В ироничен коментар към новината сайтът TheNextWeb отбелязва, че едва 5% от населението на комунистическата монархия притежава мобилен телефон, което намалява драстично риска да има осъдени за наглостта да говорят по време на траура.

Страната ни „заслужи” този позорен приз, тъй като близо 22% от младежите на възраст между 15 и 24 години нито имат образование, нито се стараят да придобият някаква квалификация, нито работят. Изследването показва още, че категорията на хора без никакви перспективи в България е двойно по-голяма от средния показател за ЕС.

В коментара си за „Дойче веле”, Еми Барух посочва, че хората без никакви перспективи в България са нещо като “пожертваните деца на прехода”: момчета и момичета, които растат в конфликтна зависимост от своите родители и опасна подчиняемост на улицата. Те се шляят и тъгуват в непропускливата среда на собствената си изолация, неспособни са да оцеляват самостоятелно и подражават на пошлите модели на успели хора, които ни се натрапват в медиите.

Челното място в европейската класация на затъпяващите млади хора означава отстъпление от основополагащите принципи, записани във Всеобщата декларация за правата на човека – като право на просвета и образование и право на достоен живот. Този резултат е и диагноза за състоянието на българската демокрация, която е все по-уродливо отстранена от потребностите на “демоса” и все по-бездарно размазана около мегаломанията на политическия елит.

Доста тревожни са и изнесените неотдавна данни за базисните знания на младежите, които постъпват в университетите. Ужасяващата им неграмотност е в основата на една спорна идея – да се въведе задължително обучение по правопис за първокурсници. Въпросът е как да бъде вменено на автономното висше учебно заведение да прави това, което училището е пропуснало в продължение на 12 години!

И така… През 2012 година осъмваме безутешно изгубени по пътища, които не водят на никъде, заобиколени от безпросветното безгрижие на 15-20-годишни момчета и момичета, които приемат паразитирането за нормален начин на живот, и на други хора, които приемат това за несъществена подробност от битието на съвременна България.

Г-жа Тове Скарстейн не пропусна да призове българските студенти да участват в програми за международен обмен. Тя изтъкна и предимствата от образователните програми в Норвегия. За стипендии там са предназначени над 600 хил. евро. Слез запитване на АкадемикаБГ/akademika.bg стана ясно, че за момента над 1200 българи учат и работят в Норвегия. Единственото изискване за образование или стаж е знаенето на английски език.

Посланикът разясни подробности около норвежката финансова подкрепа за български проекти в областта на културата. Взаимоотношението между двете страни са започнали отдавна, но се засилват когато България става член на ЕС.

Спонсорирането на културните проекти става от две страни – по европейска програма от страна на норвежкото посолство.

За периода 2007-2009 година за развитието на културата страната ни е получила над 40 млн. евро. Приоритет при финансирането имат секторите, които не получават друго европейско спонсориране. До 2014-та година за културата са предвидени още 78,6 млн. евро.

Други спонсорирани програми са за защита на околната среда, здравеопазване и грижа за децата, запазване на културното наследство и програми, свързани с изучаване на промените на климата.

С финансиране от страна на европейското посолство са реставрирани музеят на съвременното изкуство и шуменската крепост. Оборудване е получила и националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Всяка година над 50 хил. норвежки туристи посещават България. Визитата на повечето от тях е свързана с почивка на морето.

Димитър Василев
Мирена Желева
Снимка: Димитър Василев

Вижте какво разказа той в специално интервю за Академика БГ/akademika.bg относно сътрудничеството между България и Холандия, развитието на образованието и науката, стабилността на еврозоната и българското членство в Шенген.

- Ваше Превъзходителство, какви са по-важните аспекти в сътрудничеството между България и Холандия?

Между България и Холандия има множество контакти. От бизнес гледна точка моята страна от години е най-големият източник на чуждестранни инвестиции в България и независимо от това, че данните за това като цяло се менят, ние имаме дългосрочни интереси в България. Холандците проявяват интерес към сектори като транспорт, логистика и инфраструктура, аутсорсинг. Имаме голям опит и познания в управлението на водите и отпадъците, които могат да бъдат от полза на България. Земеделието също предлага възможности за сътрудничество.

Разбира се, ние си сътрудничим активно не само на бизнес ниво, но и на ниво правителства – с министерствата на вътрешните работи, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на правосъдието и др.

- Повече от 15 години продължи програмата MATRA на правителството на Кралство Нидерландия. През ноември миналата година се проведе конференция по повод този юбилей. Как оценявате постигнатото през годините? Разкажете ни повече за сътрудничеството в образованието и науката.

Да. Програма MATRA беше много полезен инструмент и с него, в продължение на 15 години, моята страна подпомагаше гражданското общество и трансформацията на институциите в България. Сега, когато България вече е пълноправен член на Европейския Съюз, ние сме готови да си сътрудничим като равнопоставени партньори. Както споменахте, ние организирахме специална конференция, на която казахме „Благодарим ви!” на всички, които работиха с нас в рамките на програмата и да отворим вратите на нов тип партньорство. MATRA изигра своята роля и тя вече не е активна за България.

По програмата имаше много интензивно сътрудничество в областта на образованието и науката, което, по мое мнение, не получи заслуженото внимание. То стартира много преди присъединяването на България към ЕС. Благодарение на програми като МТЕС (MATRA Training for European Cooperation), предложени от холандското правителство, много български студенти, учени и държавни служители имаха възможността да се обучават, участват в курсове и провеждат изследвания в Нидерландия. Има развитие в сътрудничеството между българските и холандските университети в областта на магистърските и бакалавърските програми. Нидерландският институт за научни изследвания (NIAS) често посреща български учени, като им осигурява възможността да реализират своите научни изследвания. Както може би вече знаете, има неформална група, наречена Bulgarian NIAS Fellows – българи, обучавали се в института. Наскоро, моето посолство подкрепи отпечатването на книга, подготвена от тези учени. Това е отличен пример за нашето сътрудничество.

- Как се финансира науката в Холандия и доколко се инвестира в нея?

Нямам последните данни, но по принцип, компаниите и правителството са най-важните източници на финансиране за научните изследвания в Холандия, с дял съответно от 52% и 36%. Други финансови източници са медицинските фондове, чуждестранни компании и, разбира се, Европейската комисия. Общото количество на инвестициите надхвърля 8 млрд. евро.

- Разкажете ни повече за образованието в Холандия.

Холандското правителство искрено желае да направи Нидерландия една от 5-те най-добри икономики в света, базирани на знанието. Децата са стимулирани да се развиват в областта на математиката и чуждите езици, по-големите ученици се подготвят за международния трудов пазар. Правителството смята, че има нужда от по-качествено висше професионално и университетско образование в страната. Част от усилията са насочени към привличането на изтъкнати учени и студенти от чужбина, но също така и към задържането на нашите собствени таланти.

Правителството се концентрира също така и върху подобряването на сътрудничеството между университетите и частния сектор. Това е приоритет, както и осигуряването на привлекателни студентски заеми.

Нашата образователна система е много разнообразна и предоставя множество възможности. Нидерландия предоставя отлично качество на образованието, широк спектър от програми, водени изцяло на английски език, както и относително ниски такси в университетите.

- Какво мислите за случващото се напоследък в Гърция?

Важно е Гърция да остане в еврозоната, но още по-важно е да успеем да стабилизираме еврото. Сега Гърция трябва да реализира още по-необходими мерки. И аз нямам предвид само спестяване и подобрено събиране на данъците, а радикални реформи, гарантиращи, че икономиката ще заработи по-добре. Надявам се гражданите на Гърция да разберат, че всички ние правим това, което е по силите ни, за да възстановим икономиката. Нидерландия е готова да направи необходимото, за да могат Гърция и Италия да излязат от кризата, но първо техните правителства и граждани трябва да положат необходимите усилия. Това е от огромно значение за общественото мнение в Холандия и за неговата вяра в Европейския проект като цяло. Радвам се, че беше взето решението за финансов надзор, тъй като то ще помогне на страните да реализират необходимите реформи.

- Наскоро излязоха резултати от социологическо проучване в Холандия, според което 58% от холандците искат връщане на националната валута гулден. Какво мислите за него? Възможно ли е Холандия да излезе от еврозоната?

Аз също чух за това изследване. Този резултат има много общо с цялостното чувство на несигурност в Европейския Съюз, което влияе върху общественото мнение в Нидерландия. Всички трудности, които възникнаха в последните години, карат холандците да се страхуват, че техният начин на живот и икономика са застрашени. Аз вярвам, че планът за възстановяване на Гърция и други страни ще сработи и тогава няма да има финансови тежести за Нидерландия, защото гаранции няма да са необходими.

Но ако планът не сработи, тогава холандците ще трябва да платят много повече на глава от населението, в сравнение с други страни. Това е една от причините за скептицизъм. Хората у нас казват “другите страни създават проблеми, но в края на краищата ние сме тези, които ще платят сметката”. Някой би казал, че това е доста опростено отражение на ситуацията, но тази реакция е разбираема.

Има напрежение. За да разрешим проблемите с еврото, ние се нуждаем от повече Европа. Но, в същото време много от нашите граждани са скептични. Анти-европейски партии печелят подкрепа. И това създава напрежение. Надявам се, хората да разберат, че криенето зад националните граници не е решение и се надявам Европейският проект да продължи.

- Кога според Вас България ще е готова да се присъедини към Шенгенското пространство?

Този въпрос е може би най-честият, който ми е задаван през последните месеци. И, независимо, че отговорът е доста комплексен, той винаги е бил споделян открито с българските власти и общественост. Най-краткият отговор е, че бихме подкрепили присъединяването на България към Шенгенското пространство, когато видим устойчив и необратим прогрес в реформите на съдебната система, както и в борбата с организираната престъпност и корупцията. Европейската комисия подготвя доклади за готовността на България и Румъния и моето правителство разчита на тези доклади. Жалко е, но те показват недостатъчен напредък. А това не е добре нито за Холандия, нито за самите българи.

Но има и друг детайл, за който вече споменах. Нашите граждани са все по-изплашени, че съюзът и еврозоната са се разширявали твърде бързо, с компромиси, и че сега е по-добре първо да въведем ред във всичко и след това да разширяваме Шенген. Ние помним какво се случи в Гърция и Италия, откъдето голям брой хора успяха да проникнат в Шенгенското пространство. Има широко разпространено убеждение, че трябва да сме сигурни, че с България и Румъния всичко е добре уредено. Затова холандското правителство казва, че са необходими поне два положителни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия.

- Седалището на международния съд на ООН се намира в Хага. Какво мислите за българската правораздавателна система? Какво бихте ни посъветвали?

Съдебната система в България трябва да реализира ефективни реформи, позволяващи й да осъжда успешно престъпниците. Това се отнася с особена важност за организираната престъпност и корупцията. Ако съдебната система си върши работата добре, българите са първите, които ще усетят разликата. Останалото е лесно. Европа има нужда от резултати. А резултатите създават взаимно доверие.

- Колко приблизително са българите в Холандия? А холандците в България?

Последните данни, които имам, сочат, че през 2009 година българите в Холандия са около 4200. А, според последното преброяване, холандците, които постоянно пребивават в България, са 200.

Останал съм с впечатлението, че българите много харесват Холандия. Най-вече тези, които вече са били там. И ние бихме желали да поддържаме контакт с тези хора – те са нашите „посланици”. Доколкото знам, в момента в холандски университети се обучават над 1200 българи. И техният брой бързо нараства, извеждайки българите като най-бързо растящата чуждестранна група в нашето висше образование.

- С какво според Вас е известна Холандия в България?

Холандия е много добре позната на българите. И аз често се изненадвам колко много знаете за моята страна, като не рядко това е резултат от факта, че техни близки са се обучавали в Холандия. Може би всичко започва с вятърните мелници, дигите и сирената. Но след това хората научават много за нашата история, постижения, общество и култура. Има толкова много да се види и научи. Още повече, моята страна е много отворена към света. Аз често казвам – ако желаете да научите повече за страната А или Б, вие ще отидете в страната А или Б. Но ако искате да научите повече за света, тогава отидете в Нидерландия. И аз вярвам в това.

- А какво не знаят българите за Вашата страна?

Това, че Нидерландия е много гъсто населена: 16 милиона души живеят на територия, равна на 1/3 от България. Ако България имаше същата гъстота на населението, тук щяха да живеят 50 милиона българи. Но, несъмнено, има още много неща, които бихме могли да научим едни за други. И това прави нашия живот интересен.

Христо Лазаров
Снимка: Посолство на Кралство Нидерландия

Наградата за младежи се организира съвместно от Европейския парламент и Фондацията за международната награда “Карл Велики” в гр. Аахен, се връчва за проекти, чиито създатели са на възраст между 16 и 30 години. Спечелилите проекти трябва да служат като примери за младите хора, живеещи в Европа, и да предлагат практически примери за съвместно съжителство между европейците. Сред избираните досега проекти са младежки обменни програми, артистични и интернет проекти с европейско измерение.

Общият награден фонд е 10 000 евро. Проектите, избрани на първите три места, ще получат съответно 5 000 евро, 3 000 евро и 2 хил. евро. Авторите на тези проекти ще бъдат поканени да посетят Европейския парламент през есента.

През 2011 г. наградата за първо място получи британското лайфстайл списание “Европа и аз”, създадено през 2007 г. от млади европейци за млади европейци. На второ място бе отличен проектът за късометражен филм “Балканите отвъд границите” (Balkans Beyond Borders) от Гърция. На трето място бе класиран проектът “Escena Erasmus Project” (Испания), който е насочен основно към студенти по Еразъм, като насърчава културните и езикови обмени.

Вижте какво разказа той в интервю за Академика БГ/akademika.bg относно редица интересни въпроси, сред които взаимоотношенията между България и САЩ, образователната ни система и отминалите избори.

- Ваше Превъзходителство, какви са по-важните аспекти в сътрудничеството между България и САЩ?

Отношенията между САЩ и България се основават на взаимно уважение, общи цели и еднакви ценности. Ние очакваме да продължим да развиваме тези отношения въз основа на много въпроси от взаимен интерес, като се обърне специално внимание на реформите по отношение на върховенството на закона, сътрудничеството ни в сферата на отбраната и международната сигурност, включително ангажимента на България в Афганистан, и на усилията ни да продължим конкретните стъпки за постигане на независимостта на България в енергийните доставки. Нашите двустранни отношения и сътрудничество никога не са били по-силни.

- Как се финансират образованието и науката в САЩ и доколко се инвестира в тях? Какъв процент от Брутния вътрешен продукт на страната Ви отива за образование и наука?

Днес повечето научни изследвания се финансират с правителствени субсидии, от компании, занимаващи се с развойна дейност и проучвания, и от неправителствени организации. Американското общество финансира науката косвено посредством данъците, които плащаме, продуктите и услугите, които ползваме от частните компании, и даренията, които правим. По подобен начин се финансира образованието – чрез правителствени субсидии, такси за обучение, филантропска дейност и данъци. САЩ отделят приблизително 3% от своя БВП за наука и 6.1 % – за образование. Тези проценти варират от година на година.

- Отразяват ли се световните финансови и икономически проблеми върху образователния и научния сектор в САЩ?

Разбира се. Както ограничаваме личните си разходи, така се ограничават и възможностите за финансиране във всички области, не само в науката и образованието. Но управляващите в Америка на всички нива разбират, че разходите за наука и образование са инвестиция в бъдещия просперитет, в иновативните идеи и в подобряването на живота на гражданите.

- Разкажете ни за образователната система в Щатите. С какво се различава от тази в България? Какво мислите за образованието в нашата страна?

Мисля, че едно от големите предимства на висшето образование в САЩ е неговата гъвкавост в рамките на цялата образователна система. Когато се кандидатства в европейски университети, кандидат-студентите трябва да са наясно каква специалност искат да учат и да имат някаква представа за бъдещата си професионална кариера. Това е доста трудно решение, за да бъде взето от толкова млади хора. В САЩ студентите имат възможност да изберат специалността си след първата и дори след втората година от следването. Тази свобода дава възможност на студентите да изберат такива предмети, които отговарят на специфичните им интереси и които ще допринесат в най-голяма степен за професионалната им реализация.

Освен това университетите активно се конкурират за привличане на студенти, което ги кара да правят постоянно преоценка на преподаването и да го подобряват непрекъснато, като предлагат най-добрите учебни програми, най-добрите преподаватели и най-добрите условия за обучение.

Българските университети преминават през един период на трансформация към западно ориентиран модел на финансиране, с по-конкурентни стипендии и по-голяма подкрепа от бивши възпитаници на университета и от различни фондации. Въпреки скорошните бюджетни съкращения за образованието в България, университетите в страната продължават да произвеждат много впечатляващи кадри, абсолвенти с разкрепостено и креативно мислене, и с отличен английски.

- Кои са водещите университети в САЩ, които се предпочитат от студентите?

Веднага ми идват наум университетите от т.нар. „Бръшлянова лига”, включително и „Станфорд”- моят университет – но най-добрият университет за един студент не е непременно най-добрият университет за друг студент. Студентите трябва да вземат под внимание не само най-престижните университети. Много частни и щатски университети дават забележително добра подготовка и студентите трябва да изберат онзи университет, който отговаря най-добре на предпочитаната специалност, района, големината и социалния живот в университета. В САЩ има също и технически училища, и сравнително евтини местни колежи, и обучението в тях често помага на студентите да продължат впоследствие образованието си в традиционните университети.

Аз бих препоръчал на българските студенти, които проявяват интерес към образование в САЩ, да се свържат с Комисията „Фулбрайт”, която предоставя безплатни консултации, с цел да се помогне на кандидатите да се ориентират в многото различни възможности и да изберат онова учебно заведение, което отговаря най-добре на интересите им.

- Според Вас световната финансова криза застрашава ли съществуването на Европейския съюз?

Ще Ви цитирам какво каза президентът Барак Обама на последната среща на Г-20: „Нашите европейски партньори положиха основата, на която да се изгражда, и тя притежава всички елементи, необходими да бъде постигнат успех: надеждна защитна стена , която да предотврати разрастването на кризата; укрепване на европейските банки; очертаване на устойчив път за Гърция; и преодоляване на структурните проблеми, които са в основата на настоящата криза”.

- Мислите ли, че България е готова да стане част от Шенгенското пространство?

Знам, че България направи огромни усилия да удовлетвори изискванията за членство в Шенген, но в крайна сметка окончателното решение ще бъде взето от страните-членки на ЕС.

- Наскоро Съединените щати преустановиха изплащането на вноската си в ЮНЕСКО, след като агенцията за образование и култура на ООН прие Палестина за свой пълноправен член. Какви са мотивите зад това решение?

Решението на страните-членки на ЮНЕСКО да приемат Палестина за член на организацията подкопават нашата обща цел за постигане на справедлив, широкообхватен и траен мир в Близкия изток. САЩ остават непоклатими в подкрепата си за независима и суверенна палестинска държава, но такава държава може да се създаде само посредством преки разговори между израелци и палестинци. САЩ остават също и силно ангажирани в едно силно многостранно взаимодействие в системата на ООН. Приемането на Палестина за член на ЮНЕСКО обаче даде ход на отдавна съществуващи законови ограничения, които задължават САЩ да преустанови плащането на вноските си към ЮНЕСКО.

- Как вървят проверките за установяване на наличието на шистов газ в България? Кога се очаква да започнат сондажите и колко време ще продължат те?

Правителството продължава да работи със заинтересованите компании, за да започне процесът на проучвания за наличието на шистов газ. Цялостният процес от началото на проучванията до евентуалния същински добив на шистов газ, който зависи от резултатите от проучванията, може да отнеме години и България е все още в много начална фаза.

Ако наистина има съществени запаси от шистов газ в България, то страната ще има голяма полза от развитието на собствените си енергийни ресурси. Освен че ще даде на България повече възможности и най-вероятно ще намали цената на газа за българските потребители. Разработването на собствените ресурси ще създаде хиляди добре платени работни места за българите и ще донесе в националния и местните бюджети повече средства от данъци и такси.

- Какво мислите за изборите, които се проведоха тази година у нас?

От съществено значение е българските граждани да имат доверие в изборите. В страната дойдоха наблюдатели от ОССЕ, които имат голям опит с наблюдение на избори. Те казаха, че при провеждането на изборите са били зачетени основните свободи, но също така отбелязаха, че е необходимо да се обърне внимание на твърденията за купуване на гласове и сплашване. При всички избори е важно съмненията за нередности да бъдат щателно разследвани. Иначе хората ще загубят доверие в демократичния процес.

- Колко приблизително са американците България?

Според нас те са около 3000. Това включва туристите, както и други краткосрочни посетители на страната ви. Има и около 1300 американци, които дългосрочно живеят в страната.

- С какво е най-известна България в САЩ?

Като представител не само на американския президент в България, а и на обикновените американци, смятам за свое задължение да осъществявам активни контакти с българи от всички сфери на живота, да споделям с вас какво означава да си американец и да се опитвам да науча повече за живота ви. Дълбоко съм убеден, че именно тези междучовешки отношения ще подпомогнат процъфтяването на българо-американските връзки. Затова аз посвещавам голяма част от времето си на пътувания във вашата удивително разнообразна и богата страна, срещам се с местни общности, участвам в местни фестивали и посещавам древни археологически обекти. В процеса на обогатяване на знанията си за българската история, култура и музикални традиции аз все повече се уверявам, че България е едно скрито съкровище, което ще бъде посещавано от все повече американци през идващите години.

- Какво не знаят българите за САЩ?

За съжаление много хора си мислят, че Америка е само това, което виждат в холивудските филми. В действителност ние сме една от най-разнородните страни в света – една съвкупност от хора, някои от които са представители на семейства, имигрирали преди много години, докато други са съвсем нови имигранти. Като пътуваш от Източния до Западния бряг, от Север на Юг, е трудно да повярваш, че тази страна може да съдържа такова многообразие на различни природни пейзажи, културни традиции и кухни. Но в края на краищата това, което обединява всички американци, е нашата обща вяра във фундаменталните права, които основателите на нацията са записали в Конституцията ни. Бих искал да поканя всички българи да посетят Съединените щати, не само Лос Анджелис или Ню Йорк, а и други големи градове и щати, за да усетят какво представлява наистина Америка.

Христо Лазаров
Снимка: Посолство на САЩ в България

Учениците ще тестват своите знанията  по чужди езици, пробвайки уменията си в преводаческата професия.

В чест на Европейската година на доброволчеството(ЕГД) те ще преведат една страница текст на тази тема, като разполагат с възможност за избор от 506 езикови комбинации от 23-те официални езика на ЕС.

В конкурса ще се включат 18 български училища, подбрани чрез жребий от регистриралите се учебни заведения. Броят им съответства на този на българските депутати в Европейския парламент през 2014 г.

Всяко училище ще участва с максимум петима ученици, които са родени през 1994 г. и ще покажат преводаческите си умения едновременно с останалите участници от целия Европейски съюз.

Преводачи от Европейската комисия ще изберат по един победител от всяка държава. През март 2012 г. победителите ще бъдат поканени в Брюксел, за да получат своята награда от г-жа Андрула Василиу, комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта.

Европейският конкурс вдъхнови подобни инициативи в САЩ и Турция. В американския вариант, който се организира от Университета в Илинойс, участниците в конкурса превеждат на английски език от някой официален език на ЕС. В турския Gen? ?evirmenler Yar??mas? (Конкурс на младите преводачи) могат да се съревновават университетски студенти, превеждащи от английски, френски или немски език на турски.

Шест от тях ще заминат за първи път за лечение в чужбина, а едно дете ще бъде подпомогнато за костно-мозъчна трансплантация в Германия.

Други шест деца ще заминат за продължаване на лечението и контролни прегледи. Осем деца ще бъдат подпомогнати за лечение в България.

На заседанието бяха одобрени и единадесет случая за доплащане на лечението.
Общата сума за лечението на всички 32 деца е 482 935 лева.

От началото на годината Фондът е финансирал лечението на 330 деца, а отпуснатите средства са близо 8,8 млн. лева.

16-те държави от Общността на нациите, на която Елизабет II e монарх, постигнаха единодушно съгласие за слагане на край на правото на наследяването от първородния син. Според закона, датиращ от 17-ти век, по-малкото дете, в случай, че е син, има предимство пред по-големите си сестри при унаследяването.

Обявявайки промените на провелата се в Австралия среща, британският премиер Дейвид Камерън заяви, че остарелите правила са “противоречали на модерните държави, в които сме се превърнали”.

“Вземете за пример просто случая, в който, ако херцога и херцогинята на Кеймбридж имат момиченце. Това момиче един ден ще е нашата кралица”, добави Камерън.

Снимка: flickr/John Pannell

Според тях всички проблеми се крият в това, че енергията не може свободно да се трансформира и обменя. Така се предизвиква недостиг и съответно пресищане на дадени съставки, което е пагубно за нормалното функциониране на клетката.

Учените използват високочувствителна апаратура за измерване на масата на различните клетъчни съставки. Проучванията им се съсредоточават предимно върху изчисление на масата на протеинът Аденин трифосфат. Той е отговорен за пренасянето и трансформирането на енергия в човешкия организъм. Изследоателите успели да изучат в детайли различните части на протеина, как те реагират на външна стимулация и нарушават целостта си.

С откритието си те се надяват да намерят проблема за износването на ставите, отслабването на имунната система с възрастта, причините за образуването на рак и бъбречна недостатъчност.

Изследванията ще служи като база и ще играе важна роля при бъдещи проучвания в областта на двигателните проблеми .