Ако не творя, ще съм като птичка в клетка

Виктория Красимирова Георгиева е родена в град Исперих на 24-и март 1989 г. Там завършва начално училище, а във Варна завършва гимназия по туризъм. В момента кандидатства във Великотърновския Университет с живопис и художествена педагогика. За себе си казва: „Истината е, че от малка си ме влече изкуството като цяло, естетиката и красотата сред нас. В момента творя в няколко насоки, като едната е маслената живопис, а другата – стрийт арт. Интересно ми е и какво ли още не, творя с разностранни материали и в различни стилови насоки… И, като всеки човек, търся себе си, задавам си въпроси, а понякога успявам и да си отговоря“ .

Александра Терзийска – Симеонова

– Как един млад човек, отдаден на изкуството, живее и твори в България днес?
– В България има още доста какво да се желае по отношение на изкуството. Адски малко хора са заинтересовани от това… за което не може и да ги виним. Жаждата за красота, творчество, тя се заражда от ранна детска възраст и се възпитава у едно дете. В днешно време, обаче, ми се струва, че цивилизацията е “изпила” мозъците на повечето хора и те, обградени от комуникации и медии, забравят чисто човешките емоции.
Наистина за един млад човек в България е доста трудно да се реализира в тази насока. Много таланти остават незабелязани и се принуждават да търсят изява по чужди земи, което е жалко… В България наистина има много млади и креативни личности.
Аз имах хубавата възможност да изкарам някой лев в чужбина и вложих почти всичките тези финанси в творчеството си. Ако не беше престоят ми в Испания, надали щях да имам възможност да осъществя изложба. Прекарах две лета в испанските Пиренеи, това ми повлия много добре от всякакви гледни точки. А истината е, че тази страна ми е много на сърцето и мечтая един ден да се реализирам и там. Но това са планове за по-далечното бъдеще.

– Разкажи за изложбата, която през април представи в София? Имаше ли интерес, как се прие, купиха ли се картините?
– Изложбата в София се казваше “За Сънищата”, бяха представени 16 маслени платна. Това бе първата ми самостоятелна изложба и аз бях щастлива и развълнувана. Прие се добре, но мисля, че нямаше кой знае какъв отзвук и че не разбраха достатъчно хора за нея. Разбирам че, все пак малко или много е нужна някаква реклама, само флаерите не бяха достатъчни.
Аз съм много щастлива като знам, че с творбите си съм успяла да докосна сърцата и умовете на хората, за мен това е най-голямото удволетворение като артист. Тази година участвам за първи път и в Биеналето на хумора и сатирата в Габрово, за което също съм много доволна.

– Подготвяш ли скоро друга изложба?
– Ами предстои ни изложба с Алекси Иванов, но тя е в насока стрийт арт. Ще се състои на 4-и август във Варна в галерия „Буларт” (ул.Шипка 22). Иначе участвам и в разни групови изложби (30х30, галерия „Астри”, София). Увлечението ми по стрийт арта, то си дойде в времето… Минах през графити и какво ли не, а сега вече знам какво ми се прави най-много… Това е улично изкуство, което често е краткотрайно във времето, но носи много добри послания за хората, радва ги и освежава градската среда. Двамата с Алекси Иванов творим от близо две години в тази насока, основно из Варна, и аз адски се радвам, че се запознахме, защото споделяме много сходни идеи. Прекрасно е!

– Как започна да рисуваш? Кои са любимите ти теми, мотиви, образи?
– Рисувам от малка. Общо взето си измислям разни неща, въображението ми е най-добрият другар. Вдъхновение си черпя най-вече от природата и може би затова вкарвам такива елементи в творбите си. Сферата (кръгът) ми е любима форма и я изобразявам винаги по един или друг начин…..Другият символ е птицата – олицетворение на свободата и полет на човещката душа. Окото също така… Аз доста екпериментирам и така в картините ми постоянно се появяват нови и нови елементи. Имам много любими автори, български и чужди, но най си ме радват сюрреализмът, наивизмът, фантастичното изкуство, психологически насоченото творчество. Вдъхновена съм особено от Дали, Магрите, Фрида Кало, Макс Ернст, Кандински, Пикасо, Ван Гог, школата на “Малките Холандци”, също и от много много други гении в изкуството.

– Кои са влиянията ти в рисуването, можеш ли да определиш някак стила си?
– Влиянията ми, както казах по-горе, са от няколкото стила, които адски много ми допадат, и от някои автори. Иначе, като човек с променливи настрония, това дава отражение и на творчеството ми. Вдъхновява ме много природата, пътешестването, разнообразието, интересни хора и случки. Като стил ….не знам, казвали са ми, че нещата са сюрреалистични донякъде и също така наивистични.

– Кое за теб през годините, откакто си художник, е било най-разочароващо?
– Нямам кой знае колко дълъг опит, но засега нал-болезнено ми звучи, когато някой ме пита какво “боядисваш”, какви “драскаш”… Аз смятам, че рисувам, не съм бояджийка… А най-жалкото е, че това са фрази на мои кандидат-колеги, които, изглежда, са далеч от истината като че ли. Не претендирам за нищо. Но когато си общувам с хората, лесно мога да разбера на кой наистина му идва отвътре и го влече и кой е съвсем прозрачен. Доста глупашки фрази има наистина….но те не ме засягат кой знае колко.
Другото е че доста хора гледат адски комерсиално на нещата. А има и такива, които си мислят, че истинска живопис са само пейзажите, натюрмортите и портретите, а абстрактното изкуство и фантазията били нещо посредствено и всеки в този ред на мисли можел да бъде художник. Абсурдно тъпо е така да отричаш!
Има още нещо, което ме отблъсква – групичките от хора, които ходят по изложби само заради почерпката и се правят на големите критици – жалки са!

– Ти пишеш и стихове, печелила си литературни конкурси. Дали в България по-добро бъдеще има литературата или изобразителното изкуство?
– Струва ми се, че и с двете е доста трудно. Общо взето, старата народна мисъл “Музикант къща не храни” важи и за художника, и за писателя. Което е жалко, пренебрегват се най-състоятелни неща в живота ни.
– Би ли оставила рисуването заради кариера в някоя друга област?
– О, не! Отдадена съм напълно на това, моят свят е това основно, любовта ми е безгранична, чувствам се най-добре, когато създавам, когато творя. Ако не го правя, ще съм като птичка в клетка. Мечтая да не ми се налага никога по задължение да правя нещо друго.

http://www.artvitae.com/ViktoriaGeorgieva