На откриването на фотоизложбата ще присъстват представители на Европейската комисия, на местната и на изпълнителната власт в България, социални партньори.

Eron Desloover е от Белгия. В момента той е студент в специалност „Инженерство” в УАСГ. През 2011/2012г. той пътува по програма „Еразъм” в България, в град София.

Ето какво разказа той за своето Еразъм-пътешествие:

Не се чудете повече и елате в България. Това е страна, която предоставя много възможности, красива природа, евтино жителство, богата култура и много любезни хора.

Аз уча в УАСГ и живея на общежитие в Студентски град като повечето чуждестранни студенти, които идват по Еразъм в България.

Каво да Ви кажа…стаите ни, за жалост, са нито чисти, нито поддържани. Нямаме обща, нито самостоятелна кухня, мебелите и леглата са неудобни и все едно всеки момент ще се счупят. Прозорците са с едно стъкло и обикновено няма хубава дограма. Не се затварят добре и през зимата духа страшно много. Препоръчвам да се облепят с тиксо и пукнатините да се запълват с вестник, за да се намали загубата на топлина. Някои ситаи имат добро отопление, други нямат. Също така смятам, че няма стая, в която да няма гъбички в банята.

Въпреки това стаите имат сносен хладилник , винаги има гореща вода и вратите са добре осигурени с допълнителна желязна врата.

За мен обаче е немислимо, че трябва да споделям стая с други двама души. За щастие, аз имах възможност да съм сам в стая, като обаче трябваше да платя наем като за трима. С трима души в стая просто не може да се живее, камо ли да се учи.

Ситуацията в Белгия е наистина различна. Повечето от общежитията в Гент например са самостоятелни и са разпръснати навсякъде из града. Има и няколко общежития-блокове, но по никакъв начин не могат да се сравняват с тези в България.

Ако става въпрос за образование, не мога да кажа дали е на ниво това в България. Аз съм тук само за моя финален проект – дипломната работа и още два курса. Предполагам, че всичко в ОК, поне при програмите на английски език.Уча инженерство и дипломата ми е за сеизмичната активност и издръжливостта на сградите. Тук уча тотално нови неща. В Белгия нямаме земетресения.

От друга страна в София има жесток нощен живот. Особено ако си по Еразъм. Голям купон е. По всяко време на денонощието можеш да намериш с кого да излезеш или да си направиш парти в стаята. Клубовете в Студентски също са жестоки.

Музиката, разбира се, зависи от собствените ти предпочиания. Но има едно нещо, с което всички еразмуси сме съглсни – невъзможно е да слушаш чалга, ако не си тотално пиян.

Не на последно място трябва да отбележа и цените. Всичко е с 50% по-евтино отколкото в Белгия. След като свикнах с българските цени се надявах да мога да спестя, но в последствие се получи така, че започнах да харча двойно пвоече.

Трябва да Ви кажа, че още щом пристигнах в София мнго неща ме учудиха – многото сняг през зимата, бездомните кучета, циганите, денонощните супермаркети, магазините за цветя, общежитията, графитите и драсканиците, начинат на паркиране навсякъде, ниските цени, ниският стандарт на живот на повечето българи и скъпарските коли като символ на „гъзария”.

В заключение бих добавил, че въпреки всички негативни неща наоколо, котио наиситна ме учудиха и споделх с Вас, аз наистина обикнах България. Прекарвам си чудесно, срещам се с много нови хора, завързвам приятелства и се забавлявам.

България наистина е интересна страна с много възможности, интересни навици и различен начин на живот. Наистина ми хареса да съм тук по Еразъм и нито за секунда не съжалявам, че напуснах Белгия за 5 месеца, за да дойда тук. Наистина съм благодарен за възможността да дойда по Еразъм в София.

Eron Desloover
Автор: Димитър Василев

В Европа обаче нещата изглеждат по-различно. Според последно изследване на Евростат, една четвърт от доходите на европейските домакинства са отивали за жилища. Този разход средно за ЕС е бил 24%. Най-много разходи за жилището са давали в Дания – 30%, Финландия, Чехия и Швеция – по 27%.

Най-много средства за храна са заделяни в Румъния – 29%, Литва – 26,4% Естония – 19% и Латвия – 18%. Любопитно е, че за България няма данни в тази своеобразна класация на Евростат, отбелязва БТА.

Най-малко за храна пък са харчили в Люксембург и Обединеното кралство – по 9 на сто, Ирландия – 9,8 на сто и Австрия – 10 на сто. На ресторант пък ходят най-често в Испания, Кипър, Малта и Ирландия, а най-рядко в Литва.

Снимка: Николай Николов

- Как ще бъде отбелязан 9 май в България тази година?

- Европейската комисия е подготвила множество събития, с които да отбележи Денят на Европа и да направи съпричастни колкото се може повече хора към този хубав празник.

Европейската комисия в партньорство с посолствата и културните институти на държавите-членки организира „Дни на европейското кино“, който ще се проведе в НДК от 9 до 19 май. Ще бъдат показани 21 филма от общо 18 държави при свободен вход.  Фестивалът ще бъде открит на 9 май от 19:30 часа в зала 1 на НДК от комисар Кристалина Георгиева. Церемонията ще започне с изпълнение на Елица Тодорова и прожекция на българския филм „Подслон“.

От 13 до 16 часа всеки желаещ ще може да направи едно забавно пътуване из София с автобус „Европа“, в който ви очакват безплатни консултации от експерти в европейските информационни мрежи, информационни материали за Европейския съюз, викторини за ЕС, награди и много изненади. Той ще се движи по линиите на автобуси 280 и 94. Наши партньори в организирането на това събие са Младежкия екип „Европа“, Европейски информационния център „Европа Директно“ – София, Европейския потребителски център – България, Центъра за развитие на човешките ресурси, Българския СОЛВИТ център, EURES – България и студентите от специалност „Европеистика“.

На 9 май комисар Кристалина Георгиева заедно с президента на Република България, г-н Росен Плевнелиев,  ще участват в откриването на публична дискусия „Пет години България в Европейския съюз. Да предадем идеите на Европа в университета. Изчерпан ли е европейският проект?“ Тя ще започне в 10 часа в Аулата на Софийския университет. По-късно комисар Георгиева ще се срещне и със своите фейсбук приятели в хотел Радисън блу.

Отделно от това, за да отбележи петата годишнина на българското членство в ЕС, на 9 април ЕК стартира конкурс за видеоклип на тема „5 години членство в ЕС в 5 секунди“. В него могат да вземат участие всички, които биха желали да разкажат историята на европейското членство на България. Те могат да качат видеоклиповете си до 15 юли на специалния сайт, който създадохме за Деня на Европа. Победителят ще бъде определен чрез гласуване на сайта и този, който е събрал най-много гласове ще бъде награден с двудневна екскурзия в Брюксел.

- ЕК съвсем скоро сложи началото на кампанията We Mean Business , която има за цел да повиши уменията на младите хора. Разкажете повече за кампанията.

- Кампанията „We Mean Business“ е инициатива на Европейската комисия, която ще подкрепи усилията на държавите членки за справяне с безработицата сред младежите, която в някои държави от ЕС е достигнала до неприемливо високи равнища. Тя има за цел да насърчи предприятията да създават повече работни места за стажанти, за да се повиши равнището на умения на младите хора и тяхната конкурентноспособност на трудовия пазар. От проведените проучвания става ясно, че малко предприятия са осведомени за възможността да приемат стажант в рамките на европейска програма. Кампанията „We Mean Business“ има за цел именно да промени това положение и да изтъкне ползите от стажовете в чужбина за предприятията. Те спомагат за  подобряване езиковите умения на участниците и могат да им помогнат да подобрят увереността в собствените им сили, както и тяхната приспособимост. Скорошни проучвания показват, че работодателите дават все по-висока оценка на уменията от този вид.

От друга страна, стажовете могат да помогнат на младите хора да осъществят плавен преход от образование и обучение към първото си добро работно място. Стажовете могат да донесат ползи и за предприятията, като им дадат възможност да идентифицират бъдещи потенциално отлични служители, които със своите нови идеи биха могли да изиграят ключова роля за продуктивността и конкурентоспособността в бъдеще. През 2012—2013 г. чрез своите програми „Леонардо за Винчи“ и „Еразъм“ Комисията ще осигури финансова подкрепа за общо 280 000 стажа за учащи се от професионалното обучение и висшето образование.

- Къде може да бъде намерена повече информация за кампанията?

- Кампанията разполага със собствен уебсайт, който съдържа информация и препратки към интернет сайтове относно начините да се организира или да се намери стаж в чужбина в рамките на европейските програми. В държавите членки ще бъдат организирани събития за повишаване на осведомеността, предназначени за търговските камари, агенциите за регионално развитие, организациите за подпомагане на стопанската дейност и други „разпространители на идеи“, които могат да изтъкнат ползите от стажовете в чужбина за предприятията.

- ЕК организира конкурс за видеоклип “ 5 години членство в ЕС в 5 секунди“. С какво е по-различна България днес от България преди 5 години?

- Надявам се видеоклиповете в конкурса да разкрият промените през очите на участниците, които са се случили за тези 5 години. Членството не ни пренесе в друго измерение. Бих казала, че то е една по-добра възможност  за постигане на успех и благополучие.

Това, което според мен се усеща ако не от всички, то поне от голяма част от хората, е свободата – свободата на движение на хора, стоки, услуги и капитали. Вътрешният пазар, който, въпреки че винаги има какво да се усъвършенства, наистина представлява един голям шанс за всички. Разбира се, освен достъпът до Вътрешния пазар пред гражданите и бизнеса се отвориха и редица други възможности: по-лесно да можем да учим, да избираме различни форми и начини на обучение в целия ЕС; правото да се преместим, живеем и работим в друга европейска страна.

Потребителите получиха по-добра защита на своите права. Въведоха се правила за по-евтини телефонни услуги. Подобриха се стандартите за опазване на околната среда. Това са някои от промените, които касаят всички нас.

Наред с горното, добре е да подчертаем, че през тези 5 години България спечели влияние, участвайки в процеса на вземане на решения в Европа, т.е. ние не отговаряме вече само за себе си, ние участваме във взимането на решения, които засягат нашите съседи, които засягат цяла Европа. Това е една нова отговорност и аз мисля, че България напълно я осъзнава и се справя с нея.

Членството в ЕС повиши нашето самочувствие на европейски граждани, накара ни да спазваме общоевропейски правила и ни приобщи към общоевропейските ценности на демокрацията, равенството и свободата, които, вярвам, ни водят по пътя към по-голяма стабилност, сигурност и просперитет. Надявам се, всички българи и особено младите, че се чувстват горди от членството на България в ЕС и оценяват привилегиите, които то ни предоставя.

Вяра Петрова

„Това е много голямо щастие, което слага край на 17-годишното управление на десницата в Елисейския дворец“, каза говорителят на социалистите Беноа Хамон.

Избирателната активност на втория тур варира между 80 и 82 процента, малко повече отколкото на първия тур преди две седмици, но по-ниска от тази на втория тур на президентските избори през 2007 г., пише Дарик.

Снимка: jmayrault/flickr

Фаворитът в надпреварата е социалистът Франсоа Оланд. Настоящият президент Никола Саркози пък се бори за втори мандат. По време на кампанията бе поставен нов рекорд – осъществени бяха близо 400 социологически проучвания, с една трета повече, отколкото за изборите от 2007 г.

Това са десетите президентски избори в историята на Петата република. Десет бяха и кандидатите в първия тур на 22 април. Последните данни, разпространени от социолозите, предричат победа на опозиционния кандидат Оланд, но преднината му пред Саркози е намаляла спрямо предишните седмици, пише Дарик. Експерти прогнозират извънредно напрегнат вот и минимална разлика в резултатите на двамата съперници, също както стана през 1974 година. Франсоа Митеран изгуби тогава срещу Валери Жискар д’Eстен, чиято победа обаче бе извоювана едва с 400 000 гласа – един процент и половина от общия брой.

Елеонора Червенкова е студентка, специалност „Връзки с обществеността“ в Софийски университет. През 2012 година тя пътува по програма „Еразъм“ в Италия, в градчето Терамо. Ето какво разказа тя за своето Еразъм-пътешествие:

Терамо е малко градче, наистина малко и който е свикнал с градския шум и столичния живот може да се почувства странно, тъй като неделя и следобедните часове на останалите дни почти нищо не работи, т.е. всякакви магазини, само работното време на супермаркетите е между 8/9 – 20 часа, (разбира се от понеделник до събота … ).

Университетът не разполага с общежитие и всеки един студент трябва да си намери квартира, за предпочитане е в центъра, защото сградата се намира в един квартал, който не е много развит, а и не е далече от центъра – 10 мин с автобус номер 6 или 7 и 20 минути пеша. Тъй като споменах, че е хубаво да се намери квартира в центъра, ще добавя, че има всякакви цени (от 150-250 евро) и видове стаи (единична или за двама).

Проблем обаче е интернетът. Ако решите да ползвате wifi и сте повече хора, например 4-ма съквартиранти, ще излезе около 5 евро на месец, ако ли не, остават два варианта: да си купите ключ тип usb за компютъра или да посещавате интернет кафенета (доста от испанците предпочитат втория начин) .

От ESN Терамо организират много екскурзии и така поне се компенсира фактът, че няма много места за забавление в града. Също така си сътудничат с други ESN от Италия и събират студентите на различни партита в града или извън него и винаги се стараят да предложат най-добрата възможност като място и цена.

Еразъм студенти има предимно от Испания, те също са отворен народ като италианците, така че ще се забавлявате и да не искате. Другите страни са Полша, Румъния, Португалия, Турция (може да се направи справка в сайта, за другия, но студентите, които аз познавам, са от тези държави предимно).

Ако не знаете италаински и не сте късметлии, ще трябва да го научите. Много си държат на езика и само с английски трудно ще изкарате изпитите, има 2 езикови курса, които може да посещавате. Единият е към университета, а другият се провежда в начално училище и е безплатен. Като дойдете, хубаво е да говорите с професорите, които ще преподават този семестър относно вида на изпита и езика, разбира се. Лърнинг агриймънта задължително се променя и предметите, които ви карат да пишете още в България са просто формалност.

Въпреки всички забележки Италия си е Италия и страхотният престой е гарантиран!

Елеонора Червенкова
Автор: Димитър Василев

Преподавателска мобилност – едноседмична командировка за изнасяне на лекции. Продължителността трябва да е мин. 1 седмица; броят на лекциите ?мин. 5 ч.

Студентска мобилност – 3 – месечна (мин.) до 12- месечна (мах) мобилност на докторант

Двустранен договор – между институт на БАН и ВУ/университет в чужбина. При необходимост към двустранния договор може да се сключи анекс (за примерна бланка вж. на сайта на БАН)

Индивидуален (финансов) договор – между командирования (мобилното лице) и БАН

Еразъм харта – документ, който дава право на дадено ВУ (БАН) да участва в програмата.

Понастоящем притежателите на Еразъм харта са над 2000. Те са възможни партньори за сключване на Еразъм договор. Актуалният списък е в папка Общи за Еразъм, на сайта на БАН.

Еразъм код – след получаването на Еразъм харта, ВУ/университет получава уникален Еразъм код. Той винаги започва с код на страната, който може да е различен от автомобилните кодове (напр. за Франция – F) и завършва с 2 цифри. Взима се от последната колона в таблицата?списък с притежатели на Еразъм харта (вж. сайта на БАН) или в интернет на List of Erasmus University Charter Holders.

Staff mobility for training (в превод: мобилност на акад. и неакад. състав с цел обучение) – командировка на учени или служители в администрацията с цел участие в научно мероприятие или запознаване с чуждия опит.

Еразъм студент – докторантите получават статут на Еразъм студент след мобилност по програмата

За първите три месеца на 2012 г. са извършени плащания на стойност едва 30 млн. лв. Докато в справка, предоставена от министъра по еврофондовете Томислав Дончев миналия месец се прогнозира, че за цялата 2012 г. държавата ще докаже пред Европейската комисия разходи в размер на 163 млн. евро (близо 330 млн. лв.). В доклада си от МОСВ включват още 40 млн. за първото тримесечие на 2012 г., усвоени по приключили вече проекти.

Националната художествена академия започва участието си в секторна програма „Еразъм“ през 2000 г. През 2003 г. Академията получава стандартна Университетска харта „Еразъм“, а през 2009 г. – разширена Университетска харта „Еразъм“. През 2012 г. се навършват 25 години секторна програма „Еразъм“. По този повод се организират различни мероприятия на европейско и национално ниво.

Какво е програма Еразъм?

Cекторна програма „Еразъм“ е част от най-голямата европейска програма за образование и обучение „Учене през целия живот“ (Lifelong Learning Programme – LLP). Насочена е към висшето образование и е една от най-успешните инициативи на Европейската Комисия.

Създадена е през 1987 год. и повече от 20 години дава възможност на студенти и преподаватели от цяла Европа да участват в академичен и културен обмен на територията на континента. В програмата участват всички държави членки на Европейския съюз, заедно с Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Турция, Швейцария и Хърватска. Обменът става на основата на подписани между висшите учебни заведения двустранни партньорски споразумения.

Задължително условие за реализирането на студентска и преподавателска мобилност по програма „Еразъм“ е наличието на предварително подписани между партниращите висши училища двустранни споразумения за Еразъм обмен, в които се описват основните параметри на всяка мобилност.