в страната има около 50 000 компютърни специалисти, а бизнесът в България се нуждае от поне 150 000.
От асоциацията посочват още, че след четири години тройно повече специалисти ще бъдат необходими на сектора. Сред професиите, които също ще бъдат много търсени са мениджърите и специалистите по маркетинг и продажби.

В световен план, холандците са най-щастливи на работното си място, а японците – най-нещастни. Бразилците са най-големите оптимисти за бъдещето, което не е учудващо предвид темпа на растеж на тяхната икономика. Испанците са най-песимистично настроени.

Това, че имат работа, далеч не значи, че служителите са склонни да пренебрегнат плода на своя труд. 52 процента от анкетираните американци вярват, че по-добрите резултати в службата ще им донесат по-големи възможности. Сред топ три от мечтите, свързани с работно място, са повишение и ранно пенсиониране.

Що се отнася до пенсионирането, голяма част от хората вярват, че ще им се наложи да работят и след това.
Предвид икономическата ситуация експерти препоръчват вместо да гоним увеличение на заплатата или повишение да насочим исканията си към съпътстващите условия.

Близо 40% от българите, които са на непълен работен ден заявяват, че искат да работят повече. В тази класация, преди нас са Латвия, Гърция и Испания – все страни, в които има висока безработица.

У нас има един друг феномен, който проучването не е отчел – масово се сключват трудови договори на 4 часа, а всъщност хората работят много повече.

Над 41 милиона души в Евросъюза се трудят на непълно работно време
Една пета от тях искат повече часове труд. У нас работата на 4 часа дневно набира скорост след 2008 г., като компромисен вариант пред съкращаването на работни места в кризата.

Хората, които искат да работят повече, са от страни с висока безработица. И от такива, в които цената на труда е ниска.

У нас един час труд, струва средно 2,5 евро, а в Белгия близо 40 евро, в Латвия – около 5, сочат данни на Евростат.

В днешно време приоритет на младите хора при търсене на работа е големината на фирмата, сферата на дейност, възможност за развитие и възможност за научаване на нови практики. Едва тогава идва факторът заплата.

Плаващото работно време позволява служителите да си тръгват от работните места когато си поискат. Предимство на този начин на работа е голям. Така всеки може да използва времето си пълноценно – за посещаване на курсове или среща с приятели. В случая най-важното е работата да де свършена, без значение кога.

Задължителните прегледи ще са за сметка на новоназначения. До сега такъв документ трябваше да представяме само при постъпване на работа за първи път, при преминаване към по-тежки условия на труд или при прекратяване на трудовия договор за повече от 3 месеца.

Промените в Кодекса на труда регламентират, че работодателят трябва да плаща за задължителни медицински прегледи на работниците си.

Основната цел на инициативата е да запознае учениците от випуск 2011/2012 с основните им трудови, социални и синдикални права. Кампанията ще продължи до края на март 2012.

Проучването показва, че други 30% нямат необходимите познания да вършат работата, за която са назначени. Ако работодателят разчита те да изпълняват наистина достатъчно качествено задълженията си, той ще трябва да влага допълнителни средства за обучение.

Още по-голям е делът на хората, които са свръхквалифицирани за позицията, която заемат – те са 38%. Тази работна ръка също не е добър вариант за управителитие на фирми, защото допълнителните познания на хората няма как да бъдат използвани.