„Жълт” код е обявен в областите: Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово.

Днес ще бъде облачно. На много места ще има валежи, в Северозападна България и високите полета от сняг, в останалите райони от дъжд. Главно в Северна България ще има поледици. Значителни валежи ще има в Рило-Родопската област и в Родопите ще има и интензивно снеготопене, и в съчетание със значителните валежи от дъжд, там са възможни локални разливи и заливания. Ще духа умерен вятър, в западната част от Дунавската равнина от запад-северозапад, в останалите райони от югоизток. Максимални температури предимно между 2° и 7°, в Северозападна България между минус 5° и 0°, в София 1-2°.

Атмосферното налягане е малко по-високо от средното за месеца, през деня слабо ще се повиши.

В планините ще духа силен до бурен юг-югозападен вятър, който привечер ще се ориентира от изток и ще отслабва. Ще има валежи, над около 1500 метра от сняг, в по-ниското – от дъжд. Значителни ще са количествата в Южните Родопи. Максимална температура на 1200 метра около 2°, на 2000 метра – около минус 4°.

По Черноморието ще бъде облачно, привечер и през нощта ще превали дъжд. Вятърът ще е слаб, от изток и югоизток. Максимални температури 6°-8°. Температурата на морската вода е 1°-2°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Няма опасност от цунами. Не се съобщава за жертви и пострадали.

През изтеклите повече от два месеца на Българската Полярна Станция “Св. Кл. Охридски” бяха реализирани следните научни проекти:

- изцяло българския биоложки с три направления – анализ на ДНК на пингвини и тюлени за установяване на генетични мутации, свързани с резките промени на околната среда, пионерно за Антарктида генетично изследване на мъхове и мониторинг на естествения радиологичен фон;

- дерматологичен, финансиран от френска козметична фирма;

- българо-испано-португалски за установяване промените във вечната замръзналост (permafrost);

- португало-българо-френски за съпоставяне резултатите от микробиоложки изследвания на пингвини с промените в цялостната екосистема.

Базата ни подслони петима учени от Португалия и четирима от Япония, които с помощта на 4-метрови безпилотни самолети, екипирани с геофизична апаратура, извършиха рекордни по разтояние над 100-километрови полети по маршрути до съседния ни остров Дисепшън.

Паралелно с научните проекти бе построен новия параклис “Св. Иван Рилски”, за който немалко българи отделиха средства от залъка си. Инсталиран е и 5-кубиков резервоар, осигуряващ базата с вода, в нередките случаи на замръзване на водопровода.

В края на януари при изключително бурно море от испанския кораб “Хесперидес” бяха разтоварени два палета с акумулатори, дарение от “Монбат” и четири финландски ветрогенератора, спонсорирани от Paribass. Инсталираненето им ще подобри чувствително екообстановката в района на базата.

До 25 февруари, когато базата ще бъде напусната от последните участници в експедицията, предстоят инсталирането на ветрогенераторите, довършителни работи по новия параклис и изключително трудоемките работи по консервирането на базата за предстоящия зимен период.

На 8 февруари в 13:10h с полет на АlItalia от Рим се завръщат Камен Бонев, Роман Едуард и Никола Петков, на 10 – Ласло Клайн, на 11 – Борислав Георгиев и Милена Христозова, а проф. Христо Пимпирев – на 18. Последните участници се прибират в България на 03. март.

от Пунта Аренас, Чили – Никола Петков

За АкадемикаБГ/ akademika.bg Стефан Хаджитодоров-главен научен секретар на Българска академия на науките разясни  новата система за държавните субсидии:

“40% от средствата се делят по същия начин, както е било досега-дават се средства в зависимост от числеността на съответното звено на Академията и средната работна заплата в него. От тази година обаче 33% отиват за институтите на БАН, получили най-голяма международна оценка според доклада на Европейския съюз от 2009г.

Институти-отличници за тази година са: Институт по полимери, Национален археологичен институт, Институт по минералогия и кристалография и Институт по океанология.

Тези с най-ниска оценка, от друга страна са: Лаборатория по слънчева енергия, Институт по физиология на растенията, Институт за гората, както и Институт за исторически изследвания. Всичко на всичко, деветнадесет института имат относително намаление на бюджета от тази година.

Оказва се, че в институтите, получили положителни оценки работят доста млади хора. За да има повече от тях в Академията обаче се налага да бъдат повишени заплатите закономерно според това как се справят в работата си служителите.

Състаряването е проблем не само на БАН, а като цяло за всички държавни учреждения. По мои наблюдения тези, които искат да се занимават с научна дейност това им е в кръвта-те имат собствена мотивация. От друга страна, един човек на 20 години, който тепърва ще се жени и ще създава семейство, му трябват прилични материални доходи, така че финансовата стимулация също е много важен фактор. Работата по проекти и международната реализация са едни от най-важните приоритети за младия учен-така се създават нови контакти и чрез смяна на средата човек се обогатява.”

Цветелина Костадинова 

Снимка: Николай Николов

По този повод в централната сграда на БАН са организирани няколко събития.

В 15.00 часа ще бъде открита документална изложба, подготвена с автентични материали на Научния архив на академията за пътя, по който се развива  и осъществява идеята за преименуването на БКД в БАН. Два са главните акценти в експозицията – личността и делото на забележителния родолюбец, общественик и политик Иван Евстратиев Гешов и събитията, довели до приемането на Закона за БАН и обществената и международна реакция на това събитие.

“Час за БАН – по стъпките на българските учени” нарекохме времето от 15:00 до 16:00 часа. Поканили сме ученици от столичното училище “Марин Дринов”, чийто патрон е член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Ще дойдат още и студенти, и млади учени.

Под формата на обиколка с “екскурзовод” ще им покажем сградата на Централното управление на БАН, ще им разкажем любопитни факти за историята и хората преминали през нея. С последните стъпки ще прекрачим прага на кабинета на председателя на Българската академия на науките, където младите ни гости ще видят отличията и почетните знаци, с които се награждават учени, интелектуалци и държавници за приноса им към българската наука.

От 16.00 часа ще започне Тържественото събрание “100 години от приемането на първия закон за БАН и преименуването на Книжовното дружество в Академия”. То ще бъде открито с тържествено слово от председателя на БАН акад. Никола Съботинов. В празничната част е концертът под диригентството на маестро Стефан Недялков, с участието на симфонични оркестри.

Покани за участие в Тържественото събрание са изпратени до президента на Република България, до председателя на Народното събрание, до министър-председателя, до министъра на образованието, науката и младежта, до видни български учени, общественици и интелектуалци.

В техническите задания към програмата пише, че тя трябва да осигури автоматизирано търсене и филтриране на информацията от мрежите, включително “Фейсбук” и “Туитър”. Освен това трябва да позволява търсене по ключови думи, да изобразява степента на заплахите върху географски карти (например Google Maps и Yahoo Maps) чрез цветово кодиране.

Плановете на бюрото идват три седмици, след като департаментът за вътрешната сигурност на САЩ обяви свой доклад за мониторинга върху социалните мрежи, в който присъстваха  сайтовете, които ФБР ще следи –  YouTube.com, Flickr.com,  Itstrending.com и др.

Намеренията на ФБР вече срещат кртитиката на някои неправителствени органижации. Правозащитна организация Privacy International например изрази безпокойство от намеренията на американското правителство, посочва Би Би Си. “Социалните мрежи създават връзки между хората. И ако един човек стане обект на полицейско наблюдение, това може да доведе до това, че десетки и даже стотици невинни потребители също да се озоват под наблюдение”, заяви изпълнителният директор на организацията Гас Хусейн.

В ироничен коментар към новината сайтът TheNextWeb отбелязва, че едва 5% от населението на комунистическата монархия притежава мобилен телефон, което намалява драстично риска да има осъдени за наглостта да говорят по време на траура.

„Бих искал да имаме споразумение кога и двете страни ще опитаме да отидем на Луната. Тогава не бихме имали това интензивно състезание”, е заявил Кенеди. „Не знам дали те ще летят до Луната”, добавя той.

През 1961 г. Кенеди обявява пред специална сесия на конгреса амбициозната цел да изпрати американец до Луната до края на десетилетието. Според исторически преглед на НАСА редица политически фактори повлияват на решението и на времевата рамка. Като цяло президентът усеща силен натиск да тласка САЩ напред в космическото състезание със СССР.

От НАСА също добавят, че решението на Кенеди е изисквало продължително обсъждане преди да се огласи, както и огромни технически усилия, за да се стигне до реализиране на проекта “Аполо” през 1969 г., 6 години след смъртта на Кенеди.

На срещата ще участват представители на Академиите на науките на държавите-членки на Дунавския регион: Българската академия на науките, Унгарската академия на науките, Румънската академия,  Словашката академия на науките и Съвместният изследователски център (JRC) към Европейската комисия. През ноември 2011-та година те подписаха Меморандум за сътрудничество, част от Стратегията на ЕС за развитие на Дунавския регион

Очаква се по време на разговорите да бъде обсъден нов механизъм за финансиране, разработен от ЕК и прилаган от JRC, за страните на ЕС от Дунавския регион, в изпълнение на Екшън плана и Стратегията. Българската академия на науките е подготвила пакет от перспективни предложения за съвместни проекти с останалите академии на науките, в съответствие с екшън – плана на Европейската комисия за Дунавската стратегия.

Дунавският регион обхваща осем страни-членки на ЕС (Германия, Австрия, Унгария, Чешката република, Словашката република, Словения, България и Румъния) и шест страни извън ЕС (Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Украйна и Молдова), които също са поканени да се присъединят към инициативата „Наука за Дунавската стратегия”.

Регионът е изправен пред няколко предизвикателства, като заплахи за околната среда (замърсяване на водите, наводнения, ерозия на почвата, на загубата на биологично разнообразие и изменението на климата), недостатъчни енергийни връзки и транспорт, неравномерно социално-икономическо развитие, както и пропуски в безопасността и сигурността.

За справяне с тези предизвикателства е необходима по-добра координация и сътрудничество между страните. От Европейската комисия вече е подготвен подробен план за действие и е одобрен от Съвета.