14 юни, 2009 22:37 | 
Български учени разкриха един от гените на клетъчната смърт, въпрос от фундаментално значение за науката, съобщи БНТ.
Така българите приближават човечеството до желанието му да се намеси и да забави процесите на стареене.
Учените стигнали до тези важни открития, докато търсили гените, отговорни за няколко наследствени заболявания.
Дешифрирането на човешкия геном беше по-лесната работа. Започва най-трудното – да се открият гените и да се разберат функциите и взаимодействието им. И при цялата финансова и технологична мощ на световните университети българският принос е изненадващо значителен.
Неврологът проф. Ивайло Търнев, който е в основата на откритието, казва: „Тази година е особено успешна за нашия екип, защото с наше участие бяха открити три гена.“
Проф. Търнев изучава две наследствени заболявания – мускулна дистрофия и невропатия. От години обикаля страната, за да издири и опише родословието на фамилии, които носят гените на тези заболявания. Накрая открива пета и 14-та хромозома и разкрива, че виновният ген за невропатията, е намесен и в един от етапите на клетъчната смърт.
Изследването на една българска фамилия с наследствена глаукома пък вди до намирането на втори ген със съществена роля в заболяването. И този ген изненадващо показал и други отговорности.
Така медицината вече може да предложи веднага профилактика на още три генетични заболявания при бременни от рискови семейства.
Освен пренаталната диагностика обаче, откриването на гените отваря вратата за търсене на генна терапия.
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+
lalko коментира на 15 юни, 2009 г., 08:51 ч.
А представяте ли си ако имаше и достатъчно голямо финансиране за изследователите у нас?
Елена коментира на 18 юни, 2009 г., 10:12 ч.
Финансиране има, но повечето не знаят как да го търсят. Източниците са ясни само на по-тесен кръг хора, от които зависят парите за наука. Затова повечето учени предпочитат директно финансиране от чужбина.